Правителството ще бори високите цени на храните със сайт

Истината обаче е, че в условията на работеща пазарна икономика държавата няма много лостове, с които да влияе на цените на свободно търгуеми стоки и услуги - нито да определя колко да са големи надценките на търговците, нито да поставя ценови тавани.

Но пък може да се увери, че фирмите работят в конкурентна среда, като тук главната роля е на ресорната Комисия за защита на конкуренцията.

Няма да се намесваме в свободния пазар

"Няма да се намесваме в свободния пазар. Няма да нарушаваме създадените правила за свободна конкуренция. Точно обратното - ще покажем нелоялните търговски практики, така че потребителите да са наясно къде е изкривяването в цените на най-необходимите стоки и услуги", посочи Донев. Той заяви, че ще има проверки по цялата верига - на вносители, на производители, на търговци и спедитори и на търговците на дребно - за спазване на законодателството, но и за това дали се плащат данъци и осигуровки.

Според Донев анализът на ведомствата показал, че маржовете при вносител и търговец на едро са нормални, но ножицата се разтваря при магазините на дребно. "Това, което установихме, е разлика в цените от производител през търговеца до щанда в магазина. И то разлики от 20 до 30% и повече, което говори за проблем във веригата. Този процес ще бъде анализиран", каза Донев. Това негово изказване обаче прозвуча странно - истината е, че информацията кой с каква надценка работи е търговска и конфиденциална. А и при определянето им има много специфики - според вида на продукта, дали е в маркетингова кампания, дали е бързооборотна стока и т.н.

Донев допълни, че правителството ще изготви и предложения за усъвършенстване на законодателството, като акцентира върху липсата на закон за търговия с храни, както и създаването на нормативно определение за нелоялна търговска практика, чрез което тя да бъде търсена.

Какво може да се направи

В условията на фиксиран валутен курс и при отворена икономика като българската правителството не разполага с голям набор от инструменти, с които да влияе на инфлацията. А и повишението на потребителските цени тук изпреварва това в еврозоната, защото ценовото равнище в България е по-ниско, припомня проф. Гарабед Минасян пред БНТ. Според него обаче КЗК може да си върши работата, що се отнася до конкуренцията.

Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика посочва, че последните данни показват, че в ЕС вече има реален спад на потреблението и на покупателната способност, което натиска цените надолу. Според него цените на хранителните стоки през януари на световните пазари са тръгнали надолу и скоро този ефект ще се пренесе и тук. "Ако пазарът функционира, съвсем скоро ще видим задържане на повече цени, а някъде и поевтиняване", казва той.

Икономистите посочват още, че вероятно част от цените вървят нагоре, защото производители и търговци калкулират в тях и бъдещ риск - заради очакванията за криза, за огромен ръст на цените на горива и на суровини заради войната. Тези ефекти обаче започват да отшумяват и е логично скоро и цените да започнат да се успокояват.

През декември 2022 г. годишната инфлация замръзна на 16.9%. Тогава статистиката отчете, че храните за първи път леко забавят темпото на поскъпване до 26.1%. Основни групи като тестените изделия и естествените мазнини започват да се спускат от върховете.