Образование, което те кара да мислиш
Българските университети не трябва да чакат държавата да им определя програмата, а да следват пазара
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Андре Ришие, експерт в Генерална дирекция "Предприятия и промишленост" към ЕК
Сергей Игнатов, министър на образованието
"Имаме нужда от промяна в структурата и в системата на управление на университетите. Това може да стане чрез създаване на силни бордове от специалисти, които да се грижат за качеството на учебния процес." Това коментира министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов по време на организираната от "Капитал" конференция под наслов "Какво трябва да е образованието, за да е конкурентен бизнесът". Събитието се провежда в рамките на Европейската седмица на е-уменията 2012.
По думите му съвременните висши училища, каквито трябва да бъдат и българските, са динамични и гъвкави спрямо промените в заобикалящата ги среда. "Университетът изследва пазара, изследва себе си, гледа бъдещето, анализира средата и определя какви да са специалностите, които да се преподават – един вид той създава пазар, вместо да чака държавата да определи какво да се преподава", посочи министърът.
Всички участници в конференцията се обединиха около мнението, че освен да дава основни знания, образованието трябва да провокира младите хора да мислят и да вземат решения.
Финансирането - според рейтинга
Игнатов допълни, че предстои представяне на резултатите от тазгодишното издание на рейтинговата система на специалностите във висшите училища. "През миналата година добрите професионални направления получиха до 10% повече финансиране – идеята ни е тази година да получат до 25% повече", обясни министърът. Идеята за обвързване на финансирането на отделните специалности с постигнатите резултати беше предложена и от страна на бизнеса. Според генералния директор на "Майкрософт България" и член на борда на директорите на КРИБ Георги Ранделов например, допълнително стимулиране би следвало да получават университети, в които студентите действително се реализират по специалността, която са завършили. Друго направление, в което по думите му управляващите трябва да насочат усилията си, е засилването на онлайн обучението в основното и средното образование.
От своя страна директорът направление "Публична администрация" за Централна и Източна Европа в Hewlett-Packard Саша Безуханова предложи създаването и на система за оценка на качеството на образованието вътре в самите висши учебни заведения. "Ако българските университети не разберат концепцията на един отворен образователен пазар и необходимостта да работят по европейските и световните стандарти, ще е трудно да задържим младите хора в България", подчерта тя.
Според цитирана от Ранделов статистика на Европейската комисия 74% от младите хора в България искат да работят в чужбина. "България губи около 1 млрд. евро годишно от това, че младите хора не могат да намерят реализация в страната", изтъкна той.
Търсят се хора с визия
"Едно от основните предизвикателства пред университетите се състои в ускоряването на темповете, с които се създават нови знания", посочи Джамил Салми, главен експерт в областта на висшето образование към Световната банка. Според него заради бързото развитие на технологиите в момента университетите трябва да обучават млади хора за професии, които все още не съществуват. И това е едно от големите предизвикателства в този сектор.
"Проблемът на Европа не е в липсата на дипломи от престижни университети, а по-скоро в прекаленото фокусиране върху тези късчета хартия за сметка на развиването на хора с визия", коментира от своя страна Андре Ришие, експерт в Генерална дирекция "Предприятия и промишленост" към Европейската комисия. "Ако погледнем пирамидата на е-уменията, Европа се представя най-слабо в най-високата й част – в наличието на мениджъри, които са способни да използват съвременните информационни технологии, за да променят бизнес моделите", допълни той.
И такива, които са критични
Липсата на гъвкавост и на умения за критично мислене е и основният проблем, който очерта секретарят по здравеопазване, образование и наука към президента на Република България Анна-Мари Виламовска. "В момента се намираме в един изключително критичен, но благодарение на това и изключително благодатен момент в развитието на образователната система", смята тя. По думите й обаче фокусът трябва да е не върху това какво да е образованието, за да е конкурентоспособен бизнесът, а за да бъде успешно българското общество като цяло.
Какво търси бизнесът
Освен това да четеш и пишеш свободно на родния си език, базовата грамотност трябва да включва поне още 2 компонента – свободното ползване на английски език и компютърни умения", поясни Саша Безуханова от Hewlett-Packard. По думите й препоръчително е към този набор да се добави и развиването на умения и знания в областта на предприемачеството. "Ако съумеем още на ранен етап да формулираме такава образователна среда, която да осигури такива умения, ще подготвим хората на България за утрешния ден", изтъкна тя.По думите на Георги Ранделов от "Майкрософт България" за разлика от ситуацията преди десетина години един от проблемите в момента не е в липсата на достъп до технологии и свързаното с нея т.нар. дигитално неравенство, а т.нар. "неравенство на възможностите", породено от липсата на специфични умения у младите хора. "Почти всички млади хора днес имат достъп до интернет, имат компютри, смартфони и всякакви технологии – проблемът е, че не знаят как да ги използват, за да достигнат съдържание, което да им е полезно с оглед на тяхното бъдещо развитие", обясни той.
Подобно е и мнението на заместник-ректора по академична дейност в Американския университет в България Сайръс Рийд. "Не се фокусираме върху заучаването на конкретен обем знания – вместо това основното нещо, върху което акцентираме, е способността на студентите за критично мислене", подчерта той. "Искаме студентите да изпробват нови неща, да правят избор и да поемат отговорността и последиците от избора си", допълни Рийд.
28 коментара
До коментар 1:
Не съм съгласен с мнението ти. Университетите трябва да бъдат адаптирани към пазара на труда защото те учат специалисти които един ден да могат да упражняват наученото в университета. Колкото до това, че заплащането е минимално за сметка на изгубеното време в университета всеки има правото да избира къде да упражнява професията си но веднъж след като си научил това за което си кандидатствал в университета никъде няма да ти бъде проблем това да го направиш. В момента има университети дипломите на които се признават в целия ЕС.
До коментар [#1] от "k_":
Напълно правилно!
В България университетите(добрите разбира се) са много по-добри от средностатистическите в Западна Европа. Образованието в България като цяло предоставя страшно много информация, в сравнение например с Великобритания или Германия, където образованието е много тясно насочено само в някои сфери, а другите почти не се изучават, водейки до много бедна обща култура.
Проблемът в България е, че университетите приемат прекалено много хора и това създава трудности на пазара на труда, понеже няма как едно УНСС да бълва хиляди дипломирани "специалисти" всяка година, а повечето от тях да не са стъпвали там, понеже университета гони количество, а не качество. Трябват по-трудни кандидат-студентски изпити, по-малко места в университетите и субсидии за успеваемост сред дипломираните, а не субсидии за брой обучаващи се.
До коментар [#3] от "Никола":
Това, че добрите университети в България били много по-добри от тези в Западна Европа, може и да било някога преди 20-30 години, но определено сега не е така. Специално за техническите специалности като цяло (винаги могат да се намерят изключения) положението е трагично: използват се учебни планове от преди 30 години или се използват твърди амбициозни планове, преписани от чужди ВУЗ, които нашите университети нито имат техническа база, нито подготвени лектори и най-важното - липсва възможност за КАЧЕСТВЕНА ПРАКТИКА в предприятия, което да свърже теорията от ВУЗа и реалната работа в индустрията.
Не съм съгласен и стова, че е лошо да те направят тесен специалист. В България е пълно с широки "специалисти", които от всичко поназнайват по нещо и в крайна сметка нищо не могат.
До коментар [#2] от "Сунай":
Сунай, занаят се учи при майстори във всяка област.
Ама преди да отидеш при майстора, трябва да познаваш нещата, да знаеш основите, кои книги да прочетеш и да можеш да ги разбереш.
Ако не получиш "непотребните" знания в Университета и при най-големия майстор а отидеш - нищо няма да разбереш.
Ако нашият бизнес няма опитни "майстори" които да предават и учат младите специалисти как се правят нещата - да ги пращат на курсове и квалификации, за което трябва да си плащат. Или си поканят майстори от вън или наши да им обучат хората и пак трябва да си платят.
Така се прави по цял свят. Много са малко корпорациите, способни да си финансират собствени университети.
Нашите каскет-бизнесмени, следа като получиха цялата индустрия без пари поднесена на тепсия, старите кадри от соца си отидоха и сега се оказаха в небрано лозе и пак на държавна сметка искат държавата да им подготвя специалисти точно за тяхните нужди на всеки един поотделно, щот не биле конкурентни, моля ти се.
Първо каскетите трябва да се научат, че знанието струва пари и то много пари. Като си приготвят едно 10-15 хилки евро, повечето светила във всяко област от света ще се навият да дойдат за една седмица (не повече) им предадат опит и занине на кадрите.
За половината от сумата (ако им се свиди толкоз) ще намирят и българи, сърби или румънци.
Ама те коскосджамити "корпорации" как ще дадат 15К евро грешни пари за квалификация. Или да пратят новото инженерче от цеха за месец да се изучи а тънкости на занаята, като могат да си заведат курвата в Катар на плажа, например да продава мед на сергията на арабите.
До коментар [#2] от "Сунай":
Сунайчо,
уверявам те, че тези които вместо да са изучавали по-задълбочено уиндоуса, са учили математики и анализи, без проблеми ще се справят и с първото.
Завършил съм ФМИ на СУ, и то от 5 годишните програми, които завършваха с магистърска степен, с многото математики и анализи, и трябва да ти кажа, че не знам за мой колега, на който му е било трудно да се намери работа.
В университета те учат на и ти показват неща, които едва ли ще срещнеш в кариерата си на програмист. Но като ги срещнеш, ще знаеш за какво става въпрос, а ако си някой самоук ще се чешеш по главата.
До коментар [#4] от "ausbilder":
Типично мнение на "тесен специалист".
Чете и не разбира какво му е написал човека. А той е казал "средностатистически"
Подобен "тесен специалист" е повреден за цял живот и колкото и ще дипломи да има, не може да свърши работа на по-високо ниво от занаятчийското.
До коментар [#4] от "ausbilder":
Няма такава професия, при която само с едното висше, да знаеш всичко, че и да се издигнеш, трябва и нещо отстрани... Не може да знаеш как да свържеш 2 кабела или как да напишеш един отчет и цял живот това да правиш... Ами ако измислят безжична връзка? Ами ако променят стандартите за отчетите? Какво правиш тогава? Ново висше?
Да не говорим какво ще стане, ако с единя отчет, трябва да ръководиш хора...
До коментар [#7] от "k_":
Думата "средностатистически университет" не променя нищо по мнението ми - нашите най-добри университети като цяло (с изключение на няколко специалности) отстъпват и на "средностатистическите&q
Като чета какво ти е отношението към другомислещите във форума, явно "широките специалисти" в България сте големи комплексари.
Тука май половината не разбирате какво е значението на университета и се вадите големи спецове ама то за това такива като вас са на ликвидация
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.