ГЕРБ печели изборите, но губи властта. Борисов предлага експертно правителство

Тирадата на премиера беше пълна с взаимно противоречащи си твърдения. "Радвам се, че толкова много партии влязоха в парламента, защото ми омръзна сам да нося отговорност", каза Борисов. След точно едно изречение той обърна посоката: "Няма да се справите, нямате експертиза, нямате хора, НЕ РАЗ-БИ-РА-ТЕ". После веднага отново направи обрат и заговори за нуждата партиите да се консолидират: "Мои мили опоненти, познавам ви всичките, всичките сте работили с мене (...) аз ви предлагам мир. Да сложиме експертите, да сложиме хората, да поемеме отговорност и да направиме за България до декември максимални усилия за да излеземе от пандемията, да тръгнеме нагоре... Тогава вече всичко е ясно".

Идеята за експертно правителство циркулира отдавна в средите на ГЕРБ и предполага разпределянето на управлението между няколко партии, без изявени политически лица в кабинета. Това е единственият възможен политически ход на Борисов в момента, но вероятността той да се окаже успешен към момента не е голяма, защото партиите, които биха го подкрепили нямат достатъчно гласове.

Под въпрос остава дали досегашният коалиционен партньор на ГЕРБ - ВМРО, ще прескочи 4-проценовата бариера. По данни от паралелните преброявания (към полунощ в неделя) на "Алфа" и "Галъп" те са точно на ръба и не влизат в парламента. Според "Тренд" обаче формацията на Красимир Каракачанов е с 3.6%. Очаква се също гласовете от чужбина, където гласуването е било активно, допълнително "да свалят" тежестта на ВМРО.

Към полунощ изглеждаше, че заради гласовете от чужбина партията на Слави Трифонов задминава БСП. Такава е прогнозата на "Алфа рисърч" на база 100% от паралелното преброяване, а също и на "Галъп".

Много над социологическите прогнози се представя "Демократична България", която според данните на "Алфа рисърч" получава почти 10% от гласовете. Според екзит пола на "Галъп" обединението печели близо 30% от гласовете в София.

Малко над бариерата е коалицията около Мая Манолова "Изправи се, мутри вън", но засега изглежда че ще прескочи прага за парламента.

Страховете за ниска избирателна активност не се сбъднаха. Тя е малко под, но съпоставима с тази на последните парламентарни избори от 2017 г. Това, че епидемията, лошото време и дългите опашки не спряха повече избиратели да идат до урните, също говори за силна мобилизация на протестен вот сред населението.

Така, изглежда, този път парламентът ще е различен: ще има силен и голям опозиционен лагер, какъвто в последното Народно събрание не съществуваше. Според мандатите, разпределени по последните данни на "Алфа рисърч", заедно трите протестни формации имат 87 места, а според "Галъп" може и да са повече - 89 места (виж графиките). Ако извадим от сметките ВМРО пък сборът нараства до около 95 места. Теоретично, анти-ГЕРБ формула за правителство би била възможна, ако БСП я подкрепи, макар че всички тези формации са със значително различен профил и евентуалното им обединение би било повече от предизвикателно.

При всички случаи обаче от "Има такъв народ", който ще получи 47-48 места според данните на двете агенции, ще зависи дали ГЕРБ коалиция или анти-ГЕРБ коалиция ще вземе превес.

Не по-малко сложно ще е и формирането на мнозинство около ГЕРБ или БСП. ВМРО е важна "патерица" за ГЕРБ, но заради слабия резултат на националистическата партия (ако въобще успее да миме прага за парламента) теоретичният сбор между двете не е достатъчен, дори към тях да се добави и ДПС (която и досега негласно подкрепяше управлението). Трите формации при посочените от "Алфа рисърч" данни ще имат 110 депутати. Все пак тези формации ще опитат да излъчат някакво правителство в лицето на предложения "експертен" кабинет.

Още по-невъзможно е правителство около БСП, което - от предварително декларираните нагласи, би получило подкрепа евентуално само от ДПС. Гласовете на тази комбинация са крайно недостатъчни.

Така, макар присъствието на повече партии в парламента да дава повече потенциални коалиционни възможности, формирането на мнозинство всъщност е доста сложна и не твърде гъвкаво.

Високата избирателна активност е показателна за настроенията в обществото и говори за мобилизация и на по-популярен протестен вот, представляван от формации като тези на Слави Трифонов и Мая Манолова. Демографските данни на избирателите на "Алфа рисърч" показват, че "Има такъв народ" е мобилизирала много млади избиратели, като една четвърт от всички гласували във възрастовата граница от 18 до 30 години са дали гласа си за Слави Трифонов. Всеки пети в тази група пък е гласувал за ГЕРБ, а всеки седми - за "Демократична България".

"Демократична България" печели вота в столицата - 28-30% от всички гласували в София са дали гласа си за тази формация, според данните на двете агенции. В областните градове най-голяма подкрепа има ГЕРБ, следвани от формацията на Слави Трифонов, а в малките градове доминира ГЕРБ, следвани от БСП.

Интересен факт е, че ГЕРБ взима най-много гласове сред висшистите и тези със средно образование - ¼ от вота и при двете, докато хората с основно и по-ниско образование щедро са подкрепили ДПС - ⅓ от този вот е за движението. Ромският вот е почти изцяло разпределен сред ДПС, БСП и ГЕРБ (съответно 30% 25%, 24%) според данните на "Алфа рисърч".