Лица

Лех Майевски: Съвременният плакат е послание в художествена форма

Полският плакатист и президент на Организационния комитет на Международното биенале на плаката във Варшава пред "Капитал"

Сирма Пенкова

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Лех Майевски е едно от най-разпознаваемите имена в съвременната полска плакатна школа. Той е специалист в областта на издателската и рекламната графика, плакатите и рисунката. Майевски преподава във Факултета по графични изкуства на Академията за изящни изкуства във Варшава и e президент на Организационния комитет на Международното биенале на плаката във Варшава. Печелил е множество награди за плакат и илюстрации на книги. Лех Майевски е автор на логото на всички полски институти по света. Той беше в София за откриването на изложбата "Визионери" в Полския институт, която включва плакати на студенти от Художествената академия във Варшава.

Кое е приоритетно за плакатите: да отразяват моментните интереси на хората или да създават нови?

Много труден въпрос. Плакатът, както и съвременното изкуство като цяло са визуално послание. Съвременният плакат е послание в художествена форма. Той може да засяга различни теми и явления. Неговият обхват е много голям - от една страна, той се занимава с международни проблеми, борбата за един по-добър свят, антивоенни теми, социални теми, екология. От друга страна, се занимава с популяризирането на културни събития - театър, филми, изложби, музикални концерти. Обхватът на плаката е широк. Това изкуство днес е много популярно, всеки може да си направи плакат и да го публикува в интернет.

Върху развитието на плаката несъмнено влияят технологиите. Някога хартията е била скъпа, плакатите са били в малък формат, отпечатвали са се с дървена матрица. През XIX век, когато се появява литографията, плакатът става много популярен. После идва офсетната техника, а днес всичко е цифрово. При по-старите техники е било необходимо тиражите да бъдат по-големи. Днес не е проблем да се отпечатат и само 1-2 плаката, без това да се отразява на цената. Затова много институции се възползват от тези възможности.

Полското плакатно изкуство започва да се развива особено бурно след Втората световна война. Смятате ли, че трудните времена създават нови течения в изкуството?

Плакатът не се развива изолиран от това, което се случва в света. Той е елемент на съвременното изкуство във всяка епоха. Имало е период в полското изкуство, когато плакатът е бил движещата сила и дори е повлиял на живописните артисти. Днес плакатът дава отговори на това, което е интересно за хората или ги забавлява. Но най-важно винаги остава майсторското му изпълнение.

Плакатът и хората, които се занимават с плакатно изкуство, са ангажирани с обществените проблеми. Организират се срещи на артисти, които правят плакати, свързани с войната в Украйна и борбата за по-добър живот. Тези плакати с посланията им играят много важна роля, когато се организират протести и манифестации.

По време на войната във Виетнам се появи плакат с фотографията на едно чисто голо момиченце, което бяга от напалмовата атака, извършена във виетнамското село Чанг Банг. На плаката пишеше "И децата ли? Да, и децата". Този плакат беше издиган по време на всички протести срещу войната във Виетнам.

Защо полската плакатна школа се възприема за пример и става толкова популярна в цял свят?

Полският плакат става толкова популярен, защото дълги години Полша е била под влиянието на различни държави. По това време литературата и изкуството боравеха много с метафори и алюзии. Затова и до днес те присъстват в полския плакат. Поляците са намирали и разбирали подтекста на плаката, нещо, което управляващите и цензурата им не са били в състояние да го усетят или разберат.

Полският плакат е бил предназначен за поляците. Той винаги има още един контекст, който може да бъде допълнително интерпретиран. Полският плакат стана популярен в Китай и те започнаха много да го копират. Проблемът обаче е, че контекстът, метафората и алюзията остават неразбираеми за тях. При тях има линейно мислене, което е продукт на тяхната азиатска култура.

По време на лекцията си в София казахте, че искате да научите студентите си в университета на "сърце, глава и ръка". Ръката са техническите умения, но как ги учите на "сърце и глава"?

Всичко е следствие от задачите, които им възлагам. Най-лошото е, когато човек забрави своите корени. Те са изключително важни. Човек трябва да бъде автентичен, да бъде себе си, а да не се опитва да прилича на някого другиго. Това не означава, че аз например трябва да работя само с елементи от полския фолклор. Те трябва да се надградят и така да станат интересни за целия свят. Всяко поколение има в себе си усещането за своето място.

Произходът и корените на Пикасо например, както и на много други артисти, които дълги години творят в чужди държави, винаги се усещат в творчеството им.

Първата задача, която студентите получават от мен, ги разкрива и в процеса на работа научаваме много един за друг. Трябва да си вярваме. Курсът ми се състои от не повече от осем души, за да можем да се опознаем и спокойно да работим.

Всеки път когато студентите получават задача, тя е под формата на проблем, който трябва да разрешат. Заедно разсъждаваме, обсъждайки метафори, композиция, цветова гама и др. Често пъти ми носят работи, в които са използвали жълт, червен и син цвят. А аз им обяснявам, че това са цветове, които се използват най-често за хигиенни продукти.

Кой е вашият отличителен стил при правенето на плакати?

Напоследък имам много ясно определен стил. Когато бях млад, променях стила си на всеки пет години. За стила ми има две важни неща - по какъв начин мисля и по какъв начин творя плаката. При мен начинът на мислене не се променя, това е конструкцията, свързана с главата и сърцето - по какъв начин мисля, как възприемам света, каква е моята житейска философия. А аз съм непоправим оптимист и феминист. В зависимост от това в какъв период съм се намирал съм използвал различни художествени методи. Но начинът ми на мислене не се променя.

Когато в Полша въведоха военното положение през 1981 г., правих само плакати с бели елементи на черен фон. В момента моите плакати са много цветни. Студентите ми знаят, че трябва да изграждат собствен стил, но други хора много често копират това, което правя аз.