Промишленост

Вносен скок в индустрията

През март оборотът в сектора расте с двуцифрен темп, а износът на стоки чупи исторически рекорд. Факторите - инфлация и търсене от чужбина

Лилия Игнатова

2 автори

Аурубис България © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

През март оборотът в индустрията расте с двуцифрен темп, а износът на стоки чупи исторически рекорд с продажби за 5.7 млрд. лв.
Фактори са относително по-ниската база от миналата година, по-високите цени на суровини и възстановяването на чуждите пазари.
Същевременно недостигът на материали и растящите разходи са предизвикателства, които ограничават растежа.

Година след гръмките заглавия за рекорден спад на икономическата активност в България и света можем отново да говорим за рекорди. Този път - положителни. През март производството в страната превишава предкризисните си нива, оборотът в индустрията расте с двуцифрен темп както на месечна, така и на годишна база, а месечният обем на продажбите на стоки в чужбина чупи исторически рекорд за страната - 5.7 млрд. лв.

Фактор, разбира се, е по-ниската база от миналата година, но големият спад е отчетен не през март, а през април-май. Или с други думи - относително по-ниската база е само част от историята. Безспорно друга е инфлацията в индустрията - цените на куп суровини като мед, петрол, алуминий, стомана растат. Не на последно място остава увеличението на търсенето от чужбина - бизнес индексите в промишлеността в Германия също чупят местни рекорди през март и април, а в САЩ правителствените стимули за трилиони долари вече се проявяват в ръст на търсенето след облекчаването на ограниченията. За малка и отворена икономика като България подобна активност на пазарите в чужбина е двигател за растеж.

Ценови ефекти

През март износът на стоки на България расте с 27% спрямо март 2020 г. - почти 30% към държави от ЕС (за които все още няма подробна разбивка) и с 22% към трети страни. От една страна, растежът не е изненада при условие, че по това време миналата година експортът се сви с 8%. Но суровинната инфлация също е фактор. Статистиката показва увеличен износ при черните метали през март - обемът на продажбите на скрап и на продукти от желязо и стомани в трети страни например се удвоява до 68 млн. лв. през март спрямо предходната година. "Ръстът на износа при стоманата се дължи на това, че напоследък цените се повишиха. Като цяло в момента има пазар", каза изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова.

Цената на петрола пък се утрои спрямо дъното от началото на кризата през април миналата година, а на медта е близо двойно по-висока. Това донякъде обяснява защо в българския износ към трети страни през март продажбите на медни стоки растат с 54% до 259 млн. лв., а на горива - с 45% при намаляващи количества. "Електрическите машини имат нужда от повече мед и кабели, което ги прави по-податливи на суровинната инфлация", казва управителят на платформата Trakia Tech Георги Стоев. Според него обаче суровинната инфлация трудно прелива към потребителските цени, защото се сблъсква с натиск надолу от конкуренцията, технологиите и иновациите.

Наред с инфлацията обаче расте и търсенето.

Външните двигатели

Индексът на активността в промишлеността в еврозоната на IHS Markit достигна рекордна стойност от 62.5 пункта през март и 62.9 през април, движен от силен ръст на производството, новите поръчки и износа, посочват от компанията. "Последните месеци в Германия експортът на стоки и автомобилната индустрия са в по-добри позиции отколкото през втората половина на 2019 г. Една от причините за това е търсенето от Китай и Виетнам", казва главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов за най-големия пазар на българските експортно ориентирани фирми.

Друг фактор са САЩ, където освен помощите и мерките за подкрепа за над 4 трлн. долара миналата година правителството планира и инфраструктурен пакет за 2 трлн. долара. Тези пари, от една страна, стимулират търсенето за материали, а от друга, отиват в домакинските бюджети, което в момент на възстановяване започва да движи и покупки, отлагани в кризата (черна и бяла техника, коли, електроника).

Резултатът

"Новите поръчки нараснаха значително заради очаквания за рязко покачване на активността през следващите месеци с разхлабването на ковид-19 ограниченията", пишат от IHS за промишлеността в еврозоната.

В България медодобивният гигант "Аурубис България" отбелязва увеличение в производството. "През март отчитаме ръст в продажбите на катоди между 5 и 8% на годишна база, като те се изнасят основно за трети страни. Като цяло наблюдаваме съживяване на пазарите", казват от компанията.

Продажбите на стоки от алуминий от България пък се удвояват в трети страни през март до над 16 млн. лв. Освен ценовото увеличение на алуминия с 50% през последната година е видим и ръст на търсенето. През март производителят на алуминиеви продукти "Алкомет" е увеличил дела на износа си към трети страни от 0.4% на 11%, като основната част от него е била насочена към САЩ. "Става въпрос за увеличение на изнесеното количество, така че не говорим за инфлационен ръст", казаха от отдел "Продажби" на дружеството и уточниха, че това е част от стратегията за диверсификация на пазарите. "Сектори като строителство, производство на електромобили, зелените енергийни проекти увеличиха консумацията на алуминиеви продукти драстично", се посочва в отчета.

Тенденцията не е подминала и производителите на машини и компоненти. Според националната статистика производството на авточасти в България е на рекордно ниво (214 пункта при около 180-190 пункта преди кризата), на електроника, електрически апарати и части също. "Март е рекорден месец за компанията, а износът за първото тримесечие е 10% над плана", каза управителят на русенската компания за заключващи системи "Витте аутомотив България" Христо Христов. По думите му продажбите растат към всички дестинации - Европейски съюз, Китай и САЩ, а причината е по-бързото възстановяване на автомобилната индустрия от прогнозите, както и преместеният бизнес към "Витте аутомотив България" от другите заводи на групата.

Пловдивският завод за автомобилни светлини "Одело България" също отчита значително нарастване на продажбите през март - с 25% на годишна база. "Основният фактор е разширяването на клиентското портфолио - започнахме проекти за нови клиенти, по време на втората вълна на коронавируса стартирахме серийно производство на фарове за Renault Dacia", каза мениджърът "Човешки ресурси" Димо Николов. "През тази година ще продължаваме да увеличаваме производството и експорта си с високи темпове, защото освен фарове за автомобили започваме ускорено да произвеждаме и резервни части за тях", добави той.

Производителят на електрокари и мотокари "Балканкар Рекорд" също отчита нарастване на износа - с над 5% през март и април и с около 3% през първите два месеца на годината, като продуктите са насочени предимно за пазарите в Югоизточна Европа. "По-голямата част от експорта е на резервни части за мотокари в сравнение с готовите машини", каза изпълнителният директор на компанията Петър Петров. "Очаквам скоро да се появи и инвестиционен кураж за покупка на нови кари", допълва той.

Рисковете

На фона на експлозивния на пръв поглед ръст обаче съществуват и рискове. Според Христов от "Витте аутомотив" сериозно предизвикателство е недостигът на световното производство на материали (електроника, метали), което причинява спирания на заводите на оригиналните производители на оборудване. "Това се случи през февруари, повтаря се отново през април и май", казва той. Според главния икономист на IHS Markit Крис Уилямсън пък голямата несигурност е колко ще продължи този възходящ ценови натиск и как и доколко тези по-високи цени за стоки и услуги ще стигнат до потребителите.

Трябва да се отбележи също, че някои браншове може вече да се възстановяват, но други тепърва ще усетят ефектите от кризата миналата година, като един пример са подизпълнители в корабостроенето. "Машиностроителният пазар се съживява с леко забавяне, защото цикълът на производството е по-дълъг. Така например миналата година българските машиностроители работиха с поръчки, които са взели през 2019. Ако през 2020 има спад на поръчките, това ще се усети тази година", допълва Стоев.

По темата работи и Михаил Ванчев