Как зебрата на "Гурко" и "Шести септември" избяга заради ремонта

Той казва, че отговорни за контрола са представители на службите за контрол на МВР (сградата на министерството парадоксално също се намира на това кръстовище), общината и СДВР, както и надзорната фирма по време на строителство, "но липсва контрол и желание".

• 400 млн. лв. несъбрани глоби окуражават убийците на пътя

Обяснението на общината за липсващата пешеходна пътека в отговори по Закона за достъп до информация до "Капитал" е, че така се е случило заради "последващи дейности по оформяне на кръстовището, съгласно одобрен проект за Постоянна организация на движение, съгласуван с Дирекция "Управление и анализ на трафика" и отдел "Пътна полиция" при СДВР". В отговорът им (към края на януари) се казва и че ще бъде изградена нова пешеходна пътека на мястото, но след "приключване на всички строително-монтажни работи по кръстовището и при наличие на благоприятни метеорологични условия". Кога ли ще е това, надали някой знае.

Бездействието е стряскащо на фона на това, че за последните десет години 290 пешеходци само в София са загубили живота си. Когато детето беше убито на кръстовище при "Шишман", иначе община и държава се изредиха с редовния си репертоар за пътната безопасност, инвестиции, камери, засилен контрол и прочие. В резултат се изгради повдигнато кръстовище и две пешеходни пътеки от двете му страни. Доколко те са безопасни обаче отново е спорно - използваните материали са различни от обичайните. Няма отразителна маркировка, а осветлението също не е достатъчно добро.

Материалът, използван за пешеходната пътека на ул. "Шишман", се различава Фотограф : Надежда Чипева

"Към днешна дата пешеходната пътека е изпълнена от бетонови павета, вградени в новата пътна настилка, съгласно одобрения проект за Постоянна организация на движение. Изпълнена е вертикална сигнализация. Пътеката е осветена от монтиран нов стълб за улично осветление", коментират от общината. И поясняват в отговора си по ЗДОИ, че се очаква да бъде предоставено техническо решение за допълнителна хоризонтална маркировка от проектанта. Вложените материали са съответствали с идеята "Шишман" да бъде пешеходна улица или поне "споделена", като това не се случи (Какви са загубите за София от централните ремонти четете в текста тук.)

Хората протестираха срещу освобождаването от следствения арест на 37-годишния Петър Тодоров, който пиян и движещ се с превишена скорост, блъсна и уби 14-годишния Филип Арсов на 2 септември 2023 г. на ул. "Шишман" и ул "Гурко" Фотограф : Велко Ангелов

Какъв е проблемът

Повдигнатите кръстовища и пешеходните пътеки, както и знаците "Зона 30" поставени в тази част, обаче така или иначе няма как да сработят, когато липсва контрол. А навлизащите коли по "Гурко" обикновено минават транзитно, идвайки от по-големите булеварди, и често не намаляват скоростта.

Знакът за "жилищна зона" е просто формалност, докато няма осигурени условия за това. Иначе в означена жилищна зона пешеходците могат да използват за движение цялата широчина на пътното платно, според закона Фотограф : Надежда Чипева

От няколко години за столичната полиция контролът за това дали шофьорите спазват предимството на пешеходци не е приоритет - след 2016 г. наказателните постановления, издадени от полицията за отнемане предимство на пешеходна пътека, рязко се свиват.

"Столичната община не желае да слага камери за контрол на скоростта, а пък МВР не иска да се натоварва с повече, тези и сега са им достатъчни. Така че едните се оплакват, че не могат, другите също и всички са доволни. Замислете се какво стана, като позволихме на редовите полицаи да глобяват, каква е статистиката, къде са тези служители? Трябва просто да има желание и контрол, за да може да се постигне това ограничение от 30 км/ч. Трябва и водачите, и пешеходцитеда са по-внимателни - това няма да стане с магическа пръчка, така че трябва да има пак контрол и обучение, за да се получат нещата след 20 години", коментира инж. Петков.

Пример за донякъде нестандартно решение, което да ограничи скоростта, са интелигентни изкуствени неравности. Идеята е, че те се появяват само когато "усетят" автомобил да кара със скорост, по-висока от позволената, и причиняват дискомфорт. Иначе каращите с "нормална" скорост не усещат нищо. "Към момента те не са регламентирани в България, но дори и като пилотен проект, което общината и преди е правила, може да стане. Или просто да ги регламентират. Отново въпрос на желание. На тези места проблемите не са в пиковите часове, а когато няма трафик, и затова трябва да е гъвкаво решението. Разбира се, пред МВР, където има десетки служители, нищо не пречи да се засили контролът до намиране на адекватно решение", коментира инж. Петков.