Как освободих 22 диска на митницата

На 10 юни отидох да освободя 22 DVD-та, които купихме с приятел за подарък на съпругите си. Това означава, че всеки от нас има 11 различни DVD-та. Купихме ги заедно, за да си поделим пътните разходи. Тъй като законът изисква за стока, която е над (около) 30 лв. да се плаща ДДС, ние бяхме готови, че ще платим ДДС върху сумата ($375, което включва около $50 доставката до България с EMS).

Дойде денят, в който щях да видя дали всичко, за което се вдигна шум и за което се даваха обещания, се е променило. Накратко - няма НИКАКВА промяна. Не само това, но в момента има още усложнения.

От гише на гише

Отидох на Гише №1, където е "централното" гише за стоки, които пристигат по EMS. Там чаках да дойде инспектор, който беше много любезен човек и ми каза, че щом имам EORI номер (който съм си извадил още миналата година), то всичко ще бъде много лесно, само трябва да си "напиша" декларация и да си платя ДДС-то.

Попитах къде да си "напиша" декларацията. Посочиха ми съседните гишета. Почуках, влязох и служителка започна да ми пише декларацията на компютъра (явно така аз "я пиша"). И след това ми поиска 8 лв. за тази услуга и ми даде една дискета, митническата декларация и документите от EMS, с които стоката е пристигнала. Каза ми да отида "горе" на Гише № 9 или № 10 при митничарите, след което трябвало да отида на гишето на банката, да си платя ДДС-то (около 140 лв). За по-нататък нищо не спомена.

Отивам на Гише №10. Там човекът смръщи вежди и ми каза, че трябвало да отида до Министерството на културата и да ми се издаде удостоверение, с което гарантирам, че няма да наруша авторските права на DVD-тата. Казах им, че DVD-тата са за лично ползване и че преди съм получавал по

няколко DVD-та без да трябва да имам такива удостоверения. Попитах ги защо е това?

Казаха ми: Не знаем, от Министерството на културата го изискват. Попитах ги за закона, според който това се изисква. Казаха ми, че бил "Закон за авторско право".

Обадих се на Министерството на културата в дирекцията, която се занимава с авторско право (тел. 94 00 819). Там бяха изключително любезни и ми обясниха, че биха могли да ми издадат удостоверение само в 2 случая:

1. Аз изнасям DVD-та, които съм произвел (което очевидно не е случаят)

2. Внасям DVD-та и имам договор, с който се удостоверява, че имам лиценз за разпространение

Очевидно не съм в тези две графи. Попитах човека от дирекцията към Министерството на културата дали има значение, че не съм си поръчал 20, а 5 DVD-та и какво е ограничението за бройката. Той ми отговори, че дори и 200 (двеста) да съм поръчал няма никакъв проблем щом са за частно лице, за лично ползване.

Обясних това на митничарите, говорейки с трима, като 1 от тях им беше началник. Поисках им копие от закона, според който те искат такова удостоверение, за да мога аз да го представя на Министерството на културата, за да ми го издадат, защото от Министерството нямат законово основание да издават такива неща.

На това ми беше отговорено, че не могат да ми посочат такъв закон (защото въпреки, че преди това Министерството на културата го изисквало, след това излезе, че не било то). Поисках копие от

наредбата, според която правят това. Не получих такава. Не било моя работа, ми казаха, да ми дават такава информация. Да не говорим, че ми казваха, че им губя времето и че имали работа. Интересно с какво им губя времето — с неща, които те се занимават или с извън работни?

Тяхното съмнение било, че аз внасям DVD-та, за да ги разпространявам незаконно. Казах им, че човек може да внесе 1 DVD и после да го копира 200 пъти и да го разпространи. Аз не правя така, а съм си го поръчал на дисков носител (не съм си го свалил от интернет) и си плащам солидна сума за него и съм отишъл на митницата като примерен гражданин, за да си платя ДДС-то, според закона.

Нека спомена решенията, които от митницата ми предлагаха:

1. Да получа удостоверение от Министерството на културата, че не нарушавам авторските права на тези DVD-та (на база на нищо, нито законова разпоредба, нито друг документ, който да налага това)

2. Да съм ги върнел обратно (DVD-тата) и да са ми ги пратили по 3-4 бройки в пакет. Интересно как ще ги върна след като аз не съм ги получил дори. Интересно как ще ги върна, след като тогава ще ми кажат, че "изнасям DVD-та". И как тогава ще се предпазят от "евентуалната контрабанда", за която ме подозират ако аз си поръчам DVD-тата по 3-4 и накрая пак имам 20?

3. Да подам молба до началник митница, която е нотариално заверена, в която удостоверявам, че с DVD-тата, които съм купил за лична употреба, нямало да извършвам разпространение с търговска цел и за това съм отговарял по член 313 от наказателния кодекс. Чудя се кой гражданин не отговаря по същия закон за кой да било документ?

Обърнах се към началника на митницата (Стая №1). Служителка (предполагам секретарка) ме насочи към стая насреща (Стая №5, срещу №1). Там ме посрещна жена, която ме изслуша и ми каза, че няма такъв закон за това за колко бройки искали такова удостоверение, но въпреки това го искали (????). Къде е логиката във всичко това? После тя ми каза, че този разговор вече отнел много време и го прекрати.

В момента съм с декларацията, дискетата, копие от плащането, което е извършено с търговеца в САЩ и EMS документите и се чудя какво да правя.

На следващия ден...

Написах си молба-декларация, в която надълго и нашироко описах какви са DVD-тата, откъде са поръчани, какъв е законът, който се отнася за авторските права и как Министерство на културата нямат законово основание да ми заверят подобен документ. Също декларирах, че артикулите няма да ги копирам и да разпространявам копията им с търговска цел.

Отидох при нотариус и там ми завериха документа (срещу 6 лв). След това тръгнах отново към митницата. Там се запътих към единствения митничар, който беше на работното си място и му връчих наръча от документи плюс декларацията, която заверих. Казаха ми, че трябвало да има документ от

Министерството на културата. Обясних им, че началникът ми е казал да направя такъв документ, защото от министерството не могат да ми издадат такъв документ. Препратиха ме на началника смяна. Тя гледа документа недоверчиво. Препрати ме към друг митничар. Той също разгледа документа недоверчиво. Отиде при началника и след малко се върна и въздъвайки каза "дайте другите неща". Дадох му наръча с документи.

След малко ме попита дали имам копие от EORI номера. Казах му, че имам номер, но нямам копие от документа. Отидох до ксерокса отсреща на митницата и срещу 20 ст си направих копие. Върнах се на гишето. Човекът обработи документите и ми каза да отида да платя "на банката".

Отидох "на банката" и платих - ДДС + мито (интересно как така информация с образователен характер се облага с митническа такса). Въпреки, че всичко плащам наведнъж ми се взеха 2 такси - общо 7лв.

Върнах се на гишето при митничаря и човекът ми каза да седна да изчакам.

Чаках около 30мин. Получих SMS, че ми изтича паркинга на синята зона (което ще рече, че вече съм прекарал 55мин в митницата). Изпратих още един SMS. След около 40мин ми казаха, че документите били готови. Отидох обратно на гише №1 с документите, които ми дадоха. Там трябваше да си потърся митническото известие, за да напиша върху него ЕГН и номер на личната си карта (независимо, че тази информация я имаше върху другите документи).

След това жената любезно ми каза, че съм готов и един усмихнат човек ми връчи пакетчето с DVD-тата.

Значи, ако имате вече EORI номер и сте поръчали 20 DVD-та за лично ползване, защото ви излизат по-тънко, отколкото да си ги поръчвате по 4-5, ви трябват:

- 1.5 ч за да ви приемат документите на втория ден (отново паркинг, време в път)

Освен това се минава през 5 гишета, на някои от които се ходи по 2 пъти.

Та, въпросът ми е: Защо се потъпкват правата на гражданите? Защо след като искат законова разпоредба, поради която им бива упражнена забрана за нещо, им бива отказвана такава? Защо след като гражданинът задава въпроси, относно тяхната дейност, те отказват да отоговорят? Защо след

като стана ясно, че не било Министерството на Културата, което изисква това, но самите митници, не посочиха законова разпоредба, която удостоверява това?

И нека спомена отново - защо българите биват лъгани, че изобщо има някакви промени в процедурите по освобождаване на пратки? Аз съм освобождавал пратки, на които съм плащал ДДС, дори по-бързо миналата година и имаше по-малко разправии.

Евала, митници... евала...

* Писмото е получено по електронна поща. Заглавията и снимката са на редакцията