Пасивните фондове ли са виновни за пазарната мания?
Те убиха желанието на онези, които залагат на борсовия спад
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Годината е 2034. Фирмите от "Великолепната седморка" на САЩ съставляват почти целия фондов пазар на страната. За Дженсън Хуанг, шефът на Nvidia, поредната впечатляваща тримесечна печалба означава още едно шеметно прокламиране на "повратна точка" в изкуствения интелект. Никой не обръща внимание. Дългият марш на пасивното инвестиране оставя без работа и последните търговци на акции и борсови наблюдатели. Индексните взаимни и борсово търгувани фондове (ETF) - които купуват куп акции, вместо да гадаят кои ще се представят най-добре - доминират изцяло пазарите. Големите въпроси на капитализма се обсъждат на четири очи между няколко технологични шефове и мениджъри на активи.
В действителност антиутопията вероятно ще бъде избегната: пазарите ще спрат да функционират, когато и последният инвеститор с мнение изгаси светлините. Това обаче не спира академиците, мениджърите на фондове и регулаторите да се тревожат за немислещите пари, особено във времена на пазарна мания. След спукването на dotcom балона през 2000 г. Жан-Клод Трише, френският централен банкер, включи пасивните инвестиции в своя списък с причини, поради които цените на активите може да се откъснат от техните икономически основи. Индексните фондове, твърди той, са способни "по-скоро да създават, отколкото да измерват представяне". Нажежените американски пазари върнаха подобни аргументи на преден план. Някои анализатори сочат с пръст пасивното инвестиране за надуване на стойността на акциите. Други прогнозират неговия спад.
Критиците може да имат право, дори ако някои са склонни към преувеличение. Изглежда вероятно има връзка между концентрацията на стойност на американския фондов пазар и неговата все по-пасивна активност. Петте най-големи компании в S&P 500 сега съставляват една четвърт от индекса. По този показател пазарите не са били толкова концентрирани от балона "nifty fifty" в началото на 70-те години. Миналата година размерът на пасивните фондове за първи път изпревари активните (виж графиката). Най-големият единичен ETF, проследяващ индекса S&P 500, е натрупал активи от над 500 млрд. долара. Дори тези огромни числа подценяват истинския брой пасивни долари, не на последно място благодарение на "индексирането на тъмно", където активните мениджъри привеждат инвестициите си пасивно в съответствие с даден индекс.
Индексните фондове водят началото си от идеята, възникнала през 60-те години на миналия век, че пазарите са ефективни. Тъй като информацията се "оценява" мигновено, за търговците на акции е трудно да компенсират по-високите такси, за да бият постоянно пазара. Много учени се опитват да разгадаят ефектите на по-пасивните купувачи върху цените. Една скорошна статия от Хао Дзян, Димитри Ваянос и Лу Джън, трио професори по финанси, изчислява, че поради пасивното инвестиране възвръщаемостта на най-големите американски акции е била с 30 процентни пункта по-висока от средното за пазара между 1996 г. и 2020 г.
Най-очевидната жертва на пасивните фондове са активните мениджъри. Според проучване на GMO, фирма за управление на фондове, активен мениджър, инвестиращ равни дялове в 20 акции в индекса S&P 500 и прилагащ правилното решение през повечето време, би имал само 7% шанс да победи индекса миналата година. Не е чудно, че инвеститорите насочват парите си другаде. През последното десетилетие броят на активните фондове, фокусирани върху големи американски компании, е намалял с 40%. Според Bank of America от 1990 г. насам средният брой анализатори, следящи фирми в индекса S&P 500, е намалял с 15%. Техният спад означава по-малко войници, фокусирани върху стойността, които пазят основите на пазара.
Някои сега смятат, че този тренд може да се е развил. Студентите, които се впускат към кариера в инвестирането на стойност, ще трябва да се консултират с "Анализ на акциите", библията на борсовия инвеститор, написана от Бенджамин Греъм и Дейвид Дод, двама академици по финанси, и публикувана за първи път през 1934 г. В наскоро актуализиран предговор от Сет Кларман, мениджър на хедж фондове, те ще намерят обнадеждаващи твърдения, че нарастващият дял на пасивните пари може да увеличи печалбите, получени от вникването в балансите на фирмите.
Таксите, начислявани от активните мениджъри, са намалели значително; може би нестабилността в годината на изборите дори ще помогне на някои да надминат пазарите. Други може да съберат смелост да заложат на падане на пазара. Ако са прави, техните печалби ще бъдат още по-големи за сметка на тяхната послушна конкуренция. Но засега поне пасивните инвеститори имат предимство. И освен ако концентрацията на американския фондов пазар не намалее, изглежда малко вероятно съдбата на активните мениджъри наистина да се обърне.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.