София - европейският център на Viber

Извън това за нас беше година и на отговорности - това голямо потребление изисква и нашата инфраструктура и бизнес модели да издържат, за да поддържаме качеството и сигурността на услугите. Така че смятам, че и тук успяхме да се справим.

Има ли разлика в потреблението и навиците в различните страни?

Бих разширил темата малко, тъй като Viber вече не е само платформа за индивидуални потребители, а и за общуване между бизнеса и потребителите. Един от най-бързо растящите ни продукти са тъй наречените бизнес съобщения, чрез които банки, куриери и малки търговци могат да изпращат съобщения до клиентите си. Може би тук виждаме най-голям контраст между навлизането на тази услуга в различните страни в региона. Например в Гърция имаме много сериозен бизнес интерес към тези услуги, потребителите по тяхно желание получават по 8 - 10 такива съобщения на месец, докато в България това число е няколко пъти по-ниско. Това е интересен феномен, който показва, че бизнес средата е малко по-консервативна по отношение на бизнес комуникационни услуги в България, но пък означава, че има потенциал за ръст през следващите години. Що се отнася до комуникацията между индивидуалните потребители, по време на пандемията много нараснаха видеоразговорите и груповите видеоразговори. В страните, където имаше дълги ограничения за ученето в клас, видяхме много продължително този ефект на увеличение - между 8 и 10 пъти на този тип разговори в някои от най-активните месеци. Този ефект се запази дори и в дните, когато нямаше уроци.

Така че видеото през Viber стана мейнстрийм през 2020 г. и определено смятаме, че това ще е едно от основните развития за нас в бъдеще. При другите услуги потребителите в региона повече си приличат, отколкото се различават.

Какви за данните за България?

В България около 90% от смартфон потребителите ползват Viber. Отделно около 30% от обажданията във Viber са видео, а около една трета от съобщенията са в групови чатове. Това са ключовите показатели, които следим за пазара.

Споменатият бум на видеоразговорите само на COVID-19 ли се дължат или вие предвиждахте такава стратегия и преди това? И как коронавирусът промени бизнеса ви?

Имахме видеоразговори между двама потребители още преди четири-пет години. През 2019 г. въведохме в бета-режим груповите обаждания, като те бяха ограничени до 8 души. Това се оказа недостатъчно, когато COVID избухна. Тогава фокусирахме много ресурс и увеличихме капацитета на видеообажданията ни до 20 души, повишихме и качеството. Така че определено коронавирусът ускори този процес, тъй като до този момент разглеждахме тази услуга като по-нишова.

Какво друго промени COVID-19?

Ускорен беше нашият фокус и върху развитие на услуги, свързани със здраве, информация за вируса и т.н. Бяхме една от първите платформи, които през март пуснаха бота на СЗО, впоследствие направихме партньорство и с Националния оперативен щаб в България за чат бот, който дава информация за заболелите, а сега вече и за ваксините. Продължаваме да полагаме усилия да увеличим възможностите на нашата инфраструктура за създаване на чат ботове. Може би най-голямата допълнителна функционалност, която разработихме, беше въвеждането на плащания през Apple Pay и Google Pay. Украйна беше първата страна, в която пилотно пуснахме тази услуга през миналата година. Там даваме възможност на различни институции и бизнеси да имат чат бот и клиентите да могат без никакви други усилия да плащат и купуват през платформата. Плановете ни са в рамките на първата половина на тази година да въведем тази функционалност и в България. Вече водим разговори с финансови партньори и ключови търговци и институции, които да се присъединят към нашата екосистема.

Какви са основните източници на приходи на Viber?

Viber e безплатна услуга и генерираме много малко приходи директно от крайните клиенти - най-вече чрез платените стикер пакети и услугата Viber Out за разговори. Но основният процент от приходите на Viber е свързан с услуги, които предоставяме на бизнесите, за да взаимодействат с техните клиенти. Ще разгранича тези услуги на два типа - едните са рекламни, а другите са услуги за комуникация. Вторите растат по-бързо и започват да добиват по-голяма част от приходите ни - за тях вече споменах, и в България този бурен ръст тепърва предстои. За тази комуникация бизнесът заплаща, прилагаме изцяло GDPR и този тип съобщения трябва да бъдат поискани от клиентите.

При рекламните услуги предлагаме различни възможности за реклама във Viber. Отделно имаме и спонсорирани бранд стикери.

И, разбира се, много важна сфера за нас за бъдещето - и не само свързана с монетизация - са чат ботовете. Те са много лесни за поддръжка от компаниите и институциите, а са удобни и за крайните потребители, защото не заемат никакво място на телефона.

Друга голяма сфера, от която Viber генерира приходи, са услуги, насочени към телекомите. Те са свързани най-вече с предоставяне на международни трасета за съобщения и телефонни разговори на телекоми по света, които могат да започнат разговора от нормален телефон и той да завърши във Viber приложения в страните, където телекомът има неизгодни роуминг договори.

Viber отчете много добра година в бизнес отношение, от една страна, заради коронавируса, но и заради нуждата на бизнеса да се дигитализира. През изминала година имахме съществено увеличение на приходите и сме за пръв път в историята ни с положителен финансов резултат за цялата финансова година.

Индустрията за чат приложения преживява своеобразен катарзис по най-различни причини. Какво според вас прави Viber различна услуга от останалите и как бихте я продали, ако трябваше да убеждавате нов потребител да я ползва?

Определено тази тема е много гореща заради последните развития около WhatsApp и някои наши конкуренти. Моят съвет към потребителите не само като представител на Viber е на първо място да подхождат към избора на компания или подобна услуга по начина, по който избират банка. Тоест каква е репутацията на тази компания, надеждна ли е, има ли добра история като отношение към този тип ценен ресурс. Много хора не прилагат същото ниво на критичност към комуникационните услуги, които използват. Което е грешка, обикновено отговорът е "аз нямам какво да крия", но в същото време има много неща, които не бихме искали да бъдат използвани и продадени на рекламодатели или до тях да имат достъп някакви злонамерени институции и хора, служби или недемократични режими по света. Това е мястото, където Viber има най-добра репутация и най-много какво да покажем в сравнение с конкурентите. На първо място сме част от една от най-уважаваните японски технологични групи - Rakuten, която инвестира в много области. Тя следва много последователни принципи на тема уважение на личното пространство и данни. Всичко това дава на Viber комфорта да можем да се фокусираме върху това услугата ни да е много защитена и да е алтернативен продукт на това, което предлага основно Facebook екосистемата, която е нашият основен конкурент в България и региона. Така че ние сме алтернатива на тази голяма индустрия за агресивна употреба на личните данни и жертването на принципите с цел генерирането на приходи. И стоим зад това нещо, от една страна, с репутацията си и, от друга, с технологиите, които използваме. Не пазим копия на обменената информация, имаме и криптиране от край до край. Така не сме атрактивни и за "лошите играчи", защото, имайки сървъри без архив на комуникацията, е като да имаш банка без злато - просто не е атрактивна за хакери и злонамерени институции и хора.

Виждаме, че последните развития показват, че интересът към този тип услуги нараства и смятаме, че след време индустрията ще се раздели на услуги, които държат на тези принципи, и такива, които не се съобразяват с тях.

Има ли място на пазара за толкова много приложения?

Лично смятам, че индустрията е на кръстопът и е в период на смяна на поколенията и пренареждане на пластовете. Има много играчи и всеки се опитва да отхапе част от пазара или да защити своя пазар. Но може би потребителите в момента имат повече избор, отколкото ще имат след пет или шест години. При приложенията за комуникация сега е напълно възможно да има около 10 или 12 платформи, които да са лидери в различни части на света и във всяка отделна страна да има 3 доминиращи. След време вниманието на мнозинството ще бъде фокусирано върху 2-3 приложения. Но определящ фактор няма да е само доколко потребителите харесват и използват дадена услуга, но и колко устойчив е бизнес моделът ѝ. В момента все още капиталът е доста евтин и финансирането е евтино. Но когато има глобална криза и едно приложение не генерира приходи и губи пари от скъпата инфраструктура, тогава инвеститорите ще искат да смени бизнес модела или да прекрати операциите. Така че е възможно играчи, които сега са набрали доста добра инерция, но нямат приходи, след време да свършат парите и да се продадат или прекратят операции. Във Viber гледаме доста уверено към бъдещето, тъй като сме напълно рентабилна компания и сме добре подготвени за растеж.

Вече няколко години сте начело на операциите в региона, а впоследствие поехте и регион EMENA. Какво се промени за това време?

Нещото, което научих за тези шест години във Viber, e изключително голямото значение на различните култури при правене на бизнес и изграждане на комуникация и позициониране на продуктите на различните пазари. Когато започнах, пуснахме нашите дейности в няколко държави на Балканите, но лека-полека увеличихме региона да включва и други култури от Близкия изток, Украйна, Русия и др. В един момент мениджърът разбира, че има съществени разлики между различните държави в икономическо, културно, социално и дори политическо отношение, които трябва да бъдат взети предвид. Не може с твоя начин на мислене като български мениджър или като такъв, възприет от западно образование, да управляваш и действаш като по калъп на всеки пазар. Всъщност трябва да вземеш готовите и успешни практики от преди, но и да обърнеш внимание на дребните настройки и промени, които трябва да направиш, за да си успешен на всеки нов пазар. За мен това беше много голямо предизвикателство и като управление на хора от други култури, и като водене на преговори и правене на бизнес, както и като комуникация към местните потребители. Доста неща в началото не направихме по най-добрия начин, но натрупахме уроци. Смятам, че шест години по-късно имам далеч по-добро разбиране за бизнес средата в различните държави, какво ги отличава и как да подхождаме, за да създадем доверие и да генерираме максимална стойност за нашите потребители, партньори и клиенти.

Трудно ли е да се работи с хора от толкова различни локации?

Това е много интензивен процес на учене, но и много обогатяващ. Разширява ти кръгозора и осъзнаваш, че светът е далеч по-сложно място от локалната ти перспектива. Имало е доста моменти на предизвикателства, когато сложността на съответната ситуация е била доста висока, но точно това ми харесва в моята работа.

Кой беше най-големият урок за вас като мениджър през този период? Бихте ли променили нещо?

Смятам, че пътят, по който сме минали, ни е направил хората, които сме в момента. И ако сме щастливи и удовлетворени от това какви сме в момента, не бива да мислим за някакви вододели в предишни периоди. Лично аз си извадих поука, включително и като мениджър, че ако създадеш правилната среда и мотивация, можеш по-бързо да дадеш повече свобода на хората под теб, тоест да ги стимулираш по-бързо да станат самостоятелни. В началото бях по-предпазлив в това отношение, но сега съм далеч по-подкрепящ, но и по-взискателен.

Разкажете за едно трудно решение в кариерата си?

Едно от трудните решения, които взех и което ми се налага постоянно да защитавам, беше да базираме в София централния офис на Viber първо за ЦИЕ, а впоследствие и за повече страни. Защото препоръката беше за някой от по-големите бизнес центрове. Трябваше да заложа репутацията си и да поема ангажимент, че това ще сработи. Не беше лесно решение, защото има немалко фактори, които правят София не толкова добро място, като например Лондон, Амстердам или Берлин, за покриване на цяла Европа. Но до момента този експеримент се оказа успешен.

Интервюто взе Константин Николов