Юлиан Попов: Трябва да свикнем с непредвидимостта в енергийния сектор

Таванът на цените и отнемането на печалби са по-сложни казуси. В случаите, в които става дума за държавни компании или договори за разлика, преразпределянето на печалбите е въпрос на корпоративни и разбираеми политически решения. Отнемането на печалби е противоречива мярка, защото се сблъсква с икономическата логика и носи риск за охлаждане на инвестиционния интерес. Тавани на цените е също противоречива мярка. В следващите месеци ще видим горещи дебати около въпроса как да смекчим ефектите на кризата.

Може ли всъщност Европа да се справи без газа като "транзитно" гориво? И значи ли това завръщане към въглищата, каквото вече виждаме в някои държави?

Газът не е транзитно, или преходно, гориво. Това е лобистка формулировка на газовата индустрия, която не се доказва на практика. Особено в последните 10 години наблюдаваме как въглищата се заместват директно с възобновяема енергия и енергийна ефективност. Газът все още играе важна роля, но в енергийния преход тази роля е предимно на балансиращо гориво.

В момента в Европа има скок на въглищната енергогенерация, но тя е на основата на съществуващ капацитет, който се използва по-интензивно. Никой в Европа не инвестира във въглища. Очаквам скоро тази тенденция да се обърне, още повече че сега и цената на въглищата е много висока.

Изоставането на България с газификацията в настоящата ситуация се оказва предимство. Но сякаш българските политици не виждат това и нямат визия за развитието на сектора. Какво според вас е най-удачно да се предприеме в момента?

Не бих го нарекъл изоставане, но, да, това, че България ползва ограничено газ е категорично предимство и ни дава шанс да намерим правилното място на газа в енергийния микс. Това място е ограничено и се свива постоянно с навлизането на нови технологии за балансиране на електроенергийната система, разпространение на термопомпи и в бъдеще разрастване на водорода.

Най-важното сега е да се модернизира пазарът и да се насърчи широка гама от нови енергийни технологии. Пазарът трябва да изпраща реалистични сигнали на потребители и производители на енергия. В същото време в България трябва да навлязат технологии, които частично да балансират и допълнят бума на соларните инсталации - вятър, батерии, термопомпи, широка дигитализация, ефективни електроуреди. Особено важно е да включим потреблението в енергийната стратегия, а не само доставката на енергия.

Как ще изглежда и как би могла да изглежда българската енергетика през септември 2023 г.?

Хаотично. Експлозивно ще се разрастват соларните инсталации, въглищните централи ще продължат да работят с максимален капацитет, в енергийните среди ще цари радост от свръхпроизводството и високите печалби, цените ще се потискат с масово финансово преразпределение, няма да има национална стратегия или нещо, наподобяващо стратегия. Енергийната ефективност ще продължава да е на заден план. Ще започне усвояване на средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Лавините от публични средства ще продължат да изкривяват и задушават развитието на пазара. Първите играчи в сферата на управление на потреблението ще започнат да подават глави.

А през 2030 г.?

Трудно е да се предвиди. Трябва да свикнем с непредвидимостта в енергийния сектор. Мога да предположа, че въглищната енергетика ще е фалирала до 2030 г.. България ще е изградила 2 ГВ вятърен капацитет и 15 ГВ соларен. Хаосът ще продължи и пазарът ще се диктува в голяма степен от соларната и вятърната енергия в региона. Ролята на Турция ще е много по-видима. Значителни потоци електроенергия ще текат от Турция към България. Бум на батериите и водорода за индустрията. Масово разпространение на електромобили - почти всички нови и голяма част от по-новите втора ръка автомобили ще са електрически. Водород в транспорта няма да се използва. Ще започне изграждането на първите офшорни вятърни централи.

Кое е ключовото решение за декарбонизация на икономиката?

Енергийната ефективност и модерен електроенергиен пазар. Политическият фокус върху отоплението и охлаждането е основен ключ към декарбонизацията. Дълбоката дигитализация и адекватната инфраструктура са другите важни фактори.