Там, където има само ГЕРБ и ДПС: Едно село за мен, едно за теб (част 3/4)

Как ГЕРБ и ДПС си поделиха селата в област Пазарджик

Йоан Запрянов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Това е третият текст от поредицата "Там, където има само ГЕРБ и ДПС". В четири текста ще бъдат разказани историите от секциите за гласуване в България, където има над 50 гласуващи и над 70% за партията победител - екстремни стойности, които са сериозна предпоставка за купен или контролиран вот. Един месец преди следващите парламентарни избори "Капитал" посети няколко подобни населени места, в които няма географско или етническо обяснение за резултатите, и представя своите наблюдения.

Първа част можете да прочетете тук.

Втора част можете да прочетете тук.

Четвърта част можете да прочетете тук.

Село Чолакова е празно. Четвъртък на обяд е и в селото, формално разделено от жителите на "горна" и "долна" Чолакова, въпреки че в него живеят едва 192 души по документи, трудно се среща жива душа. За това доколко селото е живо свидетелства дори табелата на влизане, на която името е сгрешено и пише "Чолаково". Единствената действително работеща институция там е джамията. И макар населението на Чолакова, област Пазарджик, да е изцяло мюсюлманско и повечето съседни села с подобен етнически профил да гласуват за ДПС, на парламентарните избори през април ГЕРБ печели 87.5% от гласовете в селото - 119 от общо 136 гласували.

На няколко километра от Чолакова се намира друго село, спечелено убедително от ГЕРБ - Грашево. Там общият брой гласове за партията са 538, или 75% от всички гласове. По средата между Чолакова и Грашево се намира село Кръстава, което поздравява влизащите в него с тонове боклук, изсипани точно до табелата с името. Там електоралните нагласи са далеч по-балансирани - 270 гласа за ГЕРБ и 224 за ДПС, което означава, че Кръстава не влиза в модела на "Капитал", който хваща само секции, в които партията победител има над 70% от гласовете. В него обаче влизат две други съседни села - Рохлева и Горна Дъбева.

Общото между всички тях е, че са в община Велинград, чийто кмет е Костадин Коев от ГЕРБ. Само едно село с над 70% за партията победител там е владение на ДПС - Бутрева. Картината изглежда коренно различна, когато се излезе извън пределите на Велинград. Едва на няколко километра от Грашево и Чолакова се намира същински еднорог - село Медени поляни, община Сърница, в което ДПС печели 100% от гласовете. В самата Сърница ДПС печели средно над 80% от гласовете, а в една от четирите секции е близо и до втори "еднорог" - 99.56%.

Десет години след като тогавашния втори в ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че партията е направила "пробив в смесените райони", те вече изглеждат предварително разделени и разчертани на микрониво между партиите на Бойко Борисов и Ахмед Доган. В този контекст думите на Бойко Борисов след обявяването на санкциите по закона "Магнитски", че отношенията му с Делян Пеевски "винаги са били свързани със смесените райони, където сме подпомагали различни от ГЕРБ, т.е. кметове на ДПС", както и че последното им виждане е било "преди месеци", звучат в различна светлина от тази, която бившият премиер вероятно би искал. Още повече защото преди да напусне официалната политическа сцена Пеевски се кандидатираше именно от Пазарджик.

"Тук почти няма останали хора, повечето са по чужбина. Води се, че сме около сто, но всъщност не сме", казва Исмаил* (името е сменено), жител на Чолакова. Поради малкото население селото няма право да си избира свой кмет - той се назначава от кмета на община Велинград. Исмаил казва, че подобно на повечето си съселяни, не харесва кмета на Чолакова, защото почти не ходи на работа.

Причината и за активността в селото, и за меко казано убедителния резултат на ГЕРБ по всяка вероятност се крие именно в кмета Мехмед Мусов. Той е от ГЕРБ едва от няколко години - преди това е бил от БСП. Свидетелство за това са резултатите в селото при парламентарните избори през 2017 г., когато социалистическата партия печели 70.8% от гласовете. От европейските избори през 2019 г. насам обаче Чолакова е запазена територия за ГЕРБ.

Това е повтарящ се мотив - от принадлежността на кмета зависи и вота на цялото село. Ако някой иска да разбере за коя партия гласува дадено село в област Пазарджик, въпросът е само от коя партия е кметът. Възможностите са две - ГЕРБ и ДПС.

"На миналите избори активността беше много висока, да не кажа 100%. И се гласуваше за ГЕРБ", казва още Исмаил. Отказва да говори за купуване на гласове и му е видимо неудобно от темата. Вместо това разговорът завива към това, че Бойко Борисов е посетил селото с джипката преди няколко месеца. "Обещават ни много неща, но пък и много се направи. Асфалтираха пътя до селото, трябва и някои улици тук да се оправят."

На няколкостотин метра по-нагоре, вече в "горна" Чолакова, по картофената си нива работят Фатма и Фатма, свекърва и снаха. Винаги са живели в Чолакова и не планират това да се промени. С нивата са свързани две от болките им - че в почвата на планинския район не расте почти нищо друго и че тази година са отказали да изкупят продукцията им. Близо до тях е и кравата им, която кротко пасе от другата страна на пътя.

Фатма и Фатма харесват Бойко Борисов, отново заради полагането на асфалт в селото. Харесват го и защото го гледат често по телевизията, едно от любимите им забавления. Телевизорите и сателитните чинии са от малкото неща, които показват, че Чолакова се намира в 21 век. В селото се шири бедност, за която човек трудно може да си затвори очите. Чолакова и околните села са осеяни с дървени къщи, а набавянето на основни стоки често изисква посещение на съседни населени места.

Преференциално отношение

Нищо в село Грашево не предполага сериозна политическа ангажираност. На 20 минути път от Велинград, Грашево е високо в планината и за разлика от Чолакова например е видимо живо село с над 1200 души население. По-голямата част от тях гласуват по време на избори и го правят с преференция. Конкретно с тази на Димитър Гечев, четвърти в листата на ГЕРБ-СДС за Пазарджик.

И не е само Грашево. От общо 119 гласа за партията в Чолакова 106 са с преференция за Гечев. В Грашево 487 от всички 538 гласа за ГЕРБ са с преференция за Гечев, чието лице може да бъде видяно на различни места в селото.

Масовата акция за гласуване с преференции за Гечев се увенчава с успех. Общо в областта той събира внушителните 5280 преференциални гласа, които са достатъчни от пети да стане втори и да влезе за трети път в парламента, макар и този път за кратко. Гечев не е единствения представител на ГЕРБ в областта, който играе с преференции - неговите колеги Стефан Мирев, Десислава Тодорова и Найден Шопов добавят още над 10 хил. преференции, а поставената под номер 17 в листата Десислава Костадинова изненадващо (или не) събира 2723 гласа лично за нея.

Макар и създадени с благородната цел гласоподавателите да имат по-голямо участие в изборния процес, през последните години преференциите изглежда захранват купуването на гласове. Общият брой гласове за ГЕРБ в пазарджишките села е пренебрежимо малък погледнат в контекста на националния резултат на партията. В цялата област през април ГЕРБ е първа с 30.1% от гласовете (33 хил. гласа), а ДПС - четвърта, зад ИТН и БСП, с 14.4% (почти 16 хил. гласа). Съмнително високият брой преференции е феномен, който се вижда все по-често на много други места в страната. Най-известните примери са в Симитли (на евроизборите през 2019 г. и на парламентарните през април) и в Хасково (също през април).

И в Грашево, и в Чолакова говоренето за купуване на гласове, особено пред външни хора, е табу. Не помага и това, че в Чолакова например единствената секция за гласуване е в кметството, а в Грашево местната кръчма се намира точно под него. На други места в страната, които "Капитал" посети, говоренето за купуване на гласове е съвсем открита тема - с числа и дати. Но в област Пазарджик, където контролът над изборите е на микрониво, тишината е за предпочитане.