Коментар | След четвърт век - накъде се е запътил моделът на НЗОК
Често се обсъжда какво и защо не работи добре, но не и дали не е необходима цялостна промяна в концепцията на здравното осигуряване
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Рожденият ден на Националната здравноосигурителна каса през март е повод отново да повдигнем завесата над дейността на една от най-новите публични институции, създадена, за да осигурява здравето на българските граждани и да защитава финансовите интереси на пациента и на държавата. НЗОК финансира услугите и дейностите в сравнително широк здравноосигурителен "пакет", като за тази цел събира вноски от доходите на осигурените. Тази доста опростена схема на набиране на средства, в която касата събира солидарно вноски от всички според доходите и плаща за здраве според нуждите, силно напомня на данъчно финансираните модели. Основната разлика е в това, че все пак не всеки автоматично получава достъп до здравни услуги - поне привидно има разграничаване на осигурени от неосигурени. Фактически - или през "входа" на неотложната помощ, или чрез плащане на минимални вноски със задна дата на практика всеки може да получи лечение.
Историята на касата е много интересна и разкрива отминалото време на големите реформи у нас. Изграждането на нова институция "от нулата" на база на концепция и модел в сферата по-скоро на теорията, отколкото на натрупана практика, всъщност е много трудно начинание - а вероятно и едно от последните в новата ни история. Касата стартира дейността си през 2000 г. с бюджет в размер на 256 млн. лева разходи, а 25 години по-късно тя управлява над 8 милиарда лева ресурс.
Само за 5 години разходите за медицински дейности са се увеличили с близо 2 млрд. лева - от 3,8 през 2018 година до 5,8 млрд. лева през 2022 година. През 2023 година НЗОК отчита общо разходи за 6,9 млрд. лв., а разходите в бюджета за 2024 година са планирани на 8,2 млрд. лв.
Предимствата на единния платец в здравеопазването са свързани с улеснено управление (както финансово, така и на риска), по-ниски разходи за администрация и поддръжка, по-лесно въвеждане на твърди бюджетни ограничения при необходимост и сравнително опростен договорен процес. Но такъв модел има и редица недостатъци, които не са за пренебрегване:
- Липсата на конкуренция в осигуряването не оказва натиск за подобряване функциите и намаляване на разходите на касата;
- Позицията на НЗОК се измества от финансираща институция към доминираща във вземането на решения за управлението на системата;
- Липса на заинтересованост от качеството на услугите, предоставяни от лечебните заведения на пациентите извън изпълнението на предписаните по закон съдържателни изисквания;
- Затруднения да защитава интересите на пациента, който й е гарантиран и е слабо представен в надзорния й орган;
- "Професионализиране" на здравноосигурителния модел с постепенна доминация на лекарското съсловие в него, което пък затруднява естествения за един договорен модел ефект от вътрешно присъщ натиск за ограничаване на разходите.
Бъдещото развитие на здравното осигуряване у нас като че ли напоследък остава на заден план. Често се обсъжда какво и защо не работи добре в сегашния модел и как да се коригират тези недостатъци, но не и дали не е необходима цялостна промяна в концепцията и подхода към здравното осигуряване. Такива фундаментални промени за нашата система биха били например демонополизиране на НЗОК чрез включване на още осигурители (т.е. още здравни каси), преминаване към здравно застраховане на база на оценки на личния здравен риск, а дори и въвеждане на лични спестовни здравни сметки. Всяка промяна в модела обаче трябва да създава стимули за всички участници, които насърчават по-добро качество на услугите, подобряване в здравните показатели и максимално ефективно разходване на средствата.
3 коментара
Няма никакъв смисъл да си губите времето със съжденията на авторката. Това видимо е някакъв доклад за в антракта на конференция...Липсва както адекватен анализ на състоянието, така и нещо като препоръки.
Единственото съществено в публикацията е диаграмата. Тя много нагледно показва структурата на разходите, която като съотношение се запазва при стръмното нарастване на бюджета на касата. Това също иска анализ, а го няма...
Какво се вижда:
1. Доболничната помощ (превенцията и профилактиката на всички обществено значими заболявания ) е оставена традиционно недофинансирана и е съпоставима като разходи с правенето на пломби или ваденето на зъб, което единствено се покрива от НЗОК в денталната медицина;
2. Без адекватна доболнична помощ заболяванията не се диагностицират навреме и пациентите масово пълнят болниците с все по-тежки диагнози. Техният капацитет обичайно по договор с касата е финансиран наполовина, т.е. в средата на годината лимитите им са изтекли и кадата затваря кранчето. Болниците продължават да лекуват на кредит и накрая на годината осъждат НЗОК да им плати с лихвите вложеното в лечението;
3. Това е причината болниците в БГ масово да са задлъжнели и директорите им поголовно да са клиенти на партийни атаки от другите;
4. Парадоксално е, но пациентът не е субект в отношенията болница-НЗОК и няма никаква финансова заинтересованост и яснота какво се случва и какво пише в купа листове, които преди изписването му бутат да подпише. Тъй като от него не искат да плаща нищо, той драска подпис и си заминава;
5. Най-адекватен е моделът на допълнителното здравно осигуряване, когато пациентът плаща всичко, събира анамнези, амбулаторни листове, рецепти, фактури и ги предоставя на здравния фонд, който му ги осребрява. Единствено тогава пациентът има възможност информирано да избере да отиде ли или не на специалист, да направи ли едно или друго изследване, да купи ли скъпо или генерично лекарство и т.н.
Това е модел, който работи за разлика от черната дупка ПЗОК.
И въпреки, че статията е посредствена, тя има това единствено предимство, че отново повдига темата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.