Президентът и правителството търсят развръзка на македонския въпрос

Това, видимо, е сериозна част от желанието на правителството да демонстрира ефективност.

Според съобщение от правителствената пресслужба посещението на Петков в Скопие ще "очертае следващите стъпки, които двете правителства ще предприемат за решаване на отворените двустранни въпроси". В коалиционното споразумение четирите управляващи партии залагат създаването 5 отделни комисии, предвидени още в договора - за добросъседство, инфраструктура, култура, евроинтеграция и история. Отделно от това следва:

• Да бъдат създадени двустранни бизнес комисии.
• Да се засили сътрудничеството в сферите на транспорта (чрез жп връзка между София и Скопие и потенциална самолетна връзка), културата и науката.
• Да продължи работата на засега блокираната съвместна историческа комисия.
• Властите на РСМ да гарантират трайната защита от дискриминация и равните права на македонските граждани с българско самосъзнание като неотменна част от европейските ценности.
• Обмен на архиви от периода 1944 - 1991 г. с цел реабилитиране на пострадалите от репресиите.

Към този списък със задачи в началото на седмицата лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов в качеството си на "гражданин" добави като условия и членство на България в шенгенското пространство и отпадане на визите за българи, пътуващи към САЩ, поради усиления европейски и американски натиск за отпадане на българското вето. В петък по време на парламентарен контрол Кирил Петков наблегна, че правителството се придържа към точките на коалиционното споразумение и на създаването на петте двустранни комисии.

Според източници на "Капитал", запознати с протичащите преговори, членството в Шенген на България е реална възможност, макар и официално да няма никаква връзка с Македония. Възможно е Трифонов да се е опитал да изпревари събитията с поста си в социалните мрежи, за да изглежда повече като победител. В пространно интервю за Bloomberg в четвъртък Кирил Петков обяви, че България може да се присъедини към Шенген в близките шест месеца, но не обвърза темата с преговорите с Република Северна Македония.

Какво иска Радев?

Условията, които президентът Румен Радев най-вероятно ще постави на КСНС, са обвързани с добавянето на българите в македонската конституция. Докато беше на власт, служебното правителство се опита да отдалечи българските искания от македонския език и идентичност, поставяни от "Борисов 3", към по-разбираеми въпроси за името на Северна Македония, отказ от претенциите ѝ за малцинство в България, правата на българите в Македония и за осветляване на антибългарските репресии в Македония по времето на Югославия.

Към тези изисквания пред европейските ни партньори неколкократно президентът Радев добави и едно собствено - да се впишат българите в македонската конституция като защитен народ, така както в нея са вписани турци, албанци, сърби, бошняци и роми. Това на теория би гарантирало институционална защита на българите в съседката ни, както би им осигурило и квоти в македонските институции. В интервю за EurActiv от 16 декември Радев дава за пример, че около 120 000 македонци имат български паспорти, а получаването им включва и волеизлияние за българска идентичност. Въпреки че много от тях са го направили само за да могат да пътуват и работят свободно в ЕС, това оправдава включването на българите в конституцията.

Това засега е неразрешен въпрос. Македонската конституция се променя с две трети парламентарно мнозинство, каквото управляващите в Скопие нямат, а България никога не би се съгласила и на реципрочното искане от опозицията в Скопие македонците да бъдат включени в българската конституция. "Всяка страна кандидат трябва да покаже, че е посветена на интеграционния процес", обясни Радев през декември на въпрос от EurActiv дали подобно мнозинство не е невъзможно.

Тук се крие и един от проблемите при преговорите в момента, смятат източници на "Капитал" - страхът, че България може да наложи допълнителни условия на Скопие, след като са се разбрали вече за едно, както и че в България по темата има множество различни гласове, които правят страната ни непредвидима.

Ако КСНС демонстрира единна позиция по темата, това ще направи българската позиция изключително силна. Обратното - непрекъснатата ескалация на исканията може да доведе до това България да понесе само негативите от своята най-сериозна дипломатическа офанзива през последното десетилетие.