Министър Живков: Държавната енергетика пропада в дългова спирала

В задънена улица

Притеснителното според министър Живков е това, че БЕХ тегли заеми, за да запълва дупките в компаниите, които са под неговата шапката, вместо да инвестира в стратегически проекти и да стане регионален играч, каквито примери има в Полша и Чехия. В същото време тези дългове, които дъщерните дружества трупат, не се обслужват редовно и постоянно нарастват, което създава една дългова спирала без перспектива за прекъсването й. Задълженията на НЕК например са около 2 млрд. лв. и не се обслужват, а само се предоговарят. Това предстои да стане и тази година.

По изчисления на новия екип на енергийното министерство обслужването на тези кредити на година струва около 100 млн. евро под формата на разходи за лихви.

"Дълговете на БЕХ вече не стигат, за да помага на закъсалите фирми и холдингът започна да иззема извънредни дивиденти от печелившите дружества като АЕЦ "Козлодуй", за да ги дава на губещите", каза още Живков. Това е правено два пъти през последните две години - веднъж 200 млн. лв. и след това още 270 млн. лв. са иззети от ядрената централа. Подобни извънредни дивиденти има и от ЕСО - два пъти по 50 млн. лв. По този начин се създава риск за инвестиционните програми на дружествата и съответно влошаване на качеството на преносната мрежа или дори сигурността на атомната централа. А ефектът от похарчените средства е нулев - за поддържане на сегашното състояние в ТЕЦ "Марица-изток 2", което продължава да генерира нови финансови дупки.

"Нищо не е предприето за дългосрочното преодоляване на проблемите в централата. Тя има над 500 млн. лв. дългове към БЕХ, които няма как да върне", обяви Живков, допълвайки, че реалната цена на тока от ТЕЦ-а сега е към 200 лв./мВтч, което я прави непродаваема спрямо пазарните условия. Всичко това води до ликвидни проблеми и за "Мини Марица-изток", тъй като ТЕЦ "Марица-изток 2" не си плаща навреме задълженията за въглищата.

"Имахме среща с мениджърите на дружествата и със синдикатите. Хората там са разтревожени както от текущото състояние, така и от липсата на яснота какво ще се случва с Маришкия басейн като цяло", каза още Живков.

Газов хаос

"Инвестициите на "Булгартрансгаз" в "Турски поток" са около 2.6 млрд. лв. Задълженията към доставчици нарастват стремглаво. Да се правят такива проекти не е лошо, стига да осигуряват парични потоци. В случая с "Турски поток" има съмнения, че рентабилността му не е такава, каквато е представена на обществото. Като се запознаем подробно с финансови модел ще обявим фактите", обеща енергийният министър. Но данни за това, че газопроводът от турската до сръбската граница има още от самото начало на проекта - просто цената, лихвите и експлоатационните разходи няма да могат да се покрият от обещаните от "Газпром" транзитни такси през следващите поне 15 години. И то ако се плащат в пълния размер. Дали ще се прави задълбочена проверка на проекта обаче министър Живков не отговори.

При "Булгаргаз" също има ликвидни затруднения и те са породени от това, че общинската "Топлофикация София", която е най-големият клиент и потребител на газ в страната, не плаща навреме задълженията си. Това също е хроничен проблем през последните години, чието решение се отлагаше със заеми от БЕХ. В случая холдингът цедира задълженията на топлофикационното дружство към "Булгаргаз", като общият им размер от 2015 г. досега нараства от 550 млн. лв. до 760 млн. "Никакви мерки не са предприети тези задължения да бъдат погасявани", категоричен е министър Живков. А това води до затруднения при разплащания с "Газпром" за газовите доставки.

Приоритетите

"Липсата на политика в енергетиката през последните години е довела нещата до това състояние и това намира отражение в енергийната стратегия на страната - в нея липсват всякакъв вид мерки за най-тежките проблеми, каквито например са въгледобивът и неговото бъдеще във въглеродно неутралната икономика", заяви още служебният енергиен министър, като същевременно с това очерта основните приоритети до края на мандата му след по-малко от два месеца:

• Да стабилизираме държавните дружествата в сектора, като дисциплинираме разходите. Да изискаме програми за оптимизации, срещу които да се рефинансират задължения. Искаме мениджърите да управляват дружествата по-оптимално.
• Да планираме и дадем перспектива на следващите за това как да се решават проблемите в сектора. Работим с министър Атанас Пеканов по Плана за възстановяване, тъй като енергетиката не беше силно представена в него и сега форсираме събирането на проекти, които са в достатъчна степен на напредналост, така че да могат да се включат. Целта е да отпушим финансови потоци, които да се влеят в енергетиката, най-вече в Маришкия басейн. Сега има проекти за ЕСО, за газопроводите за водород и за енергийна ефективност, свързана с уличното осветление. Министерството на енергетиката се оказа, че няма готовност с други проекти. Сега предлагаме язовир "Яденица" към ПАВЕЦ "Чаира", който е в напреднал стадий и ще успеем да го вкараме. В процес на търсене сме на готови и добри проекти.
• Продължаваме активната работа по проектите за трансгранично свързване - далекопроводите и газовата връзка с Гърция. Тя беше силно забавена. Поели сме обещанието за пълно институционално съдействие за да се случат нещата. Имам уверението, че последния график ще се спази - до края на 2021 г. да завърши строителството и до юли 2022 г. да влезе в експлоатация. Писмото за преминаването на язовир "Студен кладенец" например отлежава в НЕК и няма движение по него месеци наред. Също и в екоминистерството за преминаването на река Марица.

По повод мащабните рокади в ръководствата на държавните дружества, които бяха задвижени в последния месец от управлението на ГЕРБ, министър Живков обяви, че една голяма част от тях са финализирани, но има и такива, които са спрени - "Булгаргаз", "Мини Марица-изток" и НЕК. "Това, което може да направим, е да осигурим прозрачност. Сред кандидатите има и качествени хора, а това, че не се избират точно те е проблем на комисиите по оценка", каза Живков.