Три важни ефекта от протеста

В края на третия мандат на Бойко Борисов, тъкмо когато изглеждаше, че олигархичният модел в управлението на страната е безусловно установен - с подчинени на частни интереси институции и изградена пропагандна машина, политическото време внезапно се ускори, и то в друга посока.

Спонтанно избухналият протест през юли след излъчената на живо сцена, в която гардове от НСО изблъскваха съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов при опита му да стигне до плажа край летния сарай на Ахмед Доган в Росенец, и последвалото прокурорско нахлуване в президентството изненада всички. Поддържана вече близо 60 дни, макар и с различна сила, протестната енергия вече постигна три големи ефекта.

Първо, беше сложен край на политическото безвремие, в което изглеждаше, че Борисов ще управлява завинаги и както му хрумне. За по-малко от два месеца образът на безгрижно разпореждащия се с държавата премиер се стопи. А политическото бъдеще на ГЕРБ стана заложник на изхода от възникналата политическа криза.

Вторият голям ефект от протестите е, че счупиха розовия медиен похлупак, който властта се опита да наложи върху реалните процеси в страната. Проектът с медийното управление на Борисов и медийното правосъдие на Гешев е напът да се провали. Самият протест се превърна в обществена медия, разобличаваща корупцията и превзетата от олигархични интереси държава. И гневът му отекна не само в България. Плакати с въпроса към ЕС и в частност към канцлера Меркел защо си затварят очите за състоянието на демокрацията в България бяха публикувани в пресата и показани в новинарските емисии на телевизиите в много европейски страни. Всички големи чужди медии и информационни агенции разказаха какво се случва в България и защо.

Избухналото недоволство показа отново, че властта разполага с парите на хората, но не и с волята им.