Борба за "златната" локва

Касичка "шап"

През 2011 г. заради откритите случаи на шап в няколко бургаски села бе въведена дезинфекция на автомобилите и камионите, преминаващи границите с Турция. Причината е, че според анализите на агенцията по храните заболяването е пренесено в България именно от южната съседка, където имало няколко огнища.

Въпреки че според изказванията на бившия земеделски министър Мирослав Найденов дезинфекцията трябваше да отпадне през есента, това не се случи, тъй като агенцията по храните прецени, че все още има риск. Така на границите имаше наети от администрацията 25 служители, които извършваха дейността срещу държавно определени такси - 4 лв. за автомобил и 20 лв. за камион. По данни на агенцията през миналата година са събрани над 9.1 млн. лв. такси от преминаващите на пунктовете Капитан Андреево и Лесово.

През това време колите и камиони са плащали допълнително само банкова такса, която според агенцията по храните е била 1 лев. Според собственичката на "Пи Еф Си" Лидия Любенова това е комисионата за лек автомобил, а за камиони банковата такса към СИБанк е 10 лева. Логиката на Любенова е следната- преди да аутосорсне дейността, държавата е взимала 20 лева за дезинфекция, но в тази такса влизат и разходите, и заплатите на служителите. В същото време банката взима 10 лева комисиона.

Това, което частната фирма предлага, е да поеме дейността, като превежда на държавата чисти 20 лева на камион, а с парите, които преди са отивали механично в банката (въпросните 10 лева), да извършва цялата дейност по дезинфекцирането на камиони и 1 лев за леките автомобилите, като поема всички разходи, които преди е правила държавата.

Абсурдно основание

През март агенцията по храните, без да го обяви публично, е решила да наеме частна фирма, която да извършва дезинфекцията. От ведомството преди дни обясниха пред "Капитал", че аутсорсингът се прави, защото не могат да наемат служители, които да се занимават с тази дейност. През миналата година хората, които са извършвали дезинфекция на границата, работели на граждански договор.

Инспекцията по труда обаче дала предписание, че това не може да продължава по този начин, казаха от агенцията по храните. Същевременно пък от ведомството на Йордан Войнов не можели да наемат и лица на трудов договор, тъй като нямали отпуснат щат. На въпрос защо не са поискали увеличението му (това става с промяна в устройствения правилник по решение на правителството - бел. авт.), оттам обясниха, че и затова имало пречки, но не дадоха повече подробности.

Опиши ми "дезинфекция"

Конкурсът за избор на компания, която да извършва дезинфекцията, не е бил обявен под формата на обществена поръчка. Агенцията е публикувала на сайта си в началото на март обявление, че набира оферти, като е даден седемдневен срок за събиране на предложения. Към кандидатстващите за дейността няма почти никакви изисквания - те трябва да предоставят данни за регистрация на фирма, обороти и описание на "начина на извършване на дейността".

Именно въпросното описание е ключово за избирането на победител. В самата обява на агенцията е казано, че най-доброто предложение ще се избере по два критерия. Единият е "най-пълно описание на извършване на дейностите", а вторият е "най-добри предложени преференции във връзка с дейността", като и за двата е предвидено точкуване от 1 до 10. Обявеният конкурс привлича вниманието на четири компании- "Булрат", Пи Еф Си, "Люнея" и "Кройтер фарма".

Сред тях за победител е избрана компанията Пи Еф Си, която е еднолична собственост на Лидия Любенова според данните от Търговския регистър. Дружеството е с предмет на дейност търговия и консултантски услуги. Любенова има и участие в "Счетоводна къща Баланс 2003" според регистъра ДАКСИ. Самата Пи Еф Си е основана през февруари 2013 г., като е регистрирана по ДДС на 21 март, т.е. преди това е имала оборот под 50 хил. лв. годишно, в ДАКСИ няма данни за наети служители.

Два пункта, два "гьола", 56 служители

Договорът с Пи Еф Си е бил за пет години или по-малко, ако дезинфекцията отпадне като мярка. Управителят на Пи Еф Си Лидия Любенова каза, че се е явила на конкурса, тъй има дългогодишен опит във финансовата сфера и е запозната с дейностите по събиране на такси за държавни институции. Тя обясни, че пунктовете ще се обслужват от 56 души, като ще се наемат и досегашните служители, занимаващи се с дезинфекция на границата, които работели към агенцията по храните.

Така излиза, че противно на логиката при аутсорсинг на дейност държавата е съумявала да извършва една дейност с над два пъти по-малък персонал, отколкото частно дружество.

Договор с потенциал за милиони

По закон държавните такси за дезинфекция на автомобил са 4 лв., за автобус или камион - 20 лв. Касова бележка, с която "Капитал" разполага, обаче показва, че извън държавната такса от 20 лв. частната компания е събирала и 10 лв. за обслужване на камион. Което годишно прави 2 млн. лв. само от товарните превозни средства (при около 16 хил. камиона на месец). Отделно на ден минават по 1000 леки автомобила и десетки автобуси, които също плащат за минаване през "златния гьол".

Преди дни доскорошният депутат от БСП Румен Петков изчисли, че месечно фирмата взима от такси по половин милион, т.е. за година би имала приход от 6 млн. лв. А като разход - въпросният препарат, както и заплати и осигуровки за служителите си. Петков обяви още, че също разполага с документ, според който при 20 лв. такса за дезинфекция се събират допълнително и 10 лв. за обслужване, или 50% от таксата. По думите на бившия депутат информация по казуса ще бъде предоставена на прокуратурата. Същевременно в отговор на тези обвинения директорът на агенцията по храните Йордан Войнов съобщи пред агенция "Фокус", че досега държавната такса е събирана от банка на границата, която не е правила никакви инвестиции за разлика от избраната сега фирма, която ще наеме персонал и ще плаща консумативите.

Пред в. "Труд" пък Войнов съобщава, че комисионата на фирмата не е 50%, както твърдял Румен Петков, а 25%.

Така, ако посмятаме малко, излиза, че за пет години компанията би имала приход от порядъка на 20 - 30 млн. лв. Дори да приемем, че на двата пункта е трябвало да работят въпросните 56 души и да взимат високи за региона заплати, например разходът за един за заплата и осигуровки да е 1000 лв. месечно, то на година това значи под 700 хил. лв. при потенциален приход от 5-6 милиона.

Епичен край

"Ще прекратя този договор заради обвиненията в корупционни практики. Тези пари минават през банка, която само събира комисионни, без да влага нищо. Но ще върна старата ситуация. Ще върна гражданските договори. Мисля, че конкурсът е направен публично, въпреки че не е по ЗОП", каза Войнов в четвъртък.

От разказаното дотук се вижда най-малко, че избрана в спорно състезание фирма е можела да спечели милиони. По-едрият въпрос обаче е кога държавата ще "дезинфекцира" механизма си за сключване на договори.