Местните избори 2023: София за основен ремонт

Един за всички, всички за София

София за пръв път от години има много голям шанс да промени порочния модел, ако партии и експертни и граждански организации успеят да надскочат спънките и се обединят около обща кандидатура за кмет на изборите наесен. Това е и моделът, върху който сега работят "Продължаваме промяната" - "Демократична България", "Спаси София" и организацията "Екипът на София". Последната е създадена от арх. Любо Георгиев, бивш директор на общинското "Софияплан", и си поставя за цел да бъде свързващото звено между партиите, експертите и гражданите. Резултатът са ежедневни срещи между стотици хора, организирани по сектори, които работят по обща програма и план за действие - какво и как точно трябва да се промени в града. Целта е екипът на бъдещото обединение да бъде подготвен още от първия ден (евентуално) на своето управление.

"Всички страни работим заедно, а за нас това е много ценно: да има съдържателна работа по самия план за управление. Сформирали сме работни групи, в които мислим за транспорта, за околната среда, за детските градини, за структурата на общината, за образованието, за всички аспекти, с които трябва една община да се занимава", коментира арх. Любо Георгиев за "Капитал".

Този процес сам по себе си е прецедент за София. Във вътрешен план експерти и партии идентифицират проблемите на града и обсъждат какво трябва да се промени след управлението на ГЕРБ. Но заедно с това процесът включва и комуникация с гражданите.

Да влязат гражданите

Една от "задачите" е именно вдигане на избирателната активност, като се убедят хората, че те също са участници в определянето на политиките. Затова на тези срещи експертите и политическите фигури се запознават отблизо с проблемите в кварталите, а гражданите виждат, че могат да са полезни и да участват в промяната на града.

Идеята е заедно с хора на място да създадем районни планове за действие, които да са обвързани с общата управленска програма. Ако в цялостната програма се говори, например, какво трябва да се прави с транспорта, то мерките и действията ще са различни спрямо характеристиките на различните части на общината”,

арх. Любо Георгиев

основател на Екипът на София

Опитът от последните местни избори в близки столици като Загреб, Будапеща, Братислава показва, че тази стратегия работи. Важно е обаче балансът да бъде запазен - процесът да не се забули прекалено в експертното, но и партиите да не пренебрегват плана за бъдещето на града. "Ние акцентираме върху програмата за управление, за да знаем какво трябва да се направи от ден едно. Партиите акцентират върху спечелването на изборите. И двете неща са еднакво важни, допълват се", казва арх. Георгиев.

"За мен е чудесна новина да виждам толкова много запалени за София хора в тези разговори и съм сигурен, че когато започне същинската част от нашата кампания хората ще го видят. Поне ние ще останем абсолютно верни на себе си – честно, открито, с много любов за София, с много идеи и конкретен план как да ги осъществим", казва Борис Бонев от "Спаси София" Фотограф : Лили Тоушек

Рискът е тази конструкция на обединението да не издържи заради политическо его и различни виждания как да се случат нещата. С 18-годишното наследство от ГЕРБ в София работата ще много и тежка - не става въпрос само за визия и планове, ами за борба със зависимости и ръждясали структури, както и "завещани" ситуации. Общинарите от ГЕРБ и "Патриотите" например вече одобриха концесията на водата в София за следващите осем години, готви се и процедура за концесионер и на "Топлофикация". Има и сериозни предизвикателства - управлението на столичното парно, Центъра за градска мобилност и Столичния инспекторат са сред тях. Проблемите на София са много, но на първо четене сякаш се открояват пет големи и спешни предизвикателства:

1. Автомобилите и транспортът

Проблемът със задръстения от коли град и въобще трудното придвижване в София е ефект от взаимосвързани, недалновидни решения. Първо, данъците са ниски, а екотакси още не са въведени и използването на кола в града е изгодно.

Столицата е един от градовете с най-много коли средно на човек (663 на 1000 души към 2020 г.) в сравнение с другите европейски столици, където са под 450 на 1000 души. Моторизацията се увеличава в последните години, сочи анализ на британската FIA Foundation, а това оказва влияние и върху чистотата на въздуха - отново проблем, с който София трябва да се пребори. Фотограф : Цветелина Белутова

Второ, неправилното паркиране не се контролира твърде ефективно, като тук има и момент на "толериране" - за да глобява, общината трябва да е предложила алтернативи. Например удобен градски транспорт, но в момента има цели квартали без добри връзки, бус лентите се броят на пръсти, разписанията са нередовни, липсва синхронизиране с метрото и т.н.

Неправилно паркирали коли в тревните площи и тротоари в "Младост" Фотограф : Цветелина Белутова

Десетилетен проблем е и липсата на достъпни общински паркинги, които уж трябваше да се изграждат със събраните приходи от платена зона. В добавка велоалеи също липсват или са направени така, че използването им на места е откровено опасно.

За повечето от тези проблеми е отговорно общинското дружество Център за градска мобилност (ЦГМ), известно с тъмното си минало (двама убити директори и един със запалена кола) и липсата на ефективност. Ироничен пример, е че то разполага с пет общински паркинга, които обаче отдава под наем (поне до неотдавна) на фирма, свързана с небезизвестния "бизнесмен" Красимир Каменов-Къро. ЦГМ със сигурност ще е едно от най-големите предизвикателства пред новите управляващи на София, които и да са.

2. Презастрояването

Фотограф : Цветелина Белутова

Достатъчно е само да споменем "Младост" или т.нар. нови квартали, където сгради се строят в "опасна близост" и инфраструктурата не издържа. Основният виновник е т.нар общ устройствен план (ОУП), който играе ролята на "конституция" на София и е със силата на закон. Той определя в кои зони е позволено високо строителство, къде и как може да се строи. Но планът (приет с изменения през 2009 г.) някак все допуска куп изключения от правилата и успява да отключи частни инвестиции на много места в града, без те да са обезпечени със социална или техническа инфраструктура.

Промяната на ОУП бе сред обещанията на ГЕРБ на местните избори през 2019 г., но така и не стана факт. Става дума за прецизен и мащабен труд и не е ясно кога това ще се случи, но дотогава строителните кръпки и безобразия в града едва ли ще секнат, а сегашният ОУП е доста удобно оправдание.

3. Изчезващите паркове

Квартал "Кръстова вада" парк Фотограф : Надежда Чипева

Зелените пространства за разходка, игра, социализиране, спорт, забавления и т.н. не са лукс или "украса" на града, а съществен елемент от качеството на живот. И в София той е оскъден. Почти 40 хил. дка паркове и зелени зони в града са частни - в това число 20% от територията на Южния парк. Това е и причината планираните още преди 14 години нови паркове като този между кварталите "Витоша" и "Кръстова вада", "Въртопо", "Искър" да не са се случили. За да ги "спаси" от заграждане и застрояване, общината трябва да ги отчужди или изкупи. Проблемът е отлаган във времето и решението му вече надхвърля 4 млрд лева. Заради бездействието на общината са изпуснати и срокове за отчуждения и собствениците могат да обжалват предназначението им след решението на Конституционния съд. Което прави въпроса спешен.

Миналата година главният архитект и екипът на "Софияплан" започнаха да търсят механизми, по които общината може да си върне терените, като например промяна в данъчните модели, въвеждане на нови такси за строителите и др., но все още окончатлено решение няма.

4. Чистотата

Пълните кофи за боклук са честа гледка в столицата Фотограф : Юлия Лазарова

В София мръсният въздух е пословичен, а едни и същи фирми от много години си поделят дейностите по сметосъбирането в града, за което общината плаща стотици милиони. И след последния петгодишен търг за 430 млн. лв. фирми на Домусчиеви и Румен Гайтански-Вълка ще продължат да обслужват София (последният и явно, и тайно през общинското дружество "Чистота Искър"), а новите кандидати бяха отстранени. Кофите с боклук са все така отблъскващи на вид и все така преливат дори в центъра на града.

Ако има добра новина, тя е, че договорите с частните фирми изтичат през 2025 г и следващият кмет ще може, ако има воля, да промени начина, по който се чисти градът.

5. Некачествени ремонти, липсващи улици

Фотограф : Цветелина Белутова

Практиката "ремонт на ремонта" стана символ на управлението на ГЕРБ. Некачествената работа в централните части на града предизвиква голямо обществено недоволство, което се усети и на изборите през 2019 г. Сандалите около ремонтите в София привлякоха и погледа на Европейската прокуратура, която наскоро обяви, че разследва корупция за поне 6 млн. лв. "Грешките" са на всички нива: лошо изпълнение, не съвсем качествени материали, липса на контрол, липса на съществени санкции, бързане за усвояване на евросредствата без подготовка, изпускане на срокове и забавяне.

"Прозрачността е един инструмент, който ще позволи много по-лесно да се уловят лошитенамерения или хората, които шикалкавят. Другото е подобряването на организацията - вмомента в общината има хора, които не си говорят, или дори цели структури, които сипречат, вместо да работят заедно. Трябва да направим така, че да е по-изгодно да сивършиш работата, отколкото да приемеш подкуп", казва арх. Любо Георгиев Фотограф : Надежда Чипева

И докато инфраструктурата в центъра е наядена от ремонти, на другия полюс са т.нар. нови квартали, където пък изобщо липсват улици, детски градини, паркове, а личният автомобил е единствено решение.

Квартал "Кръстова вада" - строителството изпреварва улиците Фотограф : Надежда Чипева

"Манастирски ливади", "Кръстова вада", "Витоша" търпят пагубния ефект от лошото управление - общината имаше 15 години, за да измисли механизъм за изкупуване на частните терени, за да се изгради инфраструктура, но така и не го направи. Както постъпи и с парковете.

И това е само началото. На опашката са още плачевното състояние на общинските болници, вечният недостиг на места в детските градини, модернизацията на отоплението и енергийната система на града, въвеждането на зелени технологии в транспорта и други градски системи, подобряването на качеството на услугите, доброто управление на стотици общински фирми и предприятия, за да се стигне до занемарените културни институции и счупените механизми за обществено взаимодействие и диалог. Новият кмет на София трябва да е готов да постави началото на тежка работа, която ще продължи десетилетия, преди София да се превърне в модерен европейски град.