Международната космическа станция получава първото си голямо разширение от десетилетие (обновена)
"Роскосмос" успешно изстреля новия 20-тонен модул "Наука", който ще се скачи с орбиталния комплекс на 29 юли
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Руската космическа агенция "Роскосмос" успешно изведе вчера в околоземна орбита следващия голям обитаем сегмент, който трябва да бъде интегриран към Международната космическа станция (МКС). Става дума за многофункционалния лабораторен модул (МЛМ) "Наука" с дължина 13 метра, обем около 80 кубични метра и тегло малко над 20 тона. Той беше изстрелян в 17.58 ч. българско време в сряда от космодрума "Байконур" на борда на ракета-носител Протон-М. Събитието е важна стъпка за "Роскомос", тъй като става дума за извеждането на първия руски модул от 11 години насам. Още повече по план "Наука" е трябвало да бъде изстрелян още през далечната 2007 г., но серия технически и финансови проблеми неколкократно отлагат извеждането му в орбита. Последният нов компонент към МКС беше добавен през 2016 г. - става дума за малкия "надуваем" сегмент Bigelow Expandable Activity Module (BEAM), разработен от частната космическа компания Bigelow Aerospace, който се ще ползва като склад до 2028 г.
През следващите седем дни новият руски модул постепенно ще "настигне" МКС и автоматично ще се скачи с нея на мястото на малката докинг-секцията "Прис", която ще бъде "изхвърлена" над Тихия океан заедно със скачения към нея товарен космически кораб "Прогрес".
Обновена - 23.07.2021 г.
В последния момент обаче "пенсионирането" на "Прис" беше отложено от петък за събота. Причината за това е, че данните от телеметрията на "Наука" са провокирали опасения за евентуални отклонения при работата на двигателната система на новия модул. От "Роскосмос" все пак твърдят, че вече са извършили две орбитални маневри по корекция на траекторията и че скачването с МКС ще се случи по план.
Международната космическа станция е най-мащабния съвместен проект за създаване на модулен орбитален комплекс, чиито размери в момента са, грубо казано, колкото малко футболно игрище. Първият й сегмент е изведен в орбита през далечната 1998 г. и до 2011 г. е надграден с още 14 обитаеми модула. Изграждането и поддържането на МКС в момента се финансират от космическите агенции на САЩ, Русия, ЕС, Япония и Канада. Предвижда се станцията да функционира поне до 2028 г. Планирано е през 2024 г. към нея евентуално да бъде прикачен и частен обитаем сегмент, създаден от компанията Axiom Space.
След като бъде интегриран към МКС, "Наука" ще стане третия по големина модул в руската секция на орбиталния комплекс (след "Звезда" и "Заря"). Както се разбира от името му, основната задача на новия сегмент ще е да увеличи капацитета за провеждане на изследователски експерименти. Във вътрешната му част ще има 21 универсални работни места, където да се изпробват нови технологии в условията на микрогравитация. Освен тях ще има още 16 подобни работни места, разположени от външната част на модула, които ще позволяват провеждането на изследвания в условията на космiчески вакуум. Към тях ще има шлюз и роботизирана ръка, която ще позволява опитите да се правят без нужда астронавтите да излизат в открития космос. Освен за научни експерименти, новата секция ще съдържа още спални помещения, допълнителна тоалетна и нови системи за регенериране на вода и производство на кислород. Последното е изключително важна добавка към МКС, тъй като аналогичните системи на стария руски модул "Заря" започват да работят с все по-ниска ефективност след 22 години вярна служба в космоса.
Гореспомената роботизирана ръка с дължина 11 метра също заслужава специално внимание. Става дума за т.нар. European Robotic Arm (ERA), която ще бъде ценно допълнение към вече интегрираните аналогични устройства, доставени на МКС от Канадската и Японската космически агенции. По принцип нейната разработка започва още в далечната 1996 г., но е принудена да изчака 15 години, след като е завършена, за да бъде изстреляна в комплект с "Наука". След като новият модул бъде интегриран, нейната задача ще бъде да обслужва товарните операции в руския сегмент на МКС, като ще може да премества компоненти с тегло до 8 тона и ще може да ги позиционира прецизно с максимално отклонение от максимум 5 милиметра. ERA също така ще може да се използва за придвижване на самите астронавти по време на излизанията им в открития космос.
Изстрелването на модула "Наука" има и чисто политически измерения. То се случва в момент, в който Русия все по-сериозно поставя под въпрос бъдещото си участие в поддържането на МКС. В Кремъл все по-често се чуват гласове, че страната трябва да се изтегли от проекта през 2025 г. и да се фокусира върху разработката на своя собствена по-малка космическа станция. Според някои руски специалисти пък Русия просто трябва да отдели своите сегменти от МКС и да ги обособи в отделен орбитален комплекс."Роскосмос" също така не проявява интерес да се включи в бъдещите планове на NASA за създаването на малка орбитална станция около Луната в края на настоящото десетилетие. В този смисъл настоящото успешно изстрелване на "Наука" и особено на ракетата-носител Протон-М, която не е летяла безаварийно от години, е нагледна демонстрация, че Москва все още има собствен капацитет да осъществи подобен проект без чужда помощ.
1 коментар
обачеееее, се оказало че има проблем с горивната помпа, и може модулът да изгори като стой та гледай връщайки се обратно към земята
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.