Секс, полиция и роботи в заключения Берлин

Жуде дели филма на три части: в първата камерата следва учителката по улиците на Букурещ и улавя в широки документални кадри добре познатата ни гледка от кичозни билбордове, висящи кабели, едри джипове, паркирани на средата на тротоара, и тук-таме лъскаво ремонтирани сгради и кафенета. Хората са изнервени, шумни и груби.

Следва около 25-минутен лексикон от донякъде забавни, донякъде ужасяващи дефиниции като гореспоменатата за киното на фона на архивни кадри от тоталитарно време, реклами и откъси от новини. Кулминацията се развива в третата част, когато учителката е изправена пред абсурден трибунал по време на родителска среща в двора на гимназията. Никой не липсва: полицай, поп, средно корумпирана бизнес дама, диджей, пилот, чужденка и т.н.

"Каръшко чукане или шантаво порно" е интелигентен филмов разбор на моралния упадък на посттоталитарните Балкани. За втори път след "Позата на детето" на румънеца Калин Петер Нецер през 2013 г. филм на тази тема е награден със "Златна мечка", напълно в стила на "най-политическия" от големите фестивали, както самите организатори го определят. Продуцент и на двата филма е Ада Соломон, с която Жуде реализира и филма "Аферим", за който през 2018 г. спечели "Сребърна мечка" за режисура.

Филмът на Жуде попадна на много благоприятно жури, което тази година се състоеше от шестима души (режисьори и режисьорки), носители на "Златна мечка". И трите жени участнички бяха от Източна Европа - румънката Адина Пинтилие ("Не ме докосвай"), унгарката Илдико Енеди и босненката Ясмила Сбанич. Членовете на журито (без иранеца Мохамад Расулоф, който все още е под домашен арест - властите в Иран не му разрешават да напуска страната заради откритата критика на репресивния режим в неговите филми - бел. ред.) гледаха 15-те филма от официалния конкурс на живо в едно от най-големите кина в Берлин. С което офлайн елементите на мартенската част на фестивала се изчерпаха.

Ръководителите на "Берлинале" Карло Шатриан и Мариет Рисенбек решиха да не правят хибридно издание (което така или иначе не беше възможно в условията на пълен локдаун в Берлин), а да разделят фестивала на две по линия на функциите му: професионалният фестивал, както и филмовата борса - една от най-големите в света - се проведоха в сбита форма, изцяло онлайн от 1 до 5 март.

Фестивалът за широката публика - най-големият от А фестивалите, ще се проведе на живо в берлинските кина през юни, поне такива са плановете.

Съкратена до 15 заглавия, селекцията на официалната програма беше оценена от критиците значително по-високо от минали години и наистина всеки филм си струваше отделеното време. Карло Шатриан се концентрира изцяло върху авторско кино, добре разпределено географски, в по-голямата си част от режисьори, които не за първи път са на "Берлинале". Нито един американски филм не беше програмиран и нито една холивудска звезда не се появи на екрана в официалната селекция, което със сигурност е повлияно от избраната онлайн форма без публичност през март. Освен това голям брой филми са почти готови или готови, но чакат по-добър развой на ситуацията с пандемията, който да разреши планиране на премиера.

Стефи (вляво) е българка от турски произход в класа на Дитер Бахман (по средата) в документалния "Господин Бахман и неговият клас"/ © Madonnen Film Преглед на оригинала

Направи впечатление рекордният брой немски филми - пет в програмата, два от тях съвсем заслужено бяха между наградените. Ако чуете за документален филм от 3 часа и 37 минути за училище в Централна Германия, едва ли ще се втурнете да си купувате билет, но ще сбъркате: "Господин Бахман и неговият клас" на Мария Шпет е прекрасна ода за учителя, който не само слуша, но и чува, който може и да не е роден, за да бъде учител, но постепенно тази роля му става призвание. Дитер Бахман е начален учител пред пенсия в малко провинциално градче и класът му се състои почти изцяло от деца на имигранти и бежанци. С бялата си тридневна брада, плетена шапка и фланелка на AC/DC чупи всякакви стереотипни представи за даскал. С музикалните инструменти и дивана в ъгъла класната му стая по-скоро прилича на репетиционна на рок група. Самият Бахман се занимава възможно най-малко с "дресура", както нарича математиката, немския и английския, но когато някой от учениците му откаже да помогне на другия, води с целия клас половинчасов разговор, докато ги накара да размислят. След три часа и половина зрителят е толкова добре интегриран в микросвета на класа, че искрено съжалява, когато готините проблемни хлапета и хер Бахман си тръгват от екрана. За това постижение филмът взе наградата на журито.

Алма (Марен Егерт) и хуманоидният робот Том (Дан Стивънс) в "Аз съм твоят човек"/ © Christine Fenzl Преглед на оригинала

Марен Егерт играе археоложката Алма във филма на Мария Шрадер "Аз съм твоят човек" и беше наградена с първата за фестивала унисекс "Сребърна мечка" за актьорско майсторство. Алма трябва да изпробва за три седмици хуманоиден робот, моделиран според предпочитанията ѝ, за да ѝ бъде идеален партньор. След това трябва да напише експертно становище за Етическата комисия дали такива роботи може да бъдат допуснати за употреба в обществото. Филмът е забавна романтична комедия с потенциал за касов хит, ако стигне до екраните. Алма открива, че копнежът и несбъднатите мечти са жизненоважни за човека. Ако се оставим на постоянно задоволяване на желанията ни от алгоритмите, ще станем зависими от тях, презадоволени и неспособни за общуване с несъвършения човек.

Фусако Урабе и Аоба Каваи в поетичния японски филм "Колело на щастието и фантазията"/ © 2021 Neopa/Fictive Преглед на оригинала

Азиатците, както често става, допринесоха за поетичното в конкурса, като и двата наградени филма изследват романтичните взаимоотношения мeжду хората и тяхната предопределеност: Японският "Колело на щастието и фантазията" на Рюзуки Хамагучи взе Голямата награда на журито, а "Въведение" на "абонирания" за "Берлинале" кореец Хонг Сангсу спечели наградата за на най-добър сценарий.

Раул Брионес играе полицая Монтойа в игрално-документалния "Полицейска история", истинският Монтойа също участва във филма/ © No Ficcion Преглед на оригинала

"Сребърната мечка" за изключителен художествен принос беше присъдена на Ибаран Асауд за монтажа на "Полицейски история" на Алонсо Руиспаласиос, който взриви границите между художественото кино, класически документален филм и журналистика под прикритие. Като продукция на Netflix полицейската драма е единственият филм, за който със сигурност знаем, че след няколко месеца ще се появи на стрийминг платформата.

Въпреки пандемията "Берлинале" проведе успешна първа част на 71-ото си издание с най-добрата си селекция от години насам. Дали ковид ще попречи на успеха на втората част за широката публика предстои да разберем през юни.