Да смениш колата с колело срещу бонус от 4 хил. евро? Във Франция може

Стимулирането на велотранспорта в градовете е част и от по-голямата стратегия на френското правителство и парижката община. Още през 2019 г. бяха обявени планове за разширяване на велоинфраструктурата около и в столицата в тогавашния Plan Velo, за който бяха предвидени 150 млн. евро за нови велотрасета в Париж. Бяха запланувани и 300 млн. евро по плана RER-Velo за региона Ил дьо Франс, който обхваща територията на околията около града, за изграждането на 680 км велопътища. Сега и двата плана са обединени под ревизирания Plan Velo, acte 2, където са предвидени и допълнителни 100 млн. евро за разширяването на велоалеите в столицата и ще се добавят още 130 км велоалеи през следващите 5 години.

На този фон в България все още се водят дискусии за нуждата от велоалеи, в София мрежата от такива остава разпокъсана и често използва тротоарите, а не уличното платно (например в района на НДК). За стимули пък въобще и не става дума. Дори идеята да се пуснат велосипеди под наем в столицата буксува вече десетилетия. В същото време такъв модел работи успешно в Бургас и вече дава ефект за цялостно налагане на велосипеда като средство за транспорт.

Първи бяха Литва

Програмата за смяна на старата кола за ново колело или електрическо колело първо бе идея на литовското правителство, което задели 5 млн. евро бюджет за своята програма още през 2020 г. Идеята на екоминистерството на литовците тогава включваше и по-разнородни опции като купуване на годишни билети за градски транспорт, мотопеди, тротинетки и др. Сумите, предлагани от прибалтийската република, бяха с таван до 1000 евро на човек.

В периода от април до октомври 2020 г. са били регистрирани над 8.5 хил. участници, които са решили да вземат участие в програмата, с което и над 95% от първоначалните 5 млн. евро са били отдадени. Резултатът от това бе, че още към края на 2020 г. правителството на Литва отпуснаха допълнителни 3 млн. евро за обменната програма, която продължи и до началото на 2021 г.

Велоинициативи в Белгия

Една по-стара програма за стимул на велотранспорта в градовете е белгийската Bike to work от 2006 г., според която ежедневно пътуващите с колело до работа могат да получават от 0.15 до 0.21 евро на км необлагаем допълнителен доход, изплатен от работодателя и получаван обратно под формата на данъчни облаги. Таванът за тези доходи бе 656.4 евро на човек.

Велосипедът е основен метод на транспорт за преобладаващата част от работещите в Белгия, Холандия и Великобритания Фотограф : Надежда Чипева

Резултатите от тази програма бяха видими още през 2010 г., когато за цялата година бяха взели участие общо 271 хил. души, които бяха прекосили общо 206 млн. км с велосипед. Средно изплатената сума тогава бе 160 евро на човек при средно покрити 763 км на година.

От началото на 2022 г. максималното заплащане по оперативната програма бе вдигнато на 0.25 евро на километър.

Подобни схеми със сходни суми от 0.25 евро на км се предлагат и в Холандия и Великобритания.

По веломагистрала за Милано

В началото на януари 2022 г. официално бе гласуван и потвърден планът за разширяване на велоинфраструктурата на Милано Biciplan Cambio. Това е може би е най-амбициозният план за реорганизиране на инфраструктурата в Европа, според който във и около Милано се предвижда да се изградят общо 750 км от велотрасета на обща стойност 250 млн. евро.

Желанието на Столицата на модата да се превърне и във велостолица на Италия идва и от нуждата за почистване на въздуха в града и региона. Според изследване на градската управа е станало ясно, че над 50% от замърсяването на въздуха идва именно от транспорта и старите автомобили. Планът предвижда и средно 80% от всички домакинства в региона да са в радиус от 1 километър от напълно безопасни и леснодостъпни велопътища, правейки избора за алтернативен транспорт интуитивен.

Планът не е и без своите критици. Още когато бе обявен през 2021 г., Джеронимо ла Руса, президент на миланския автомобилен клуб, един от най-големите лобисти в Италия, заяви пред Bloomberg: "Не съм против тази визия, аз съм против това да бъдем талибаните. Според мен не е правилно да правим тези неща насила."

Въпреки това планът вече е в действие и първата линия по него, Линия 6, която свързва Милано с Караваджо, минавайки през Идроскало и други общини в района, е вече пусната в експлоатация от 2 юли 2022 г.

Виена - умен град, устойчив транспорт

Друг голям град, който вижда своето бъдеще без автомобилите в града, е австрийската столица Виена. През февруари тази година бе гласувано обновяването на плана за развитие на града Smart Klima Strategie Wien.

Голяма част от него е изграждането на веломагистралата, която ще свързва област Донаущат с вътрешната част на столицата. Веломагистралата трябва да бъде завършена през следващите няколко години и ще бъде 7 км дълга и 4 метра широка. Към нейното изграждане е предвидено добавянето на зелени площи по цялото й продължение, което е обвързано с желанието на местните власти да намалят горещините по улиците и пътищата и да се открие възможно най-много от застроената с асфалт почва.

Виена ще изграждат веломагистрала от 7 км и широка 4 метра Източник: Shutterstock

Други мерки, които са предвидени в плана, са пълното премахване и забраняване на използването на товарни и тежкотоварни автомобили през града, който използват двигатели с вътрешно горене, до 2030 г., допълнителното изграждане на транспортната инфраструктура - автобусни линии, S-Bahn и др. Както и подсигуряването на общинския транспорт и възможността за придвижване с колело и други алтернативи методи на транспорт да е такава, че да може всеки да се придвижи бързо в града, без да има автомобил.

България още изостава

На фона на тези амбициозни планове и идеи България изглежда да изостава по всички показатели.

В момента общо в София, Пловдив и Бургас - градовете с претенции за най-добре развити велоинфраструктури - общо имат около 180 км велоалеи, които са лошо свързани и планирани като на парче и не част от един по-голям план за намаляването на автомобилите в градовете. Точно обратното, те са предимно позиционирани като алтернатива на пешеходеца, често предизвикващи конфликт между двете страни.

От 2018 г. в Града под тепетата са били изградени едва няколкостотин метра нови велотрасета, в София това е по-добре, като там са изградени приблизително 23 км за същия период.

Съществува системата за споделени велосипеди в Бургас, която е и най-развитата до този момент в това отношение. За сметка на това София вече години се бави с предоставянето на такъв тип услуга, а Пловдив се очаква да получи първите си споделени велосипеди през октомври тази година от договорката с компанията "Лайм".

В България велоалеите са често в директна близост до пешеходен път или споделени пространства, предизвикващи конфликт Фотограф : Надежда Чипева

Липсват обаче каквито и да било програми за стимулиране на придвижване с алтернативен метод на транспорт, които наистина да накарат хората да се замислят за това как е най-добре да се придвижват в града.

В същото време използването на велосипеди има не само екологичен и здравословен ефект, но и икономически. С повече велосипедисти в едно населено място се развива силно местната търговия и социалната общност като цяло.