Американски крепости или само складове

ще започнат следващата седмица, когато в България пристига зам.-министърът на отбраната Дъглас Фейт. Той отговаря за политическите въпроси в Пентагона и е един от основните десижън-мейкъри в областта на дългосрочната отбранителна политика на САЩ. В сряда Фейт обяви в Центъра за стратегически изследвания във Вашингтон, че заедно със зам.-министъра на външните работи Марк Гросман започват обиколка из 13 страни. „Консултациите ще бъдат истински консултации, а не налагане на еднолични решения“, каза Фейт. По думите на американския посланик в България Джеймс Пардю той ще обсъжда с българското правителство потенциала за разполагане на военни бази. „Става дума само за консултации, решения не са взети“, допълни Пардю.

Едно от възможните обяснения за необичайната активност на тема бази в определени среди на българското правителство са критиките от страна на Вашингтон по отношение общото състояние на страната и позициите, които тя защитава. САЩ не били доволни от София, която вече изглеждала като ненадежден съюзник. От една страна, притесненията били предизвикани от разнопосочните сигнали, идващи от България, и в този контекст базите са тест за българските реакции към американските инициативи. Според друго тълкувание по този начин София става част от американската инициатива, насочена срещу общата европейска политика в отбраната и външните работи. Тази политика се вписва в логиката на кръга около Доналд Ръмсфелд, който всячески се опитва да попречи на по-нататъшна интеграция в ЕС. Американски анализатори, близки до щатската администрация, обаче смятат подобни тълкувания за нямащи нищо общо с реалността. Според експерти, в момента влиятелни в Белия дом, европейската отбрана е буря в чаша вода, а критиките към България идвали от хора, които преследват свои интереси. Част от тях били сред екипа на бившия президент Клинтън, които бяха скептично настроени към ударното разширяване на НАТО. Ако се приеме насериозно ентусиазмът на някои български военни, американските сили би следвало да се появят в България още в средата на 2004 г. В началото на годината обаче Тодор Тагарев от Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН изрази мнение, че само дебатът по пребазирането в Конгреса на САЩ ще продължи една-две години. „Още поне толкова време ще е необходимо за изграждане на инфраструктурата. При това положение напълно функционираща американска база в България може да има през 2006 г., но по-вероятно е това да стане към 2008-2010 г.“, прогнозира експертът. Председателят на комисията по външни отношения към Конгреса на САЩ сенатор Ричард Лугар преди месец заяви пред „Капитал“, че предислоцирането на американските бази ще има положителен ефект, но „не трябва да се бърза“.

Според официалната информация на Пентагона следващата фаза на процеса на Преустройство и закриване на бази

(BRAC) ще се проведе

През 2005 г.

BRAC е процедура, валидна единствено за въоръжените сили на територията на САЩ, но от нейния ход ще се определи и бъдещата дислокация на американски бази в чужбина.

Въпреки всички уверения на американски политици и експерти, че при избора къде да бъдат разположени базите нямат никакво политическо влияние, това не е точно така. Например срещата на върха на НАТО през следващата година, на която трябваше да стане тържественото подписване на протоколите по присъединяването на София и останалите кандидатки за членство в северноатлантическия пакт, беше отложена с няколко месеца. На шега обяснението е, че американският президент Джордж У. Буш искал да присъства на церемонията по дипломирането на дъщеря си. По-сериозното обяснение за отлагането за края на юни обаче вероятно има връзка с началото на президентската кампания в САЩ.

Трябва да се има предвид, че американските бази в чужбина са и вътрешнополитически приоритет в САЩ. Макар за американския политически живот движението на военните инсталации между Флорида и Калифорния да е много по-важно от движението между Германия и Румъния например, преместването на военна база в Полша със сигурност ще доведе в лагера на републиканците огромния вот на полската диаспора. Американска база някъде около Варшава естествено ще бъде насочена към Северна Европа, което прибавя и малкия, но влиятелен вот на балтийците.

В тази обстановка на българското правителство му предстои да води много сериозни преговори с американската страна по основните въпроси, които стоят пред него: какво е готово да даде, с каква цел и

На каква цена

На семинар на Регионалния център за евроатлантически инициативи в края на миналата седмица, полковник Никола Яков, директор „Отбранителна политика“ към военното министерство, заяви, че бази на САЩ в България ще имат принос както към колективната сигурност и регионална стабилност, така и по отношение на инвестициите в инфраструктура и осигуряване на допълнително средства за защита на околната среда.

В материалите на Центъра за евроатлантически инициативи пък се споменава, че според американски експерти при развръщане на база с личен състав от около 1500 души общите разходи за поддръжка могат да възлизат на около 100 хиляди долара на ден. „Тъй като разходите на американската страна всъщност представляват приходи за местния бизнес, то тези приходи могат да достигнат 37 милиона долара годишно“, е записано още там. Оптимизмът на нашите военни и политици нараства и покрай печалбите от предоставянето на летище Сарафово на американската страна по време на войната в Ирак. По официални данни договорът за наем за три месеца е на стойност 1.7 милиона долара, а общият приход от базата в Сарафово по данни на външния министър Соломон Паси е 9 милиона долара.

Всичко това създава впечатлението, че в сегашната ситуация на нашето правителство му предстои да сключи някаква изключително изгодна сделка, от която цялото общество ще получи лесен и постоянен доход. Което в крайна сметка може да се окаже

Необмислена заблуда

Реформата, която тече в армията на САЩ, предполага, че в бъдеще командването на американската войска в Европа ще може да разчита на комбинацията от три вида бази: главни оперативни бази, изнесени оперативни бази и изнесени оперативни позиции. Очакванията са, че в България ще бъде разположена база от втория или третия вид, които се характеризират с постоянно ротация на личния състав на три или шест месеца. Това означава, че в нея ще се поддържа минимален брой войници, които ще идват в България без своите семейства.

„Няма повече да строим малки Америки“, заяви наскоро ген. Чарлз Уолд, заместник-командващ американските войски в Европа. Военноморското аташе на САЩ в България пък заяви, че едно от най-важните неща при сегашния подбор на места за техните бази е наличието на вече изградена инфраструктура. Така че слуховете за огромни преки инвестиции могат да се окажат, меко казано, силно преувеличени. „Добрите отношения със САЩ са сами по себе си достатъчна инвестиция“, заяви ген. Уолд по повод на финансовите надежди на повечето държави, в които се очаква разполагане на американски войски. А Джефри Саймън от Университета за национална отбрана само преди дни заяви от Вашингтон: „Моля ви, не смятайте, че става дума за огромен икономически приток, който ще залее страната.“ Или, образно казано, Америка ще строи не крепости, а просто складове, които може да използва при необходимост.

Така че е добре София да коригира сметките си, защото е очевидно, че правителството на САЩ се опитва максимално да минимизира разходите по поддръжката на този тип бази. Което е и от основният им аргумент да се ориентират към страни от Югоизточна Европа като България и Румъния. „Ползата от поддържането на досегашните тренировъчни полигони, най-вече в Западна Европа, постоянно намалява за сметка на нарастването на разходите“, заяви ген. Джеймс Джоунс, командващ американските войски в Европа, пред Сената на САЩ още през април. Разбира се, Джоунс едва ли има пълна свобода на действие, тъй като военните полигони Hohenfels и Grafenwoer в Германия са единствените с подобни характеристики извън САЩ. От няколко години един от основните проблеми за Вашингтон е военното пренапрягане (част от което се дължи на постоянните бази в чужбина), благодарение на което САЩ нямат достатъчно средства за модернизация на армията си. Колкото и абсурдно да звучи това за свикналите да виждат американските високоточни оръжия от репортажите по Си Ен Ен, в американската столица мислят, че всички тези системи са проектирани през 80-те години и са наследство от студената война. За новата война нямало достатъчно средства (при разходи за отбрана от над 1 млрд. долара на ден). По тази причина дори в опасната корейска зона за последните две години САЩ са свили с 50% базите си, наистина при доста по-ниско съкращение на персонала (макар едно от обясненията е, че те се отдалечават от границата със Северна Корея заради предстояща американска военна операция срещу Пхенян).

В същото време българските политици и военни сами

Понижават шансовете за печалба

В продължение на няколко месеца те се вживяха в ролята на рекламни агенти на военната ни инфраструктура и изпаднаха в ситуацията едва ли не да се молят на САЩ да установи бази на наша територия. Чисто пазарният ефект от подобно поведение е, че българското правителството само се постави в по-неизгодна ситуация при преговорите за стойността на наема на бази или пък на екологичните такси, които американската страна ще трябва да плаща. Така дори цена като тази за ползването на летище Сарафово ще бъде трудно постигната, защото по времето на операцията срещу Ирак слънчевото бургаско летище беше наистина необходимо на американските военни.

Освен заради външнополитическите комбинации цената на България не е висока и по-съвсем обективни причини. Дори на чужда територия американските войски ползват основно щатски доставчици. Наскоро Конгресът дори гласува закон, според който САЩ ще купуват военна техника и оборудване само от американски производители. Стигна се до конфуза преди посещението на американския президент Джордж У. Буш в Лондон миналия месец Конгресът да гласува специална резолюция, според която законът няма да се прилага спрямо Великобритания.

В същото време българските политици засега подминават и факта, че практиката на разполагане на войски на САЩ в други държави абсолютно винаги е съпроводена от подписването на

Status of Force Agreement

(SOFA - Споразумение за статута на въоръжените сили). България вече се е присъединила към общия SOFA между членките на НАТО и страните от „Партньорство за мир“ на 16 октомври 1995 г., като на 5 април 1996 г. това решение е ратифицирано от Народното събрание. С това споразумение реално се дават големи финансови облекчения на американската армия. Тоест една база на САЩ на наша територия ще бъде освободена от всякакви мита, данъци и такси. В зависимост от двустранните преговори по SOFA могат да се договорят екологични такси, тъй като американските войски в чужбина са законово задължени да прилагат американските стандарти, дори ако в съответната страна те не са налице. SOFA гарантира и напълно свободното придвижване на войници и въоръжение. Като при преминаването на военни композиции на практика българските власти няма да могат да контролират какво се превозва. Разбира се, американските военни рядко стигат до такива крайности, но все пак, ако поискат да го направят, имат правно основание за това.

Юридическите усложнения обаче не свършват с това. Според SOFA американските войници трябва да бъдат съдени от местните власти, ако са извършили престъпления, които не са свързани със служебните им задължения. Това обаче рядко става и преди две години, след поредния скандал между САЩ и Япония, влиятелните вестници Asahi Shimbun и Mainichi Shimbun открито поискаха предоговаряне на SOFA. Горе-долу оттогава американските власти прилагат специална програма за ограничаване на престъпленията, която според Университета за национална отбрана е довела до сериозно снижаване на криминалната активност на американските военнослужещи. Иначе според официални данни през 1998 г. 5092 случая са били разгледани от местните съдилища, а през 1999 г. в чуждестранни затвори са се намирали 41 американски военнослужещи. Пак по официални американски данни престъпността в американските въоръжени сили е в пъти по-малка, отколкото в бившия главен враг - руската армия.

Изброявайки негативите от американското присъствие, не е за подценяване и възможността евентуални техни бази в България да станат обект на терористични заплахи. Такъв е примерът за атаките срещу американските войници в Германия в края на 70-те. Тогава САЩ обвиниха Либия и бомбардираха Триполи и Бенгази. По-късно като ответна мярка беше извършен атентатът над Локърби срещу самолет на компанията „Пан Ам“, при който загинаха 271 души.

Разбира се, това са черни сценарии. Но ако те не се вземат предвид, България рискува да направи лесен, но за сметка на това късоглед избор.

(Още на стр. 34)