ДПС: Дискретна подкрепа на добра цена

"ДПС ще подкрепят вота на недоверие срещу правителството на Борисов, защото знаят, че той няма да мине", така депутат от БСП коментира миналата седмица, когато се гласуваше искането на социалистите за оставка на кабинета, двойствената роля на движението в този парламент. От една страна, ДПС официално твърди, че е в опозиция и винаги гласува срещу правителството при внасяните от БСП вотове на недоверие, но при ключови гласувания, в които ГЕРБ имат разногласия с официалните си коалиционни партньори и не може да събере мнозинство за прокарването на дадени решения или законодателни промени, винаги подкрепя формацията на Борисов. Срещу което естествено след това получава реверанси от ГЕРБ под формата на лобистки поправки. Така например правителството нямаше да успее да прокара важната за Борисов сделка за купуването на изтребителите F-16 Block 70 за 2.2 млрд. лв. в средата на миналата година, ако депутатите от движението не бяха подкрепили ратификацията. Срещу сделката се обявиха две от партиите от "Обединените патриоти" - НФСБ и "Атака", които тогава все още бяха в управляващото мнозинство. Против бяха и "Воля", които формално са опозиция, но в кризисни ситуации също подкрепят мнозинството. Така с решаващите гласове на ДПС ГЕРБ и ВМРО успяха да прокарат сделката през парламента. Същото мнозинство преодоля и наложеното от президента Румен Радев вето върху ратификацията.

Сделка за сделка... ако мине

Малко преди това обаче ДПС замалко не получи безценен подарък. Тогавашният председател на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и формалният лидер на ДПС Мустафа Карадайъ се опитаха да прокарат поправка в Закона за вероизповеданията, с която се опрощаваха 8 млн. лв. задължения на мюфтийството към НАП. Текстът мина на първо четене само с гласовете на ГЕРБ и ДПС, но след надигналото се обществено недоволство при второто четене той беше променен и задълженията на мюфтийството бяха само разсрочени. Вносителите на поправката тогава я оправдаха с "националната сигурност", защото така ще се пресече финансирането на мюсюлманското вероизповедание от чужди държави, най-вече от Турция. Решаването на този въпрос за ДПС обаче беше от ключово значение, защото това щеше да върне влиянието на движението върху Главното мюфтийство, което след изключването на Лютви Местан застана на страната на създадената от него формация ДОСТ. Единият от коалиционните партньори на ГЕРБ - Валери Симеонов, заяви тогава, че опрощаването на дълговете на мюфтийството е "сделка между Борисов и Доган". Лидерът на БСП Корнелия Нинова също определи поправката като "сделка между ГЕРБ и ДПС", но с уточнението, че цената е преодоляването на ветото на президента, което той беше наложил върху промените в Изборния кодекс. За част от тях също имаше подозрения за колаборация между ГЕРБ и ДПС, заради приемането на предложението на движението за по-висок праг на преференциалния вот, с който се разместват кандидатите за депутати и общински съветници в партийните листи. За прокарването на поправката на ДПС, която тогава гласуваха ГЕРБ и депутатите на НФСБ от партията на Борисов се оправдаха, че това е станало под натиск на движението. Преференциалният вот отдавна е трън в очите на ДПС, защото избирателите на движението използват преференцията и така разместват листите, което не се харесва на ръководството на ДПС. ГЕРБ, "Обединените патриоти" и ДПС преодоляха ветото на президента, но заради общественото недоволство от формацията на Борисов веднага внесоха нова поправка в Изборния кодекс, с която върнаха старото положение.

Лобистките поправки на ДПС

В този мандат на Народното събрание депутатът Делян Пеевски е идвал само три-четири пъти в Народното събрание, но за сметка на това негови предложения са одобрявани в парламента с гласовете на ГЕРБ. През 2018 г. Пеевски заедно с колегите си Йордан Цонев и Хамид Хамид внесоха промени в Закона за банковата несъстоятелност, които със задна дата правят недействителни сделки и възкресяват заличени обезпечения по заеми в КТБ и по тази причина противоречат на конституцията. Текстовете бяха приети с гласовете на мнозинството от ГЕРБ и "Обединените патриоти". Управляващите мотивираха тогава подкрепата за придобилата популярност като поправката "Пеевски" с това, че така ще се подпомогнат синдиците на фалиралата банка да върнат повече средства в масата на несъстоятелност, като възстановяват заличени обезпечения и обезсилват прехвърляния на акции и дялове. Впоследствие обаче се видя, че прицелът на поправката "Пеевски" са две от дружествата със заеми от КТБ - оръжейният завод "Дунарит" и контролираната от Гриша Ганчев компания "Елит Петрол", които от години депутатът от ДПС се опитва да овладее чрез подставени фирми. Президентът Румен Радев наложи вето на текстовете, но то беше отхвърлено с гласовете на депутатите от ДПС и мнозинството. Впоследствие текстовете бяха атакувани в Конституционния съд от Търговската колегия на ВКС, но върховните съдии го прекратиха, като отказаха да се произнесат. Преди това оглавяваното от близкия до Пеевски вече бивш министър Емил Караниколов министерство на икономиката отне лиценза на "Дунарит", което предизвика протести на работниците в дружеството и той беше принуден да го върне. Пеевски стана и съвносител на предложения за намаляване на ДДС за хляба, книгите, детските храни, както и за отпадане на таксата за детските градини, но при гласуването на бюджета за тази година те не бяха приети. При актуализацията на бюджета през май обаче ГЕРБ подкрепи намаляването на ставката за детски храни от 20% на 9%.

На инат

ГЕРБ и ДПС са архитекти на сегашния модел на финансиране на партиите, които получават 1 лв за спечелен на парламентарните избори глас, но за сметка на това могат да се финансират без лимит от физически и юридически лица. Намаляването на субсидията от 11 лв. на 1 лв. беше предложено лично от премиера Борисов в средата на юни миналата година, на което тогава ДПС остро възразиха. След среща на Мустафа Карадайъ с председателката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова и председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, на която присъства и депутатът Делян Пеевски, от ГЕРБ обявиха, че няма да отстъпят от позицията си за 1 лв. държавна субсидия, но ще подкрепят предложението на ДПС за неограничено финансиране на партиите от бизнеса. При приемането на бюджета за тази година в началото на декември субсидията беше увеличена на 8 лв., но безлимитното финансиране от физически и юридически лица все още не е променено.