За 10 години "Мекалит България" се промени и много, и почти никак
Красен Кръстев - управител на "Мекалит България"
Съдържание от "Мекалит България"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Какво се промени за 10 години в "Мекалит България" и как се разви производството?
- За 10 години "Мекалит България" се промени, от една страна, много, а от друга, почти никак. Какво се промени? Преди 10 години стартирахме изцяло с производството на части за бяла техника и разработихме в годините изцяло нови пазарни ниши като автомобилостроене, електротехника и електроника. Нашите клиенти, както и за бялата техника са големи корпоративни структури, с присъствие в цяла Европа и други континенти. От 30 души станахме 250. От четири производствените линии станаха над 50. За мен като ръководител на завода в България, колкото и да звучи изтъркано, винаги е стояла основната стратегическа задача да създам и развия устойчив работен екип. Това отнема много време и усилия, но пък е най-добрата гаранция за успех, особено когато бизнес моделът е ясно дефиниран, както е в "Мекалит Групата".
Може би най-важното, което създадохме за тези 10 години, всъщност е продуктивната работна атмосфера в компанията. При нас не се сочи с пръст кой е "виновен", а проблемите се слагат открито за дискусия и търсене на решения. Благодарение на тази открита и екипна работа привличаме и задържаме много качествени кадри, които след първоначалния етап на обучение и адаптация възприемат нашия манталитет и допринасят за общото развитие на компанията.
Какво не се промени? Със сигурност това, което не се е променило, е високата мотивация и амбицията ни да усвояваме нови и нови знания, процеси и продукти. Казвам го искрено и без фалшив апломб, защото така го чувствам аз лично, а и го усещам ежедневно при работата с колегите.
Въпреки блокирането на веригите за доставки в началото на пандемията компанията отчита ръст на приходите и печалбата. Как се пренастроихте към ситуацията?
- В интерес на истината ковид пандемията ни се отрази в различни посоки, често с непредвидени 180-градусови обрати. Наистина съвсем в началото беше трудно, защото изведнъж производствените вериги почти "замръзнаха" и ние даже спряхме работа за 1-2 седмици в началото на 2020 г.
После дойдоха непредвидените ефекти на свръхпотреблението, особено на битова техника, вследствие на блокирането на цели сектори, като туризма например. Тогава се наложи почти цяла година да работим с извънредни смени, за да насмогнем на поръчките.
После тръгна инфлацията като логичен ефект на свръхпотреблението и печатането на пари от правителствата и за нас отново стана трудно, защото вдигането на цени, особено на големи корпоративни клиенти, е много бавен и труден процес. Докато успеем да прехвърлим инфлацията на цените на нашите суровини нататък по веригата, минаха 6 месеца и нашите резултати естествено временно се влошиха. Същото важи със сигурност за целия наш сектор, както и за други сектори в икономиката. Но и това отмина. Вече ценовите нива започват да се стабилизират и ние отново можем да планираме устойчив ръст на база на нови проекти.
Отразяват ли ви се кризите с енергоносителите и войната в Украйна и какви мерки взимате?
- Естествено и ние страдаме, макар и косвено, от ситуацията в Украйна. Слава богу, нямаме директни доставчици или клиенти там, но сътресенията по веригите на доставка се отразиха и на нас. Може би най-важното, което се случи вследствие на войната, е, че това послужи като катализатор за ускоряване на процесите по диверсификация на енергоносителите и най-вече комбинирането на този процес с друг паралелно развиващ се - намаляване на въглеродния отпечатък на нашата продукция. Изведнъж като пряк резултат от драстично поскъпналите енергоносители (в нашия случай електроенергията) се оказа много рентабилно да се инвестира в зелена енергия, която, освен че е вече далеч по-евтина, е и директна стъпка към намаляване на въглеродния отпечатък от нашето производство.
Знаем, че всяка криза е и възможност - сега стартираме проект, който ще изпълним в няколко фази, за инсталирането на слънчеви панели на практика навсякъде, където е възможно, за да си произвеждаме част от електроенергията сами. Хем по-евтино, хем и "зелено". Пък и ставаме по-независими от външни фактори и доставчици.
Изпитвате ли проблеми с доставките на материали и растящите цени? Успявате ли да прехвърлите поскъпването към клиентите?
- Проблеми имаше основно от средата до края на 2021 г., когато търсенето далеч изпревари предлагането. Но с голямото увеличение на цените пазарният баланс започна да се възстановява. Поръчките и при автомобилите, и при бялата техника като основни наши пазари започнаха да намаляват драстично през последните 2-3 месеца. Постепенното отдръпване на потребителите е пряк резултат от по-високите цени.
Компанията плавно, но стабилно увеличава персонала си. Как се справяте с недостига на хора?
- Огледайте се из цяла Европа - никъде и в никоя страна - членка на ЕС, няма да видите различна ситуация от тази в България. Във всички държави е едно и също. От тази гледна точка аз лично не разбирам защо постоянно се развива за мен несъстоятелната теза, че в България нямало вече кадри. Че то къде има? Нашият подход при решаването на този фундаментален за ЕС проблем е както на всички по-развити страни членки - "внасяме" работна ръка в установените от законодателството рамки от страни извън ЕС. Най-вече от Украйна, Молдова, Узбекистан, Киргизстан и др.
Връзката с бившия Съветски съюз не е случайна. С цел по-добрата комуникация търсим хора, които да говорят добре руски език, за да можем да ги обучаваме, пък и да се интегрират по-лесно. Работим така повече от 2 години вече и сме разработили ефективна система за обучение и интеграция на такива кадри, така че ние проблем генерално с кадрите нямаме.
Промени ли се средата за правене на бизнес в България за тези 10 години и кои според вас са най-големите пречки?
- Слава богу, макар и със скоростта на костенурка, но бизнес средата в България се подобрява като цяло през последните 10 години. Бяха решени основните инфраструктурни проблеми в зоната, местните власти като цяло съдействат, когато имаме нужда от тях. Пловдив си се оформи като добре организирана индустриална зона като цяло. Основен проблем си остава националната "картинка", която още е далеч от онази конкурентоспособност, от която имаме нужда, за да привличаме сериозни знакови инвеститори.
Проблемите се знаят и не са от вчера: неустойчиво и непредвидимо законодателство - много често поръчково, в полза на конкретни субекти, бавно работеща съдебна система, липса на истински ресурсно обезпечена и структурирана политика по привличане на инвеститори, правна несигурност, напоследък и политическа нестабилност. Корупцията слага своя видим отпечатък почти във всички аспекти на бизнес средата в България и това си остава проблем. Ние, слава богу, работим изцяло със и за частни компании и сме слабо засегнати, но в определени моменти се усеща индиректно и при нас. Затова сме си все на опашката в ЕС. Докато има корупция, но няма корумпирани, нищо съществено няма да се промени в национален план.
Какви са плановете за предприятието за следващите 10 години?
- Ще развиваме нашето бенчмарк ноу-хау в основните сектори, за които работим, ще използваме всяка възможност да усвояваме нови процеси, за да привличаме повече проекти от нашите стратегически партньори. Ако има смисъл, ще развиваме и нови пазарни ниши. Но най-важното според мен, което трябва да се подчертае, е, че ще продължаваме да развиваме нашия мотивиран екип и като количество, и като качество. Строителството на нови халета, инвестирането в ново оборудване за мен винаги е вследствие на добрата работа на екипа при генерирането на устойчив бизнес. Той и само той - екипът - може да спечели нови проекти и да привлече нови клиенти.
