Акула вегетарианец ли е Пеевски

Политическият апетит на акулата вегетарианец обаче очевидно идва с яденето. След като почти успя да се превърне в говорител на управляващата коалиция, преди няколко дни той беше официално номиниран за лидер на ДПС и по всичко личи, че има много сериозни шансове за поста. Това всъщност не е първият път, в който той заявява подобни амбиции.

Преди четири години и половина Делян Пеевски беше избран за евродепутат и негови колеги от ДПС твърдяха, че след като той престои година-две в Брюксел и позамаже там името си, ще се върне да оглави партията.

Тогава този слух звучеше като конспирация, защото политическият багаж на Пеевски беше, меко казано, доста тежък. В очите на хората и по това време той беше символ на корупцията - олигарх със съмнително натрупани активи, собственик на медии, които превърна във фабрики за лъжи и оклеветяване на опонентите му, основна фигура в конструирането на злополучното правителство на Орешарски, предизвикал масови протести по повод назначаването му за председател на ДАНС.

Същото вероятно са мислили за него и партньорите на ДПС от европейските либерални партии, защото по неофициална информация тогава пътят на Пеевски към Брюксел беше спрян от част от лидерите на либералите в Европейския парламент, които заплашиха, че няма да го приемат във фракцията си, ако той стане евродепутат. Което на практика и провали този сценарий.

Сега, след санкционирането за корупция по американския закон "Магнитски" през юни 2021 г., Пеевски би трябвало да е дори още по-токсичен, но вероятно и по тази причина амбициите му да оглави партията са още по-силни.

Със сигурност вятър в крилете му дава и това, че беше безкритично приет за пълноправен партньор на ПП-ДБ. Това са партиите, които до голяма степен възникнаха като антипод на всичко, което Пеевски символизира. Депутатът от ДПС влезе в коалицията първо през личното ходатайство на дългогодишния си партньор Бойко Борисов, след това разви политическа хиперактивност и пасивността на другите коалиционни партньори му позволи да изглежда като ключов фактор във властта.

"Ще преглъщате", отговори преди време Йордан Цонев на въпрос от Боби Ваклинов (от едноименното шоу по TV1) за това как Пеевски е в политиката, след като е санкциониран за корупция. И ПП-ДБ преглъщат. Официалното им оправдание са промените в конституцията, които те се надяват, че ще направят главния прокурор независим, ще даде възможност на тази позиция да се избере нормален, честен човек и след това да започне изчистването на корупцията. След това, продължават мечтите, политиката и държавното управление ще сменят фокуса си от крадене на стойност към създаване и България ще тръгне по друга писта.

Преглъщането на Пеевски със сигурност не е било лесно. Фактор в политическото уравнение е било и предположението, че ПП-ДБ нямат шанс да постигнат по-големи изборни резултати. Ако искат да направят нещо от големите задачи, които си поставят, им трябват партньори. Проруските позиции на БСП и "Възраждане" ги правят невъзможни за коалиране. Остават Борисов и Пеевски и политическата смелост да се вземе това решение без съмнение е голяма.

Танцът с акулите обаче е рискован, и то далеч не само за политическото бъдеще на ПП и ДБ. Интересите на техните партньори най-грубо са единият да не влезе в "Магнитски", а другият да излезе от "Магнитски". Пътят, който Пеевски изглежда е поел, е да се озове на толкова важна политическа и може би държавна позиция, че да заслужава собственото си оневиняване. Големият риск в тази стратегия е, че тя предвижда една партия или части от държавната власт да бъдат взети за заложници в опита на Пеевски да бъде оправдан. Това, което се случва в момента е, че депутатът се опитва да трансформира неофициалната си власт (в съдебна система, регулатори, политически партии, държавна администрация и пр.) в официална. И последната му (засега) стъпка в тази посока е да се кандидатира за лидер на ДПС

Феноменалният кандидат

В края на миналата седмица Пеевски официално заяви, че ще се кандидатира за председател на движението на насрочената за 24 февруари следващата година национална конференция на ДПС. А обявяването на номинацията му стана след добре режисиран спектакъл по време на заседанието на централния съвет на движението. Той трябваше да внуши на публиката, че освен Пеевски, друг алтернативен кандидат за поста не се очаква да има:

Първо депутатът беше оставен да ръководи заседанието и беше посрещнат от оперативното ръководство на движението, колегите му от парламентарната група и областните лидери със ставане на крака и аплодисменти. Това "засвидетелстване" от страна на ръководните кадри на движението по различните етажи на партийната власт би трябвало да е знак към редовите членове и симпатизантите, че Пеевски се ползва с доверието им. Всичко това беше подплатено от послание на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, който временно оглави партията след оставката на бившия председател Мустафа Карадайъ. В него Пеевски беше наречен "феномен в българската политика" през последните 5-6 месеца. "С неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се превърна в значим партньор за всички парламентарни групи", пише още в посланието си Доган.

Защо Пеевски излезе на политическата сцена

Разбира се, суперлативите на Доган към Пеевски са за пред електората на ДПС, който очевидно трябва да го преглътне като евентуален партиен лидер. Истината за "възхода" на Пеевски, който в предишния си образ рядко излизаше на светло и дори не идваше на работа в парламента, обаче може да има и друго обяснение и то е свързано с наистина хиперактивния му стремеж да изчисти името си, което евентуално да го оневини пред САЩ и Великобритания с надеждата да бъде изваден от санкционния списък "Магнитски". Опитът му това да стане по каналния ред - чрез обжалване пред американските власти, обаче засега е неуспешен и няма изгледи въпросът да се реши в негова полза.

Неуспешният опит да излезе от "Магнитски"

В началото на декември миналата година Пеевски получи окончателен отказ от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към американското финансово разузнаване да преразгледа решението си за наложените санкции. В писмо до американския му адвокат, който защитава интересите на депутата от ДПС пред властите в САЩ, от службата заявяват, че след като са разгледали молбата и приложените към нея аргументи и доказателства, не считат, че те са достатъчно основателни, за да бъдат предприети действия по изваждането на Пеевски и няколкото фирми, които са негова собственост или контролирани от него, от санкционния списък по "Магнитски".

"Мисля, че [изваждането от списъка "Магнитски"] се основава на факти", отговори преди месец новият американски посланик в България Кенет Мертен в интервю за "Нова телевизия" на въпроса дали "промяна в политическите позиции" е основание за оневиняване. С уговорката, че това зависи от екипа на американското финансово министерство, той обясни, че изваждането от списъка е възможно, в случай, че се докаже, че фактите са грешни. Това, видимо от цитираното по-горе решение - че нито един от оспорваните факти не е опроверган, едва ли ще се случи.

При тази ситуация пред Пеевски се очертава една основна възможност - да търси реабилитация чрез заемане на позиции, които ще го направят незаобиколим фактор и в геополитическото разбъркване да договори реабилитацията си. Кандидатирането за председател на ДПС на етапа е последната крачка, но пътят му в тази посока започна от самото начало на сегашната коалиция.

Кой предложи Пеевски

Първоначално ДПС се присъедини към мнозинството в парламента заради готвените промени в конституцията, за чието приемане са необходими минимум 160 гласа, както и заради избора на членовете от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, който изисква същото мнозинство. Въпреки уверенията на лидерите на двете управляващи партии ПП-ДБ и ГЕРБ, както и на депутати от ДПС, че движението няма отношение към изпълнителната власт, а само към т.нар. конституционно мнозинство, това бързо се промени. Пеевски и други депутати от партията започнаха да присъстват и на лидерските срещи на Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов с премиера Николай Денков и вицепремиерката Мария Габриел, на които обикновено се обсъждат конкретни управленски решения. ДПС получи и председателските места в осем парламентарни комисии, повечето от които ключови като бюджетната, икономическата и транспортната. Паралелно с това Пеевски започна да коментира редовно пред медиите различни теми, свързани с управлението на страната и намеренията на мнозинството на ГЕРБ и ПП-ДБ в парламента, което го направи да изглежда почти като говорител на правителството.

Погледнато откъм правителството, неговите действия повече озадачават. Според източници от властта в няколко случая Пеевски разбира какво се планира да направи кабинетът и прави изявление, в което го призовава веднага да го направи - малко като краля от "Малкия принц", който заповядва вечерта на слънцето да залезе. Например след терористичното нападение на "Хамас" срещу Израел правителството вече е организирало самолет, който да прибере желаещите българи, и когато той вече е на пистата, но Пеевски публично заявява: "Призовавам и настоявам да бъдат предприети необходимите действия за изпращането на трети полет от българската държава, който да прибере невредими българските граждани, блокирани в Израел".

От кухнята на властта това поведение на Пеевски предизвиква понякога недоумение, понякога снизходителни усмивки, но истинският адресат на тези действия е съвсем различен - видимо той се опитва да създава впечатлението, че едва ли не командва правителството.

Към това се прибавя голяма доза световъртеж от рязката смяна на позициите, които Пеевски заема сега, сравнени с преди. Например:

Той обяви каква военна помощ ще дадем на Украйна въпреки ключовата му роля в проваления руски газов проект "Южен поток", който трябваше да заобиколи Украйна, за да започне войната там. Пеевски опита да се намеси и при решаването на кризата с протестите на миньорите, въпреки че дълги години имаше влияние в държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" и в енергетиката изобщо чрез друг санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания - Илко Желязков.

Извън публичния маскарад обаче Пеевски се опитва да постигне и важни победи.

Той наложи в новия антикорупционен закон членовете на бъдещата Комисия за противодействие на корупцията да се избират от парламента с мнозинство от ⅔, което ще направи гласовете на депутатите от ДПС незаобиколими. Нещо повече, изненадващо в проекта за промени в конституцията беше вкаран текст, според който чрез промени в законодателството и членовете на регулаторните органи също да се избират с такова мнозинство. Ако това бъде прието, ДПС ще си гарантира продължаване на контрола поне върху част от хората в тези ключови структури. Може би в знак на добра воля, но ДПС вече успя да излъчи свой представител за подуправител на БНБ, а по неофициална информация е договорило с останалите две формации от коалицията да има квота и в останалите регулаторни органи. "И те [ДПС], както и останалите политически сили с изключение на "Възраждане", ще получат свои представители в регулаторите", заяви в интервю за "Капитал" през юли лидерът на "Демократична България" Христо Иванов. Всичко това прави надеждите за реформи в превзетите в момента КЗК, КФН и други регулатори да изглеждат доста напразни.

Всъщност реалната власт на Пеевски в момента - тези части от държавата, които са напълно превзети, не бива да бъдат подценявани. Той например все още контролира главния прокурор и целия път на обществените поръчки извън изпълнителната власт - обжалванията им в КЗК и ВАС. Това, съчетано с контрола върху по-ниските нива в държавната администрация, други регулатори и части от съдебната система му позволява да спира много активности на изпълнителната власт, дори и тя формално да е в ръцете на ПП-ДБ.

Резултатът е блокаж. Пеевски няма същия достъп до ресурси, но и ПП-ДБ не могат да направят нещо сериозно. Например да махнат министър. (Вижте анализа "Как ПП-ДБ не контролират собственото си правителство" тук) Или да направят реформа в службите за сигурност.

Сглобката Пеевски-Борисов

В усилията си да бъде изваден от списъка "Магнитски", като се превърне във фактор в управляващото мнозинство, Пеевски не е сам. До него винаги е Борисов. За синхрона в действията на двамата имаше съмнения още когато ДПС влезе в конституционното мнозинство, но напоследък тази връзка стана съвсем явна въпреки заявката на Пеевски, че "ДПС ще бъде балансьор" в отношенията между двете управляващи формации. Пеевски и Борисов се превърнаха в основна спирачка за кадровите промени в ДАНС и в регионалните дирекции на полицията, а две събития от последните две седмици прибавиха още аргументи за пълния синхрон между тях. Първо Борисов и Пеевски координирано се опитаха да окажат натиск върху правителството за незабавно отпадане на дерогацията на руски петрол за нефтената рафинерия "Лукойл" и след като не прокараха законопроекта в парламента, на два пъти бойкотираха гласуването на вота на недоверие към правителството "Денков-Габриел", внесен от опозицията. Те все пак постигнаха частичен успех, като договориха с финансовия министър от началото на януари да се прекрати износът на горива от руски нефт от страната, а дерогацията да отпадне от началото на март, когато трябва да стане и ротацията на премиера Денков с вицепремиера Габриел. Борисов и Пеевски застанаха на страната на вътрешния министър Калин Стоянов и срещу ПП-ДБ, които поискаха оставката му след побоя над протестиращи от страна на полицията по време на протеста срещу ръководството на Българския футболен съюз.

ПП-ДБ не виждат съществен проблем

Засега ПП-ДБ не виждат съществен проблем в участието на ДПС в парламентарното мнозинство. "ДПС не са част от сглобката, но не можем да им се сърдим, докато подкрепят приоритетите ни. Ако те са решили, подкрепяйки нашите приоритети за върховенството на закона, да си го взимат като някакъв пиарски кредит, това си е тяхно право. Наша цел е да следим, че приоритетите, които сме задали, се следват", каза неотдавна съпредседателят на ПП Кирил Петков. А един от лидерите на ДБ Христо Иванов заяви пред БНР, че ДПС са се присъединили към мнозинството по "естествен начин". "Те оценяват необходимостта от работа в посоката, която това управление си поставя, включително и за излизането от предишния модел на управление", каза той.

На този етап всички скандали между партньорите от управляващото мнозинство се тушират, но със сигурност тази разстановка на силите ще продължи да генерира още напрежение.

Всъщност част от усещането за хиперактивност на Пеевски идва не само от неговите действия, но и от мълчанието на лидерите в ПП-ДБ, особено преди местните избори. Така те оставиха впечатлението, че напълно му отстъпват политическата инициатива. Въпреки че формално ПП-ДБ са много повече на власт от Пеевски, тишината откъм тях е оглушителна и засилва щетите от големия компромис с ДПС. Дали той си струва обаче ще зависи не от впечатлението, което създава депутатът от ДПС, а от свършеното по време на това управление.

България днес изглежда малко по-различна от например 2017 или дори 2020 година. Властта не е концентрирана само на едно място, натискът върху медиите не е толкова груб, има реални шансове за влизане в еврозоната след малко повече от година. Все още обаче не се знае какво ще постигнат промените в конституцията и дали ще може държавата да бъде върната на хората, като се изберат смислени личности за главен прокурор, висш съдебен съвет и за членове на регулаторите. По странна приумица на съдбата една от ключовите фигури във всичко това ще бъде и Делян Пеевски. В каква посока ще поеме България през следващите месеци и години зависи донякъде и от отговора на други два въпроса:

1) Станала ли е акулата вегетарианец, или само си дебне вечерята по нов начин

2) Колко власт ще му позволят да консолидира останалите партньори в управлението. Защото все пак не е луд, който яде държавата, а който му я дава.