🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Коментар | Зомбирането на политическите партии

Превземането на Републиканската партия от Доналд Тръмп е обичайно поведение сред бъдещите диктатори

В американската двупартийна система една от партиите се обръща срещу демокрацията под водачеството на Тръмп
В американската двупартийна система една от партиите се обръща срещу демокрацията под водачеството на Тръмп
В американската двупартийна система една от партиите се обръща срещу демокрацията под водачеството на Тръмп    ©  Reuters
В американската двупартийна система една от партиите се обръща срещу демокрацията под водачеството на Тръмп    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ян-Вернер Мюлер, преподавател по политически науки в Принстънския университет, в коментар за Project Syndicate

Доналд Тръмп едва ли е единственият крайнодесен популистки лидер, подчинил политическа партия на волята си. Превземането на партийния механизъм е обичайно поведение сред популистите и бъдещите автократи, а историята показва, че това може да има наистина отчайващи последствия за демократичните системи. Все пак превръщането на една партия в автокрация е логичната първа стъпка към превръщането на цялата държава в такава.

Наистина призивите за демокрация и плурализъм в политическите партии може да звучат като идеализъм. Безкрайните и изтощителни дебати обикновено се превръщат в победа за най-красноречивите партийци. Освен това вътрешната демокрация - като например първичните избори в САЩ, може да се окаже структурно благосклонна към идеологическите пуристи, които предпочитат крайни кандидати, или може да издигне хора, които се отнасят към политиката като към хоби и приоритизират процеса пред резултатите.

Но вътрешните дебати често водят до по-добри политически идеи. Като минимум победителите ще имат ясна представа за аргументите на опозицията и за доказателствата за тях. Като уважават легитимната критика в собствената си партия, политиците показват своя ангажимент към базовите правила на демократичната игра.

Тръмп обаче превърна Републиканската партия в нещо като персонален култ. Тези, които му се опълчват, са отлъчвани и очерняни (а често са персонално заплашвани с насилие). Вместо да се отнася към опонентката си в първичните избори Ники Хейли като към достоен противник, той й отказа място в партията. "Тя на практика е демократ. Смятам, че вероятно ще смени партията", заяви Тръмп. Без значение, че самият той я назначи за посланик на САЩ в ООН по време на президентския си мандат.

Тръмп превърна Републиканската партия в нещо като персонален култ.

Показателно е, че Републиканската партия вече не си прави труда да предлага истинска кампанийна програма. Преди изборите през 2020 г. тя просто представи програмата от 2016 г. и се закле във вярност на Тръмп. Една партия с реална програма може да понесе изборна загуба и просто да удвои усилията си да спечели гласоподавателите следващия път. Тя би имала много по-дълъг времеви хоризонт, вместо да възприема краткосрочните перспективи на една личност.

Някои политици например назначават свои роднини за наследници, като така превръщат партията в полудинастична или в семеен бизнес. Това направи фамилията Ганди в Индия. Във Франция Марин льо Пен води крайнодясната формация, основана от баща й. А Тръмп тъкмо постави снаха си Лара Тръмп за съпредседател на Националния комитет на Републиканската партия.

Лидерите на култ могат да ръководят своите последователи по начин, по който не могат дори най-харизматичните политици. Една истинска партия щеше да намери начин да спре Тръмп и неговите фанатизирани поддръжници преди размириците от 6 януари 2021 г. И дори след това републиканците можеше да покажат кураж и ангажимент към принципите си, като подложат Тръмп на импийчмънт през февруари 2021 г. Вместо това те предпочетоха да говорят само зад затворени врати или след като напуснаха политиката. В резултат сега партията е доминирана от един лидер с дълбоко авторитарни нагласи, който е негоден за служба. В американската двупартийна система една от партиите се обръща срещу демокрацията.

Не става въпрос само за Тръмп. В един момент, докато беше на поста, бившият бразилски президент Жаир Болсонаро нямаше въобще политическа партия и затова липсваше вътрешен надзор над властта му. Други крайнодесни популисти имат партии, но ги управляват по един крайно авторитарен начин. Примерите варират от унгарския премиер Виктор Орбан до Ярослав Качински в Полша, който упражняваше такава хватка над "Право и справедливост", когато партията беше на власт, че не си правеше труда да заеме правителствен пост, за да управлява страната.

Да, има рискове и във вътрешнопартийната демокрация - може да доведе и до непродуктивни дебати, които правят така, че партията да изглежда раздробена на секти. Но трансформацията на Републиканската партия в авторитарно пособие показва защо си заслужава да се поемат подобни рискове.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар