Борисов опитва да се хареса на САЩ със 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй"

Голямото бързане

Според правителственото решение резултатът от преговорите между БЕХ и американците трябва да стане ясен до края на януари 2021 г. Това означава, че още в следващите седмици българска енергийна делегация може да се озове отвъд океана, но не толкова за да изясни казуса с новия блок на "Козлодуй", колкото да засвидетелства верността на Борисов към Вашингтон. И самата министър Петкова признава, че за строителство на новия ядрен блок е твърде рано да се говори. "Към момента няма да се коментира строежът, а се правят проучвания за това какви са възможностите и какъв да бъде проектът", обясни тя пред "Нова тв" и отказа да се ангажира с прогнозна сума за проекта. Според експертни оценки обаче няма как подобен проект да се случи срещу по-малко от 5 млрд. евро.

Иначе проектът за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" се разглеждаше още от първото правителство на ГЕРБ като алтернатива на АЕЦ "Белене", който по това време беше описван като "един гьол" от премиера Борисов. Точно за това през 2012 г. бе взето решение за разширяването на "Козлодуй", а тогавашният финансов министър и вицепремиер Симеон Дянков обяви, че идеята е новият блок да се проектира и строи на пазарен принцип, без държавни гаранции. Плановете бяха бъдещата ядрена мощност да се изгради с един от поръчаните вече към онзи момент реактори за АЕЦ "Белене". Сега за връзка между двата проекта въобще не става дума, точно за да може да се спечелят симпатиите на САЩ с привличането на американска компания за инвеститор.

После през 2014 г., в последните дни на управлението на кабинета "Орешарски", американската компанията Westinghouse подписа споразумение с БЕХ за изграждането на нов реактор от типа АР- 1000, като документът предвиждаше и придобиването на 30% дял от дружество "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности". По-късно второто правителство на ГЕРБ поиска Westinghouse да се яви като стратегически инвеститор, но американската компания се оттегли, което сложи и край на проекта.

Ами лицензът?

Технологията на реакторите AP 1000 не е лицензирана в Европа. Затова и според Петкова България няма как да изгражда нови мощности с реактори от САЩ, които са без европейски лиценз. "По тази причина целият процес по изграждане на нови ядрени мощности изисква много дълъг период от време. Ние просто се насочваме за преговори с Щатите, за да видим най-новите технологии", добави тя. По данни на министъра в момента в Китай се строят 4 блока от типа AP 1000.

Основната цел на страната ни е диверсифициране на енергийните ресурси, заяви отново Петкова. По тази причина правителството се насочило към САЩ, "за да видим кои са най-новите технологии, които те разработват". "С нашите партньори от САЩ винаги сме имали откровен диалог. Имаме много добри резултати в последните 6 години. Те са в посока на диверсификация на газа и свежо ядрено гориво. Изграждаме интерконектора Гърция-България, който ще продължи да ни дава газ. Ние ясно сме заявили нашата позиция пред тях", заяви още Петкова.

А трябва ли ни толкова ток?

Евентуалното изграждане на седми блок на АЕЦ "Козлодуй" заедно с плановете за изграждане на АЕЦ "Белене", повдигат серия от въпроси, свързани с управлението на енергийните мощностите в страната. И по-специално - какво ще прави България с толкова много централи, както и колко ще струва цената на тока от тях.

Според министър Петкова проблем няма - сега България разполага приблизително 4000 мВт мощности във въглищни централи и 2000 мВт ядрени блокове, казва тя и допълва: "Имайки предвид политиката на ЕС, която предвижда енергетиката да е беземисионна, това означава, че въглищните централи трябва да отпаднат от енергийния микс след 2030 г., т.е. 4000 мегавата ще излязат от системата ни". Това е безспорен факт, но министър Петкова грубо манипулира въпроса със заместването на тези мощности. Според нея вариантите са два - ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници, пропускайки удобно факта, че енергийната система не може да работи само с АЕЦ и ВЕИ. Причините са съвсем прости и не е нужно енергийно образование, за да се схванат. Ако се построят АЕЦ "Белене" и нов блок в АЕЦ "Козлодуй" в продължение на две десетилетия (от 2030 г. до 2050 г.) страната ще има общо 5 действащи ядрени блока с обща мощност от над 5000 мегавата. Тези блокове работят в непрестанен режим на максимална мощност и няма как да се увеличават или спрат, която няма нужда от тях. Но в същото време през по-голямата част на годината товарът на мрежата е около и под 4000 мегавата, а нощно време и под 3000 мегавата.

За сравнение, сегашните въглищни централи могат да включват и изключват блоковете си за часове, както и да регулират натоварването им за минути, с което компенсират промените в търсенето на електроенергия. А като се вземе предвид и това, че според ангажимента на София към Брюксел една трета от тока трябва да идва от ВЕИ (вятър, слънце и вода), както и целите за енергийна ефективност, то възможността за едновременната експлоатацията на 5 ядрени блока клони към нула. Износът също не е решение, тъй като той отчетливо намалява през последните години, както поради по-високите цени на българската енергия, така и защото съседните държави изграждат свои мощности.

Има ли алтернатива

Нов блок в "Козлодуй" в комбинация с АЕЦ "Белене" не би могло да има дори след 2050 г., когато бъдат затворени пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй". Само едното или само другото е по-възможен сценарий, но при всички случаи дотогава развитието на технологиите, включително навлизането на водорода като енергиен източник, ще промени коренно ситуацията и нуждата от такива централи може напълно да отпадне. А и още сега всички модели за развитието на енергетиката изключват доминацията на АЕЦ като скъпа и трудно управляема технология.

Затова е много по-разумно да се мисли за ВЕИ и трансформация на въглищните централи, така че да могат да използват природен газ (още повече в контекста на бъдещата газова връзка с Гърция и достъпа на България до LNG терминала в Александруполис). Това е в пъти по-евтино от изграждането на нова ядрен блок - за 500 мегавата мощност на газ са нужни 350 млн. евро, което значи, че за пълното заместване на всички въглищни централи ще са нужни само 1.4 млрд. евро на фона на поне 5 млрд. евро за атомен реактор. По-голямата полза обаче няма да са спестените пари, а т. нар. маневреност на газовите турбини - те могат да се пускат и спират за минути, а мощността им да се регулира буквално в реално време.