Дигиталният остров на съкровищата
Или как торент тракерите помагат на развлекателната индустрия да се адаптира към дигиталните продажби
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Карибските пирати от XVI и XVII век са използвани като наемна сила за охрана и нападение в рамките на колониите на големите европейски империи, докато те са били ангажирани с кървави конфликти на Стария континент. Но в същото време са били ожесточено преследвани. Особено от по-потърпевшите страни като Испания например. Подобно на тях дигиталните им наследници - най-вече под формата на торент сайтове - многократно са обявявани за "смъртни врагове" на развлекателната индустрия (филми, музика, игри, книги), но някои от нейните представители всъщност се възползват от тях, за да развиват дигиталното си присъствие.
Сверяване на часовника
Филмовата индустрия и Холивуд са едни от големите врагове на торент сайтовете и са против нелегалното разпространение на продуктите им през тях. Това не пречи на услугата за онлайн излъчване на видео Netflix обаче да използва пиратските сайтове, за да определи кои са най-популярните и най-добре възприети от потребителите заглавия и съответно да ги добави към каталога си. Логиката на компанията е съвсем ясна - след като много хора са готови да нарушат закона, като свалят филма, за да го гледат, следователно ще има и такива, които ще платят за това удоволствие. Netflix оперира основно на пазари, където използването на торент тракери е забранено или ограничено под една или друга форма и се смята за една от платформите, които разчупва стандартния модел на разпространение, като акцентира силно на неговата дигитална част. Компанията започва дейността си, като предоставя видеокасети и DVD дискове под наем по пощата. След като потребителите предпочитат все повече да гледат съдържание онлайн обаче, което до голяма степен се забелязва първо през силния интерес към "пиратските сайтове", Netflix постепенно се преориентира изцяло към стриймването на видео през интернет.
Така още със своето раждане торентите оказват силно и нееднозначно влияние върху развлекателната индустрия. От една страна, изяждат част от приходите й, но от друга, разкриват потенциала за развитието на нови бизнес модели и стимулират дигитализирането й. Това отваря нови бизнес модели и възможности за растеж.
Добри примери дава и музикалната индустрия. Онлайн магазинът iTunes на Apple дава тласък на дигиталните продажби на съдържание, които заемат значителна част от бизнеса на компанията от Купертино, и показва ясно, че "пиратството" е реално заобиколимо явление. А най-добрият начин за неговото заобикаляне е предоставянето на бърз, лесен и ценово разумен достъп на потребителите до тяхната любима музика. Постепенно интересът на хората се измества към музикалните платформи за стрийминг услуги като Spotify и Pandora, които пък освобождават съдържанието от необходимостта то да се съхранява локално. Гейм индустрията, която преди години имаше сериозни проблеми с пиратството, също успешно се преориентира към предлагането на своите продукти през глобалната мрежа. Основите бяха положени от онлайн магазина Steam на Valve и в момента всички компании разчитат на продаването на дигитални копия на игрите, освен традиционните на дискове. Резултатите са налице – индустрията отчита стабилен годишен ръст, а през второто тримесечие на 2013 г. дигиталните продажби съставляват 61% от общите приходи в САЩ.
Писмо в бутилка
При книгите се наблюдава дори обратна тенденция. Торентите и свободното споделяне се използват за реклама на продуктите. При стабилен интерес на потребителите към безплатната версия на дадена книга се увеличават и нейните продажби. Нейл Гайман и неговият издател решават да направят експеримент с книгата "Американски богове". Те я правят абсолютно свободно достъпна в рамките на месец на сайта на издателя. Много хора ще кажат, че това ще потопи продажбите, но се получава точно обратното. В Русия, където книгите на Гайман се пиратстват най-много, е отчетен ръст от 300% на продадени бройки на "Американски богове" месец след като свободния вариант на книгата е свалена от сайта. Обяснението на автора за този резултат е, че ако хората харесат продукта, дори и да са го свалили безплатно – те са готови да си го купят легално.
Подобна зависимост открива и популярният писател Паулу Кoелю. Той дори призовава пиратите да публикуват всичките му издания. Коелю разказва как през 1999 г. неговата първа книга, издадена в Русия, е пусната в тираж от едва 3 хил. бройки. Причината – липса на хартия, защото страната е в тежка икономическа криза. Той открива пиратско дигитално копие на руски език и го пуска безплатно за сваляне на сайта си. След икономическото стабилизиране на страната Коелю веднага продава 10 хил. бройки от оригиналната книга, а до 2002 г. реализира милиони продажби в Русия. Негови читатели дори разказват, че са открили произведенията му благодарение на пиратските сайтове и впоследствие са си ги купили.
Торентите или живота
Една от тезите е, че лесният и евтин достъп до платено съдържане онлайн ще сложи край на пиратството. Netflix твърди, че на който пазар навлезе, трафикът на торентите намалява, защото нейната платформа е по-лесна и достъпна за използване от потребителите спрямо пиратските сайтове. Последният такъв случай е от март тази година, когато изпълнителният директор на Netflix Рийд Хастингс обяви, че p2p трафикът е намалял с 50% в Канада, откакто платформата е достъпна там.
Хората зад BitTorrent протокола (който е в основата на торент тракерите) коментират, че по-лесният и бърз достъп до легално съдържание е една от причините за тази тенденция, но не напълно. През това време са наложени промени в кода, които умишлено намаляват трафика, за да може потребителите да ползват интернет връзката и за други дейности. Данните от Норвегия обаче потвърждават тезата на новите алтернативи. Пиратството в страната (като разпространени свободно заглавия, не като абсолютен трафик) е намаляло значително. За песни например от 1.2 млрд. броя през 2008 г. на 210 млн. през 2012 г. Това не се дължи на строгите закони, които страната започна да приема срещу свободното разпространение на съдържание, тъй като още не са влезли ефективно в сила. Причината са новите легални алтернативи за слушане на музика и гледане на филми.
Но самите индустрии все още се отнасят доста консервативно към такива модели. Практиката на Netflix да наблюдава торент тракерите и да избира кои са най-гледаните филми и сериали е продиктувана частично и от политиката на Холивуд. Филмовата индустрия изисква високи лицензионни такси за излъчването онлайн и компанията не може да си позволи да предлага цялото съдържание, а трябва да подбира кои заглавия да включва в каталога си и кои не. Това не работи добре за филмовите студиа, защото, докато приходите от кинопрожекции се увеличават, предлагането на видео в домашна обстановка страда. През 2012 г. постъпленията на киносалоните в САЩ за първи път достигат до рекордните 10.7 млрд. долара. Съпротивата на достъпното стриймване или предлагане онлайн от страна на филмовата индустрия обаче потопява физическите продажби на DVD. През 2012 г. в САЩ те намаляват с 24% до 1.22 млрд. долара.
Подобна е и ситуацията със звукозаписните студия, които поставят тежки условия, за да може да се излъчват или продават в интернет техните продукти, което затруднява тяхната дистрибуция. Например дори песните в iTunes не се продават, а се отдават правата им за ограничено ползване. Тоест дори и купени, те не ги притежават завинаги. Върхът на консерватизма на музикалната индустрия е достигнат, когато тя призовава да се забрани продажбата на първия MP3 плеър Rio и да се вкарват номерата на кредитните карти на потребителите в аудиофайловете, които са купили.
Основната теза на развлекателната индустрия е, че интернет пиратството предизвиква загуби под формата на пропуснати продажби. Свободното споделяне на музика в дигитални формати пък дълго време беше ключов аргумент на звукозаписните компании при обяснението за понижаването на приходите им през последните години. Ефектите от разпространението на пиратско съдържание в глобалната мрежа обаче са доста по-обширни и невинаги толкова негативни, както категорично твърдят повечето представители от развлекателната индустрия. И ако има нещо съвсем сигурно обаче, то е, че бъдещето на развлекателните индустрии е в дигиталните, а не във физическите продажби. И торентите не са в основата на намаляващите им приходи, а остарелият бизнес модел, на който разчитаха и продължават да разчитат част от големите играчи в развлекателната индустрия.
14 коментара
Има един факт, който никой не може да отрече - ако торент-сайтовете ги нямаше, никога нямаше да знам за любимите ми в момента изпълнители и групи. Съответно нямаше как да им купя и албуми.
Дигиталните копия на книги, списания и учебници без заплатени авторски права могат да се причислят към една от маркетинговите функции, а именно - интеграция, която формира маркетинговият комплекс (дистрибуция, PR). Това е възможният микс при дадена неплатежоспособна пазарна ситуация. В момент на поява на платежоспособно търсене подобна "реклама" би поставила в позиция на предварително подготвен възход, целият маркетингов комплекс чрез добавяне и на останалите елементи - продукт и цена.
Много е важно да се постави граница, за кои точно продукти, подобно разпространение би било полезно за бъдещото им разпространение. Примерно професионално ръководство за 800 долара ще страда от евентуално пиратско дигитално разпространение, поради това, че реално не залага на привличане на допълнителни читатели, поради създаване на ценова конкуренция със самото себе си. Т.е. всеки би поискал да го притежава за нулева цена. За книжни издания до $25 е много вероятно, предварителното им разпространение да концентрира интерес с бъдещ потенциал към покупка.
[quote#2:"straw_sec"] За книжни издания до $25 е много вероятно, предварителното им разпространение да концентрира интерес с бъдещ потенциал към покупка.[/quote]
Да. Особено на българският книжен пазар, на който за 2012 се пада по половин закупена книга на човек...
[quote#2:"straw_sec"]Много е важно да се постави граница, за кои точно продукти, подобно разпространение би било полезно[/quote]
Границата е поставена от закона — който държи правата, той определя дали и каква част ще бъде свободно разпространявана. Останалото е пиратство, което прецаква системата от твореца до крайният потребител моментално и в дългосрочен план. Например некупуването на вестници, доведе до там, че в опит да оцелеят, медиите станаха платени драскачи (и то евтини,защото липсват печалбата от продажбите и рекламодателите вече ги заобикалят), което обричат читателите (дори и на безплатните издания в нета) на тенденциозно облъчване с определени идеи.
Ако ги нямаше торентите и свободното сваляне на софтуеър, то половината компании в САЩ в тази сфера щяха да са малки гаражни фирми :) Все пак когато трябва да отделиш огромна част от дохода си, за да си купиш софтуеър трябва да си 100 процента сигурен в неговите възможности и ползата, която ще ти донесе - дали кеф от слушане на музика или игра или печалба няма значение. В такива случаи традиционната реклама не помага много. Важи принципа око да види, ръка да пипне :D
До коментар [#3] от "gost22":
Благодаря за акцентирането върху детайла, но се касае за основна схема, приложима към различни специфики в техните варианти.
Статията визира разпространението чрез торент, и не е приложима към конкретните български условия и малко касае българските автори. Поставянето на гранични маркери с динамично разпределение на ефективност на подобен PR според ценово равнище в развитите държави, зависи от конкретната пазарна ситуация и положението в съответното ниво на икономическият цикъл (подем или свиване).
Българското законодателство не поставя подобна граница откакто c/o Jusautor не съществува. Сегашната позиция на неексклузивност на българските автори към издателското разпространение, наистина ги поставя в силна позиция да преценят дали и доколко да разрешат разпространение с незаплатени авторски права, но това далеч не е т. нар. информирано съгласие. Ние можем само да се учим от световните тенденции и да прилагаме наученото с оглед местните характеристики.
Руската държава, не само, че не забранява торент-тите, но ги насърчава. Пример за такива субсидирани сайтове са: НетВКино.ру, 7ba.ru, zaucy.ru и др. С това Русия се оказва пъти по-демократична от Америка.
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#5] от "straw_sec":
Да направиш от пирата капер, е официално признание, че нямаш силата да наложиш морското право в морето. И си спомнете докъде са го докарали каперите... и докъде търговският флот под официалната защитата на държавата (военните флоти).
До коментар [#6] от "Offshore Banking":
Така е, който изнася революция и имперска политика, внася наука и техника, а с торентите вноса е безплатен. Всъщност, какво "изнася" Русия през торентите (дето толкова ги толерира) — виж "търговският баланс", че да се усетиш какво става реално. ;)
[quote#3:"gost22"]Много е важно да се постави граница, за кои точно продукти, подобно разпространение би било полезно- цитат на коментар #2 от “straw_sec”
Границата е поставена от закона — който държи правата, той определя дали и каква част ще бъде свободно разпространявана. Останалото е пиратство, което прецаква системата от твореца до крайният потребител моментално и в дългосрочен план. Например некупуването на вестници, доведе до там, че в опит да оцелеят, медиите станаха платени драскачи (и то евтини,защото липсват печалбата от продажбите и рекламодателите вече ги заобикалят), което обричат читателите (дори и на безплатните издания в нета) на тенденциозно облъчване с определени идеи. [/quote]
А не си ли се замислял, че процеса при вестници тръгна наобратно - че те първо станаха платени писачи и след това хората спряха да ги купуват, защото ги облъчваха с евтина пропаганда?
И изобщо цялото упорства от страна на бизнеса да разпространява дигитално се дължи на факта, че по този начин авторите и хората могат да ги заобиколят и да премахнат "the middle man" както се казва.
А пък в България няма какво да говорим - защо в България няма магазин за музика подобен на itunes, в който да се предлага българска музика за да речем 1 лв на песен (то има, ама не предлага голямо разнообразие). Защото в момента ситуацията е, че и да искаш да си купиш песен на някой изпълнител не можеш докато не издаде албум, а много от тях така и не стигат до албум, а и да стигнат никой не го купува, защото 1-2 свестни песни и още 10 плява.
[quote#8:"ugi"]Защото в момента ситуацията е, че и да искаш да си купиш песен на някой изпълнител не можеш докато не издаде албум, а много от тях така и не стигат до албум,[/quote]
Много ми харесва, когато въпроса и отговора са в едно изречение. Тъй като всеки работи за пари... В случая имаш парите и искаш хубава песен, ама тези дето могат да пеят не им се пее за безплатно споделяне (и продажби под себестойност), а тези дето са готови да пеят безплатно — нямат глас. И каперите от статията да дойдат, все ще е тая. Когато се прецакат творците и веригата се разпада. А тези, дето сте готови да плащате ще сте обречени да избирате само от каперите, а те ще избират масови (по критериите на мрежата, а не спрямо локалният пазар) изпълнители и ще чуеш песен на български...
До коментар [#5] от "straw_sec":
Или не си в час, или си платен хамелеон.
Разпространението на торентите създава един световен архив на произведения, които по никой друг начин не са достъпни.
Например филма "Черния пират" на Д.Фейрфакс от 1929.
Американците имат един сайт с архиви от културното наследство до 1950г. в който има филми, музика и радиопредавания..
В много малко случаи авторските права се държат от самите автори.
Кой държи авторските права на Библията или Декамерон?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.