🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Всеки месец до десето число

Плащането на битови сметки може да е лесно, но българинът го предпочита на каса и в брой.

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Преди 20 години плащането на тока, водата или телефона бе приключение за цялото семейство. То започваше с хартиеното писмо в пощенската кутия, обикаляне на гишета (обикновено в работно време), висене по опашки (особено когато са последните срокове) и така 12 месеца в годината. При фал на адрес пристигаше наказателна бригада да отвърти бушона.

Днес упражнението е несравнимо по-лесно: може да става по интернет, през приложение на смартфона, на удобна каса в хранителния магазин 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Но дори и така еволюцията в плащането на битови сметки не е приключила. Макар да имат под ръка цял арсенал от възможности, потребителите продължават да се издължават предимно в кеш, а не през телефоните си, на които се развличат, докато чакат на опашка пред гишето. Стотинките, които струва удобството, може да са сред причините за този парадокс, но има и други - все още хората имат нужда да пипнат хартиеното доказателство, че са платили сметките си, и робуват на старите си навици, смятат експерти.

Очакванията са, че рано или късно това ще се промени и дистанционният канал ще се превърне в най-предпочитания. Когато това се случи, историята с плащанията на битови сметки ще може да започне да дава допълнителна стойност за потребителите. Например чрез анализ на данните ще може да се извеждат насоки за оптимизиране на разходите. А защо не да се ползва като своеобразно досие на дисциплиниран платец, който заслужава отстъпки.

Как плащаме

Няма статистика, която да дава представа колко голям е пазарът на битови сметки в България, но една от най-старите и големи специализирани компании посредници, ePay, е с постъпления от 9 млн. лв. за миналата година, което е над 23% ръст спрямо предходната, като това са приходите от комисиони, а не направените плащания към доставчици, които разбираемо са много повече - около 600 хил. броя на месец за средно 30-40 млн. лв. Печалбата й е в размер на 500 хил. лв. според финансовия отчет за 2018 година. Масово сметки се плащат и през банковите портали и приложения, а активно се ползват и собствените платформи на някои от по-големите доставчици като мобилните оператори. Работят и схемите на гише или в пощенски клон. И при цялото това многообразие парадоксът е, че кешовите плащания продължават да са най-предпочитани от потребителите в България.

"Този процент от хора, които се редят на каси, за момента е по-голям, отколкото плащащите онлайн. Разбира се, трендът при електронните плащания е на непрекъснат ръст всяка година, но все още не можем да изравним кешовите плащания", са наблюденията на Юлияна Антонова, търговски директор на "Ипей" АД. "Обяснявам си го с това, че на каса е безплатно, и второ, че много хора все още имат нужда да пипнат хартията, да си запазят бележката като доказателство, че са платили сметките", посочва експертът.

За същото свидетелстват и от банките. "До голяма степен навикът е движещата сила и хората, които са свикнали да плащат в брой, въпреки че знаят, че има и други начини, които не са много по-скъпи и могат да са им много по-удобни, предпочитат да плащат на каса. За нас е предизвикателство да пренасочим клиентите от плащания в брой към плащания през алтернативен канал", посочва Ламбрина Гечева, директор "Платежни и дигитални услуги" на ОББ.

"Който и метод на електронно плащане на изберат - дали през банково приложение или чрез ePay, тези плащания са достатъчно сигурни, винаги се пази информация, с години назад, може да се провери какво кога си платил, колко е струвало. Защото всичките тези бележки ... те могат да се изгубят. Да не говорим колко е удобно и колко време се пести. Вие ако трябва да обиколите няколко каси, 1.60 лв. ви е билетчето за автобуса само в едната посока", посочва Юлияна Антонова от ePay.

Кое колко

Практично погледнато, един потребител има средно по 5-6 битови сметки, а цената за обслужването им може да варира от 0 лв. при плащане на каса с пари в брой до около 3% от сумата, ако плащането е електронно и се извършва с карта, издадена от чуждестранна банка. Посредници като ePay таксуват електронните плащания на принципа процент от сумата, което за малки сметки излиза в порядъка на жълти стотинки, но при по-големи суми таксата е малко по-съществена. За притежателите на определени банкови карти обаче има преференциални програми, които правят процедурата безплатна.

Банковите приложения за смартфон таксуват средно по 20 - 30 стотинки на превод към ютилити компания, като при тях също има възможности за безплатно погасяване на задължения електронно. Например ако нареждате плащанията през специализиран портал, като например Upay на ОББ, и плащането е с карта, издадена от самата банка. Друг вариант за безплатно плащане на битови сметки е, ако се ползва не обикновена разплащателна сметка, а сметка по някоя абонаментна програма. Такива са сметките с твърда месечна такса (средно между 2 и 10 лв.), които позволяват по-голям брой безплатни парични преводи, тегления от банкомат и други често ползвани платежни операции.

Пак на същата цена друг много ползван начин за плащане на сметки през банките е чрез договор за автоматичен режим. При него потребителят подава еднократно заявление в банков офис. "Предлагаме различни възможности. Например някои предпочитат първо да бъдат известявани, че е пристигнала сметка, да знаят за каква сума е тя, след което да потвърдят да я платим ли. Плащането може да е и напълно автоматизирано, а има и вариант, при който потребителят може да поиска да се заложи лимит. Например - сметката към даден доставчик да се плаща автоматично, освен ако не надвишава 100 лв. Ако е за по-висока сума, да се иска разрешение за плащане", обяснява Ламбрина Гечева от ОББ. Наблюденията й са, че 80% от клиентите на банката, плащащи сметки електронно, предпочитат абонаментния принцип, докато останалите го правят на ръчен режим през мобилното приложение.

Гечева обръща внимание и на още една възможност при обслужването на битови сметки през банковите канали - плащането през кредитни карти. "Това дава допълнителна сигурност, че когато пристигнат сметките, дори и заплатата ти още да не е преведена, можеш да ползваш кредитната си карта. Отделно можеш да си разсрочиш вноските, ако примерно сметката ти за парно е много висока. Така този разход няма да наруши баланса на семейните финанси."

Защо струва различно

Електронните плащания по същество са картови плащания и е нормално те да се таксуват съобразно направените разходи по транзакцията. Прави впечатление обаче, че ако средно един превод през електронно банкиране е 80 ст., преводите за плащане на битови сметки са четири пъти по-евтини. Причината за това е, че банките могат да си го позволят, когато преводът е от сметка в банката към сметка в банката, тоест и клиентът, и ютилити компанията имат сметка в същата институция. Разликите при различните видове карти (дебитни, кредитни, издадени от местна или чужда институция) пък влияят върху това какви отчисления правят операторите като ePay, тъй като разноските по транзакциите са различни.

Върху цените се отразяват и търговските договорености между посредниците и ютилити компаниите. Големите доставчици на ток, вода, парно, интернет почти без изключение си сътрудничат с банките като посредник към техните потребителите, но по-малките (например интернет доставчици, кабелни телевизии или СОТ) рядко имат ресурса да инвестират в технологичното свързване на системите си с банковите и затова разчитат на друг вид посредници като ePay. За двайсет години на пазара компанията е изградила мрежа с над 1300 дружества - доставчици на услуги в цялата страна. Свързаността между ютилити компаниите и посредниците означава, че потребителите получават известия за пристигнала сметка (SMS или email) и когато по нея бъде наредено плащане, то се отчита в реално време, без да се чака ден или два за потвърждение.

"Все повече се увеличава броят на доставчиците, които предпочитат клиентите им да могат да плащат през електронен канал. Те виждат, че е неизбежно, и потребителите искат да могат да плащат лесно. Но за малките търговци е трудно да влизат във взаимоотношения с всяка банка, защото това изисква от тях да изградят комуникации и да поддържат отчетност", споделя наблюдения Ламбрина Гечева от ОББ. Според нея тенденцията през следващите години ще е засилваща се употреба на електронните канали. "Потребителят ще се ориентира към едно приложение, през което да обслужва всичките си плащания. Освен че е много удобно, в бъдеще това ще позволи да се извлича и допълнителна стойност. Например, когато имаш на едно място събрана статистика за извършените плащания по видове разходи, би могъл да видиш назад във времето история на плащанията по видове и по този начин да си оптимизираш разходите. На тази база могат да се предлагат и персонализирани оферти на клиента."

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов
    • + 1

    По някакви странни причини жена ми го предпочита точно така. В брой. Смешно е, защото част от задълженията плащаме чрез разплащателна сметка. Можеха да са всичките.

    Нередност?
  • 3
    maddrum avatar :-|
    maddrum

    Като цяло никога не съм плащал сметка на каса в живота си и не разбирам, защо има хора, на които това им е приятно.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал