Телекоми

Пат на 5G: Стартът на търга е бил порочен, но засега нищо не следва

Евентуално малки оператори могат да си издействат достъп до мрежите на трите големи телекома

Константин Николов

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

ВАС обяви решението на КРС за започване на търга за 5G честотите през 2021 г. за незаконно.
Лентите отдавна са раздадени на трите големи телекома, те са ги платили и инвестирали в ползването им. Развалянето ще е скъпо, затова и по-скоро невъзможно.
По-малки оператори ще използват решението, за да получат достъп до мрежите на телекомите.

Трите най-големи телекома се сблъскаха за пръв път от години. Но в една битка все още са заедно: на прицел са техните 5G честоти, които получиха на търг на КРС през 2021 г. срещу общо 13.4 млн. лв. От другата страна е обединението между няколко регионални оператора, което оспори процедурата около конкурса. Идеята на по-малките далеч не е да получат тези честоти, а по-скоро да имат силен коз в преговорите с телекомите за виртуални мобилни оператори (тъй наречените MVNO), които да използват мрежите на "Виваком", А1 и "Йеттел".

Какво казва ВАС

На 13 март Върховният административен съд (ВАС) окончателно постанови, че решението за обявяване на търга за 5G честотите на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е в нарушение на административните процедури. Основният довод в жалбата на дружеството "Мобилни алтернативни комуникации" (включващо тогава "Нет 1", "Нетера", СКАТ, "Телекабел" и "Телесим") е, че КРС не е взела предвид предложенията му при обществените консултации и е ограничила 5G разрешителните само в няколко ленти, като не е изготвила нарочен проект на решение, който да бъде публикуван в Държавен вестник и дискутиран. Накратко, КРС не е спазила закона в началната фаза на процедурата.

Сега топката е в полето на регулатора, който трябва да намери начин как да отстрани нередностите и да проведе обществено обсъждане. В същото време честотите така или иначе вече са раздадени на телекомите, които досега инвестираха милиони в развитието на мрежите си.

След проведените консултации преди две години КРС проведе търга, в който заявиха да участват единствено "Виваком", А1 и "Йеттел". В конкурса за 5G честоти в обхват 3.6 GHz трите телекома се бореха в тайно наддаване за три ленти по 100 MHz. Оспорвано наддаване не се случи. В крайна сметка държавата получи 13.4 млн. лв., с 1.4 млн. лв. над минималните 12 млн. лв. - по 4 млн. лв. на лента, от които започна наддаването. Всяка от компаниите трябваше и да плати по общо 8 млн. лв. годишни такси до 2041 г.

Ще има ли MVNO

Развръзката няма да дойде скоро, защото има и второ дело по темата, а самите актове за честотите изобщо не са оспорени. Представители на сектора не очакват да се стигне до нов търг за честотите. Но казусът вероятно ще доведе до натиск над КРС да осигури достъп до мрежите на големите телекоми на малки играчи, с които те да започнат да предлагат и мобилни услуги.

"За да се защити интересът на българския потребител, държавата и регулаторните органи трябва да насърчат конкуренцията на пазара, като създадат условия повече компании да предоставят мобилна услуга чрез познатите по цял свят виртуални мобилни оператори (MVNO). България е единствената държава в Европа и почти в целия свят, в която MVNO не съществуват. У нас те не са забранени, но мобилните оператори отказват да ги пуснат в мрежата си", коментираха от "Мобилни алтернативни комуникации" след решението на ВАС.

В същото време и трите големи телекома са сигурни, чe нов търг за честотите няма да има, като следят следващия ход на КРС. "Не очакваме процедурата да стартира отначало, тъй като указанията на съда не са в такава посока. Очакваме КРС да изпълни предписанията на ВАС. Не считаме, че към момента съществуват основания за юридически действия от наша страна, защото решението на ВАС не засяга правото ни да ползваме съответния честотен ресурс", заявиха от "Виваком".

"Изненадани сме от това решение на ВАС, тъй като то не съответства на съдебната практика до момента. От друга страна, важно е да отбележим, че предмет на съдебното оспорване е само решението на КРС за приемане на резултатите от обществените консултации, проведени преди самата процедурата по раздаване на спектъра", казват и от А1.

"Налице са малки неясноти, които се надяваме да бъдат адресирани от КРС с оглед защита на обществения интерес и този на крайните потребители", пък е коментарът на "Йеттел".

Големите телекоми едва ли лесно ще се съгласят да предоставят мрежите си за MVNO, освен ако не бъдат принудени от държавата. При предишните преговори с "Мобилни алтернативни комуникации" се стигна до медиация от страна на КРС, но не и до споразумение. Преди дни и новият изпълнителен директор на "Булсатком" Петър Ризов (и предишен на "Нет 1") също заяви желанието си да преговаря с телекомите за използване на мобилната им мрежа.

България е единствената в ЕС, която няма MVNO, като в цяла Европа броят им е над 1000, а приходите - над 25 млрд. евро през 2020 г. Логично, големите телекоми не биха си създали конкуренти. И тук е ролята на регулатора. Но в случая председателят на КРС е с изтекъл мандат и е пряко подчинен на кабинета. А кой ще е следващ и с какви идеи е още по-неизвестно. Сигурното е, че мобилните клиенти ще продължат да имат 5G опцията.