Да не вдигнеш телефона на шефа? Може

Възможността да се откъснеш от работа след края на работното време, да затвориш компютъра и да не отговаряш на служебни обаждания става все по-сериозна тема, независимо дали става дума за работа от вкъщи или в офиса. Във все повече страни и във все повече бизнеси културата "винаги на линия" се превръща от изключение в норма. Това води до фактическо нарушаване на правото на почивка и до незаплатен извънреден труд, преумора, психически проблеми като тревожност и депресия, нарушен социален и личен живот.

Проблемът придоби особено сериозни параметри по време на пандемията, когато хората масово започнаха да преминават на работа от разстояние. От една страна работата в режим на хоум офис сама по себе си води до заличаване на границата между личния и професионалния живот, а и до ново засилване на зависимостта от електронните средства за комуникация.

Проучванията на Eurofound (Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд) показват, че за хората, които работят редовно от дома си, е повече от два пъти по-вероятно да надхвърлят максимума от 48 работни часа седмично в сравнение с тези, които работят в офиса. Близо една четвърт от служителите в режим на хоум офис (24%) съобщават, че работят в свободното си време всеки ден или няколко пъти в седмицата срещу 6% от работещите извън дома.

Преглед на оригинала

Често срещано погрешно схващане е, че по-продължителната работа означава по-добри резултати. Всъщност все повече изследвания показват, че резултатът от по-дългото работно време значително намалява производителността на труда.

Европарламентът предлага решение

Близо година след началото на пандемията проблемът за изключването от работа влезе и в дневния ред на Европейския парламент. В средата на януари евродепутатите гласуваха резолюция, с която призоваха да се приеме директива за правото на откъсване от работна среда на работещите, които използват "цифрови инструменти" за служебни цели - компютри, таблети и други смарт устройства.

Това означава забрана за работодателите да осъществяват каквато и да било комуникация със служителите по работа - да се обаждат по телефона, да изпращат имейли или друг вид съобщения в извънработно време (след работа, през уикенда, по време на отпуск и празници - бел.ред.).

Тоест работниците да могат да изключат компютъра и телефона, без да се опасяват от негативни последици. В проекта за европейска директива относно правото на откъсване от работната среда се изброяват няколко вида конкретни мерки, които държавите трябва да предприемат, за да гарантират това право:

• практически разпоредби за изключването на компютри и телефони за служебни цели, включително всички свързани с работата инструменти за мониторинг;
• адекватна система за измерване на работното време;
• изрично предвиждане на възможност правото на изключване да се отменя само при извънредни обстоятелства. Това трябва да става с писмени мотиви от работодателя до всеки засегнат работник и да се обезщетява по специални критерии;
• мерки за защита на работниците от различни форми на дискриминация, уволнение и други негативни последици за работници, които са упражнили или са се опитали да упражнят правото си на откъсване от работната среда, включително и право на обезщетение в такива случаи;
• при съдебни дела срещу уволнение или друго неблагоприятно третиране заради позоваване на правото на откъсване от работа върху работодателя да пада тежестта на доказване, че това не е така;
• мерки за повишаване на осведомеността по тези въпроси, включително за здравето и безопасността на работниците и психосоциалните рискове от работата "без изключване" и др.

В България няма визия

България не прави изключение от общите тенденции, макар че по правило у нас те закъсняват. Според данните на Eurofound за 2019 г. България оглавява списъка на държавите в ЕС с най-ниски нива на хора, които обикновено работят вкъщи (0.5% от заетите лица). Но опитът на "Капитал" да попита експертите и т. нар. заинтересовани лица за това налагат ли се промени в законодателството и практиките, приключи без особен успех.

Преглед на оригинала

Проблемът не се отрича, но все още няма визия за решаването му. Някои продължават да го свеждат само до случаите на дистанционна работа, а други са склонни да виждат вина у работниците, които се съгласяват да се лишават от правата си. Като цяло общото схващане е, че нормативите са ясни, но не се спазват.

"Капитал" поиска от социалното министерство коментар за начина, по който би следвало да се търси решение на проблема в българските условия, предвид и резолюцията и проекта за директива. Отговора ще публикуваме, когато го получим.

Трудът след работно време често пъти не е въпрос на законодателство, смята Ваня Григорова, главен икономист в КТ "Подкрепа". "Работникът е длъжен да бъде на разположение в часовете, в които е на работа. Проблемът обаче е, че той често пъти е склонен да се изтощава и преработва, защото сам се поставя в подчинена ситуация и така се лишава от правото си на лично време", коментира тя пред "Капитал". По думите й в момента има много фирми, които работят с ясни правила и специализиран софтуер за измерване на работното време, който не позволява да довършиш една, две задачи, след като вече си свършил работа.

Трябва да има ясно очертани стъпки как се доказват тези задачи, които от доброволни са се превърнали в доброзорни. Има какво да се развие чисто законодателно, но има и на какво да се стъпи, защото в Кодекса на труда има ясни правила за дистанционната работа.

Ваня Григорова

главен икономист на КТ

"Във Франция всеки опит на някой да се свърже с теб по работа след работното ти време се счита за натиск. У нас обаче не е така - дори след като са приключили, хората продължават да общуват служебно по Viber, Facebook Messenger и по всички възможни канали. На практика всеки, който има телефон може да бъде открит по всяко време и това е проблем, както в частния бизнес, така и в институциите", каза за "Капитал" Тодор Капитанов, експерт по трудово право към КНСБ.

Той дава пример с директор на дирекция във Видин, който получил обаждане от началника си в 1 часа през нощта с указание до началото на следващия работен ден да е приключил дадена процедура. Така, за да свърши задачата, той е трябвало да събуди всички свои колеги. Според Капитанов у нас законодателството е добро, но проверките трябва да са повече, а санкциите - още по-високи.

Справка на Главната инспекция по труда показва, че за миналата година са били установени почти 154 000 нарушения на трудовото законодателство. От тях 73 400 са свързани с работното време, почивките, отпуските и др. "И това са разкритите случаи, представете си колко са останали неразкрити", заяви Капитанов.

"Въпросът с работното време и личното пространство може да се реши на фирмено ниво - както са направили във VW в Германия - там достъпът до служебните пощи се преустановява след края на работния ден и дори и да искаш, не можеш да свършиш нищо до началото на следващия", посочи експертът на КНСБ.

Да се търси баланса, вместо да се залита в крайности

Според Адриан Николов от Института за пазарна икономика това трябва да е ясно регламентирано между работодателя и самите служители.

Доста съм скептичен към подобни опити пазарът на труда да се контролира на толкова микро ниво. Според мен подобна регулация е много трудно приложима. Бюрократът трудно може да обхване всички казуси и мисля, че това е един от минусите на резолюцията.

Адриан Николов

икономист в Института за пазарна икономика

Според председателя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов навлизането на новите технологии е преобразувало традиционните модели на работа.

Резолюцията на ЕП за по-добра работна среда може да постигне това, ако не бъдат заложени прекалено крайни мерки за работодателите. Категоричните забрани и изисквания в трудовото законодателството често пъти водят до много по-сериозни проблеми както за бизнеса, така и за служителите

Цветан Симеонов

председател на Българската търговско-промишлена палата

Корпоративни адвокати, които се занимават с трудово право, коментират пред "Капитал", че в основата на разрешението на този проблем лежи приемането на адекватна система за отчитане на работното време извън офиса. Не случайно начина за отчитане на работното време е един от задължителните реквизити в споразумението за преминаване към работа от разстояние, както и в заповедта за това при извънредно положение и извънредна епидемична обстановка, коментира адвокат Енчо Динев.

Тъкмо такова решение е приложил работодателят на Владимир от началото на текста. Въпросът е как да се намери точната опция за различните видове професии и дейности, как да се отчита изработеното при професии с ненормирано работно време и т.н.. Казусът е сложен, но не нерешим. Проблемът е, че в момента в България като че ли никоя от "заинтересованите страни" не иска да се занимава с него.