Кръгова икономика, насекоми, биотехнологии: Разговорът за иновативната храна започва и в България

Тези изводи се чуха по време на кръгла маса, посветена на бъдещето на храните, която се проведе в началото на седмицата в "Техпарк София". Инициатор на дебата бе Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България с подкрепата на Българската стартъп асоциация, а участие взеха още Cleantech Bulgaria, България, Френско-българската търговска камара, Endeavor България, инвестиционният фонд Black Peak Capital, компанията Harmonica, NV3 и др.

Визия за технологично-кулинарно бъдеще

Хранителният сектор днес е изправен пред много глобални заплахи: климатичните промени, ценови шокове заради войната, намаляващи инвестиции в традиционното земеделие, влошено състояние на почвите и недостиг на площи, огромни загуби на храна, които в Западния свят достигат до 30%. На този фон обаче се развиват много и интересни тенденции, свързани с производството и начина на консумация, които имат силата да доведат до промяна в бъдеще, ако се развиват в синергия, смята футурологът Мариана Тодорова от БАН.

Сред тях значително място заемат новите технологии: например блокчейн вече се използва и за по-добра инвентаризация и управление на веригите на доставка, а AI и Machine learning - за анализи и оптимизиране на процесите във ферми и производства. Роботизацията също има своето място в земеделието, като умни роботи вече могат самостоятелно да извършава дейности като бране, плевене и др, а дронове се ползват за наблюдения и прогнози.

Технологиите са много важни и за потребителското поведение. Така например сред горещите трендове е персонализираният нутриционизъм, при който лична здравословна диета се изработва според резултатите от геномно секвениране. Тази ниша има потенциал, защото е вид здравна превенция и води до по-качествен начин на живот. Така наречените wearables - умни гривни и часовници, които следят показателите на човек, също са част от оптимизацията на личното хранене и здравословни навици редом с други иновации - интернет на нещата, умните хладилници, кухненските роботи или 3D принтинга на храни.

Все повече нараства и търсенето на растителни храни, като веганизмът или поне вегетарианството се вижда от все повече потребители като антидот на силно замърсяващото индустриално животновъдство.

Подобрения има и в самите храни - модерни тенденции като биоземеделието, "домашните" храни и напитки, ферментацията, шоковото замразяване водят до по-качествени и хранителни продукти.

Алтернативните протеини

В тези тенденции значително място заема и новата индустрия за производство на алтернативни протеини от насекоми - за храни и фуражи, която има потенциала да бъде едно от големите решения срещу бъдеща продоволствена криза. Секторът се очаква да се развива бурно, като инвестициите в нишата в ЕС към момента възлизат на около 1 млрд. евро, а прогнозите са до 2025 г. те да бъдат 3 млрд. евро и да осигурят около 30 хил работни места, каза Джонатан Коперт от международната организация на производителите на храни и фуражи от насекоми (IPIFF). Асоциацията работи със законодателните органи в ЕС по правни инициативи, адаптация на законовата рамка и защита на сектора и има 82 членове от 23 страни, включително българския стартъп "Насекомо", който произвежда фуражи, масло и естествени наторители от преработката на ларвите на черната муха войник.

На ниво ЕС законодателните нужди на сектора вече са до голяма степен покрити, като работата продължава, но в България обаче тази законодателна рамка досега не е припозната и това забавя развитието на сектора.

Развитието на регулациите на местно ниво си поставя като първа задача и сформираната наскоро Асоциация на производителите и преработвателите на насекоми в България. Според тях страната ни може да е лидер в региона, защото е единствената на Балканите, която вече развива тази индустрия и е сред малкото в региона на ЦИЕ, като най-близкият "конкурент" е в Полша.

Секторът на насекомите има и други големи предимства, освен че осигурява качествен алтернативен протеин - е перфектен пример за кръгова икономика и на практика безотпадно производство, тъй като остатъчните продукти от преработката са ценни съставки за ред други индустрии като земеделие, медицина, козметика.

Засилен инвеститорски интерес към сектора на алтернативните протеини

Все повече мрежи от инвеститори и потребителите се обединяват около идеята за използване на алтернативните протеини, стана ясно от Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд Black Peak Capital. Първата инвестиция на фонда в сектора е в румънската Verdino, която произвежда алтернативни на месото продукти от грахов протеин. Компанията има 60% пазарен дял в Румъния в нишата си и присъства на още 15 пазара. По думите на Росен Иванов причините да изберат тази компания е както в потенциала на нишата, така и в други бизнес фактори като опита на предприемачите в хранителната индустрия, богатото портфолио и смелите цели за международни развитие.

Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд Black Peak Capital

Според Иванов очакванията са пазарът на алтернативни и растителни протеини да расте силно, като близо 80% от по-младото поколение консумира поне спорадично такива продукти. Новите регулации и промените в климата ще задълбочават и развиват все повече тази тенденция.

По думите му логична стъпка би била да започне и развитието на специализирани фондове за инвестиции в иновативни и устойчиви храни, каквито има например и в ИТ сектора. "Фондовете не са само пари, те имат функция и на един вид policy making, защото развиват сектори. В ЕС има разбиране за това", каза той. Очакванията му са инвестициите в нишата да продължат с високи темпове.

България трябва да ускори темповете за кръговата икономика

Задаващите се проблеми и трудности на глобалния хранителен сектор няма как да бъдат решени без бързото въвеждане на принципите на кръговата икономика във всички бизнес сектори, а страната ни изостава в тази задача, предупреди Десислава Димитрова от Съвета по кръгова икономика към Българската търговско-промишлена палата. Тя цитира и проучване на Световната банка, в което 78% от анкетираните фирми и

организации посочват, че в страната ни няма систематизирана нормативна база за въвеждането на кръгова икономика.

Според Димитрова кръговата икономика е ключово решение, защото тя възпроизвежда естествения кръговрат в природата и целите за декарбонизация, заложени от Зелената сделка, няма как да се случат без нея. Положителен пример за подобен кръгов модел е българската компания "Насекомо", посочи Димитрова, която представи и модела на отглеждане на копринената буба и отбеляза, че "в момента в България няма нито една фабрика, която да произвежда тази ценна текстилна суровина", въпреки че преди години това е била утвърдена индустрия в страната ни.

За състоянието на органичното земеделие в страната - също алтернатива за осигуряване на качествени и чисти продукти, без да се злоупотребява с природните ресурси, говори Любомир Ноков, съосновател на "Био България" и "Хармоника". "Аз съм песимист за бъдещето на храната, но смятам, че песимизмът може да ни накара да действаме", каза той. Според него в момента наблюдаваме криза в плодородието заради конвенционалния начин на производство на храна, който е изтощителен за почвите, а 30% от храната се изхвърля, докато 30% от световното население гладува. Това според Ноков показва, че истинският проблем е в начина, по който създаваме и консумираме храната.

Събитието приключи с призив за обединяване на усилията и за установяване на диалог между ресорните институции и компаниите от секторите, свързани с биоземеделието и алтернативните протеини - протеините от водорасли, растителните протеини, култивираното месо, протеините от насекоми и клетъчните протеини. Целта е създаването на работна група и по-тясно сътрудничество за подпомагане на иновациите в българското земеделие и хранителната индустрия.