По тънък лед: Докога ще има ковид ограничения

С други думи, в България и ЕС е допустимо общественото здраве да се предпазва с цената на ограничения на други права, като това на придвижване например. Факт е още, че ние правомерно извършваме действия, които имат потенциала да застрашат чуждото здраве, каквото е шофирането.

Както вече стана ясно обаче, шофирането се извършва в определени рамки, които ограничават риска за общественото здраве. Същевременно би следвало здравната система да има готовност да реагира в случаите, когато шофирането навреди на когото и да е. Става въпрос за предоставяне на спешна помощ, транспорт до медицински заведения, наличност на специалисти там, които своевременно да се погрижат за пострадалите. Без това да попречи на здравната система да обслужва други граждани, например онкоболните или тези, които страдат от сърдечно-съдови заболявания.

В случая с COVID-19 обаче липсват установени регулаторни рамки, липсва и капацитет за реакция на здравната система, което може да се разглежда като причина за налагане на ограничителните мерки. За тази липса на уреденост съдим по така наречената извънредна смъртност, която се сформира, като сравним броя смъртни случаи в определен регион за даден период през пандемията с осреднената смъртност в този регион през последните години.

Някаква част от тази смъртност е неизбежна, дотолкова доколкото и други дейности, подлежащи на ограничения, неизбежно взимат жертви, а има и други фактори, които водят до смъртност. Друга част обаче би могла да се избегне, ако имаме ефикасни правила, а болниците придобият способност да се грижат за заразените с COVID-19, без това да значи отказ от планови операции или дори извършване на други спешни процедури като първа помощ при инсулти и инфаркти.

Мерките, поне донякъде, компенсират за тези липси. В най общ смисъл условие за прекратяването им би било спад в "извънредната" смъртност. Това би могло да се случи, ако вирусът просто изчезне, ако достатъчно хора се ваксинират и ваксините работят, ако имаме нужната рамка и капацитет на здравната система или ако достатъчно много хора преценят, че са "ок" с риска за собственото им и чуждо здраве, който вирусът причинява. Най-вероятният изход включва някаква компилация от тези условия.

Червени флагове

Дори да приемем, че по същество ограничителните мерки са допустими и разумни, те трябва да са съобразени и с други критерии.

На първо място те трябва да подлежат на ефективен съдебен контрол. Това означава всеки гражданин, който намира мерките за неоснователни, да има възможност не просто да излива недоволството си в социалните мрежи, а де факто да пребори мерките в съда. В България обаче мерките се налагат със заповеди на здравния министър, обжалването на които не може да доведе до правни последствия. Така дори да намираме мерките за ощетяващи, не можем да се защитим спрямо тях по установения ред.

"Има спорна практика на Върховния административен съд, която казва следното: ако се подаде жалба срещу една заповед, но докато заповедта влезе за разглеждане в съдилищата, тя вече е била заменена от министъра с друга, делото се прекратява, защото правният интерес от разглеждане на жалбата вече е отпаднал. Така жалбата срещу някакъв вариант на заповедта се подава, а Върховният административен съд услужливо насрочва делото за след няколко месеца. В този период заповедта е отменена", каза Гройсман. Според него това е проблем, защото "именно разглеждането на заповедите по такъв ред би поставило много въпроси както за съдържанието им, така и за реда, по който те се издават и оповестяват".

Липсата на ефективен съдебен контрол прави съблюдаването на каквито и да било други правни критерии, в които мерките следва да се вписват, ключово на законодателното ниво, тъй като поне засега то де факто е последна инстанция. На базата на решенията на други страни от последните дни, като Австрия например, по-строгото разделение на гражданите спрямо ваксинационния им статус е на дневен ред пред законодателите. Именно такъв тип разделения обаче пораждат риск за неравноправие. Този риск е ясно изразен в сферата на образованието.

"В университетите има изискване за зелен сертификат. Понеже практически те не могат да го въведат, на повечето места обучението остава дистанционно. Ако обучението се провеждаше присъствено със зелен сертификат, нивото на ваксинираните студенти щеше да се повиши, но неваксинираните биха останали в неравнопоставено положение и избор "ваксина или липса на образование". Фактически е налице неравнопоставено положение винаги, когато хората се разделят в начина за извършване на определена дейност. Ако част от студентите са в лекционната зала, а останалите са пред компютър вкъщи, то те пак няма да са в равнопоставено положение, получавайки еднакво внимание от своя раздвояващ се лектор", коментира Гройсман, който като преподавател всекидневно е изправен пред тези въпроси.

Равноправието, както и останалите парчета от уравнението, което определя как живеем в пандемичните условия, не е абсолютна ценност, а търпи дадени ограничения с легитимна цел. Въпросът е, че мерки, които не само ограничават дадени свободи, но правят това неравномерно, срещат особено голяма съпротива. Така например австрийското правителство беше принудено да премине от локдаун, касаещ най-вече неваксинираните, към локдаун за всички граждани след засилени протести. Именно такива промени в курса на управлението доказват и че властите са неспособни да налагат ограничителни мерки, за които е налице достатъчно широка липса на подкрепа от страна на гражданите.

Мъгливо, с възможност за радикализация

Гройсман щрихира два основни сценария за развитие на ограничителните мерки спрямо продължителността на пандемията.

Според него, ако пандемията продължи още няколко години, се оформя риск от радикализация на управлението и съответно по-безконтролното потъпкване на човешките права.

"В западния свят в широкия смисъл, към който включвам и България, засега се гласува свободно и това е ключово за поддържане на демокрацията. Колкото по-дълго продължава пандемията, всяко следващо гласуване обаче създава риск за издигане на фигури с по-радикални гледни точки, за популисти. По време на Втората световна война в западните демокрации на практика не се е гласувало (във Великобритания между 1935 и 1945 няма избори за парламент). Специални правомощия са дадени на правителствата за по-дълъг период. Ако и в тази ситуация се постави въпросът за суспендиране на гласуването - засега не сме свидетели на подобни явления, това би било много сериозно ограничение", казва Гройсман.

Той самият намира, че рискът за такава развръзка е сравнително нисък. Същевременно чрез последните избори в българското управление се завърна крайнодясното в лицето на "Възраждане", които бяха подхранени до немалка степен от негодуванието на гласоподавателите спрямо ограничителните мерки. Това поражда въпроса дали при достатъчно изострено усещане за несправедливост и безизходица мнозинството само няма издигне тиранин.

При един по-благоприятен сценарий пандемията би отшумяла сравнително бързо, но пак би могла да остави сериозни последици. Една от тях се оформя с оглед решението на редица държави да ограничат пътуванията до и от ЮАР, след като там беше идентифициран нов щам на коронавируса.

"Има две различни скорости в лечението, във ваксинацията. С оглед на това е възможно да се получат държави-гета откъм ковид. Става въпрос за държави, достъпът до които е ограничен, държави, в които се развиват нови варианти на заразата. Това би могло да доведе до много трайни ограничения, свързани със свободата на придвижване", казва Гройсман.