България няма да финансира недисциплинирани държави

Механизмът за създаване на специален спасителен фонд към МВФ обаче няма да намали акционерните квоти на държавите, които откажат да участват като България. Това означава, че с предоставените средства на фонда страните донори, няма да придобият по-голям дял и право на глас в събранията на международната институция, а България няма да загуби.

Късно в неделя германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви в интервю за местно радио, цитиран от "Ройтерс", че няма никакъв шанс САЩ да участват в механизма. "Вашингтон не може да прави двустранни заеми към МВФ без одобрението на Конгреса, това е законово регулирано в САЩ. А такова одобрение Конгресът няма да даде и американското правителство го заяви ясно", каза Шойбле.

Общата помощ

Така спасителните пакети за решаване на дълговата криза в еврозоната ще достигнат 700 млрд. евро. Те се разпределят на две части.

Първите 500 млрд ще са в Европейския стабилизационен механизъм, който се запълва с вноски и готовност да се поемат държавни гаранции по евентуален нов дълг от страните членки на еврозоната. Най-вероятно той ще започне да функционира още от идната година, а не както първоначално се планираше от 2013 г.

Другите 200 млрд. евро пък ще се предоставят на Международния валутен фонд, в специален подфонд, който формално ще има възможност да дава пари и на други държави със затруднения, но неофициално се предполага, че ще финансира основно проблемните членки на еврозоната.

Още на днешния конферентен разговор обаче финансовите министри са започнали спор при какви условия страните ще получават пари от стабилизационния механизъм. Искането на Германия и Франция е страните, които получават помощ, да подпишат и ратифицират договора за финансова дисциплина, за който се договориха европейските лидери (без английския премиер Дейвид Камерън) на 9 декември.

Чернова на договора вече е подготвена и публикувана, а нейн превод Министерство на финансите вече разпространи. В нея се залагат ограничения за бюджетния дефицит в размер на 3% от БВП и 0.5% в структурно отношение, а в случай на нарушение да следва наказателна процедура пред европейския съд. Очаква се окончателният текст на договора да се подпише от страните идния март, а до края на 2012 година той да бъде ратифициран.

Италия и Испания обаче искат да получават помощ и преди да подпишат този договор, разкри Симеон Дянков.

Ангажиментите на България

Днес България потвърди принципната си позиция, че няма да участва във финансиране на фонда. "Няма да участваме в подпомагането на финансово недисциплинирани държави", заяви Симеон Дянков на днешната пресконференция.

България ще остане извън Европейския стабилизационен механизъм и извън групата на донорите в подфонда към МВФ.

Симеон Дянков заяви, че не е нужно да се редактират сегашните предложения за промени в Конституцията, които той и екипът му разработиха през пролетта. Те бяха приети на първо четене от бюджетната комисия в началото на юни, но разглеждането им в пленарна зала се отложи за след президентските избори.

"Нашият пакт за финансова стабилност няма да се променя, защото е по-твърд от предложения текст на договор. Ние видяхме първия проект на европейския пакт за финансова стабилност и го публикувахме, за да знаете от утре на заседанията в Брюксел над какво ще се разсъждава. Ние сме в тези граници и за това продължаваме с нашата разработка", каза Симеон Дянков.

След това обаче отвори вратичка за допълнения, които слагат таван на държавния дълг до 40% от Брутния вътрешен продукт, а критерият от Маастрихт фиксира таван на 60% от БВП. Искането за по-голяма рестрикция било направено от независимите депутати и депутати от "Ред, законност и справедливост", с които финансовото министерство вече е разговаряло.

От началото на 2012 година започва нова поредица от срещи и с останалите парламентарни сили по промените в Конституцията.