Ротацията for dummies

Тези електорални нагласи дават на Борисов възможност да избира кое е по-изгодно за ГЕРБ - ротация или предсрочни избори. Има и сериозен трети вариант - нито ротация, нито избори, а продължение на статуквото от изминалите девет месеца.

Точно той може да е и най-изгодният за ГЕРБ и ДПС. Правителството, което номинално се води на ПП-ДБ, изпълнява желанията на Борисов и кандидата за лидер на ДПС Делян Пеевски, без те да носят каквато и да е отговорност за управлението. А твърдейки че не участват в него, могат да изнудват със заплахи за "разглобяване" на мнозинството.

Стратегията на Борисов и Пеевски ще следва намеренията им за решения, които все така предстои да се вземат от настоящата сглобка, половината от чието време изтече. За след ротацията остана най-важната част от реформите, в името на които тя беше създадена. Но ако работата по тях продължи с досегашните темпове, е много вероятно те да бъдат отложени за след европейските избори, които и за трите части на сглобката ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС изглеждат по-важни от всякога.

Почти всички решения, с които беше оправдавана т.нар. сглобка, останаха за след ротацията, а ключовите от тях могат да се отложат за след евроизборите. Фотограф : NA

И така, без голям риск предсрочните избори могат да се изключат като алтернатива на ротацията. Но както изглежда, интригата в нея се очертава не толкова премиерският пост, колкото на външния министър. Което може доведе до това и да няма ротация.

Стратегията на Борисов и Пеевски ще следва намеренията им по ключовите промени, които останаха за след ротацията.

Защо външното министерство рязко стана толкова важно?

Преговорите около ротацията в правителството са много динамична игра на привидности. Двата лагера в тях имат много различни цели:

• Борисов и Пеевски искат не само да запазят контрола си върху тези части от властта, които сега контролират (отделни министерства като МВР и МЕУ, средни и ниски нива в администрацията, съдебна система и регулатори), но и да я разширят. В същото време те не искат това да е официално, като на този етап все още им е много важно как са представени пред "евро-атлантическите" партньори - заради излизането от "Магнитски" и невлизането в него.
• ПП-ДБ целят да отвоюват пространство от превзетите части от държавата и да направят някакви по-сериозни реформи като тази в съдебната власт и службите и им е важно да запазят външната подкрепа за тези политики. Тя е особено важна и при спадащата вътрешна подкрепа за тях заради политическите компромиси в сглобката с ГЕРБ и ДПС.

И двата лагера се стремят към външна легитимация за вътрешните си цели: ПП-ДБ - да запазят предимството си на основен партньор в ЕС и НАТО от последните три години, в които ГЕРБ и ДПС се смятаха за токсични; ГЕРБ - да си възвърнат същата роля, която имаха до 2021 г.; а ДПС ще се възползват която и формация да вземе външното министерство.

В ситуацията неофициално е намесен и трети сюжет, свързан с бъдещите плановете на самата Мария Габриел в структурите на ЕС след европейските избори, заради които постът на външен министър за нея е по-важен.

Фактът, че в сряда партньорите в управлението заровиха томахавките и оставиха на Денков и Габриел да се разберат за двата поста, означава възможност за взаимноизгодна сделка.

В играта на привидности около ротацията ГЕРБ/ДПС контролират част от министерствата, но не искат да го признаят публично. Искат и смяна на част от министрите, но не го казват открито, за да не предизвикат "втвърдяване" около ПП-ДБ. Според участници в разговорите Борисов и Пеевски най-вероятно искат смяната на двама министри - на отбраната (Тодор Тагарев) и на земеделието (Кирил Вътев). Но вместо да подходят директно, са идентифицирали, че за ПП най-важно е МВнР и това им дава възможност да правят други предложения - като например Денков вместо външен да стане военен министър (съответно Тагарев да го няма), или Мария Габриел да бъде премиер и военен министър (отново Тагарев да го няма). В крайна сметка обаче, на този етап, военният министър, изглежда, ще запази поста си.

В момента спорът за външното министерство е най-публичен и защото за ГЕРБ и ДПС изглежда най-безопасно да имат открити претенции към него. То не разпределя пари, съответно няма да се засилва впечатлението, че се търси контрол върху повече ресурси. Според участници в преговорите интересите към т.нар. ресурсни министерства сега не се заявяват директно, но се правят опити около тях да се създават скандали и те да се използват като аргумент за смяна на министри. Такъв може да е например случаят с протестите на зърнопроизводителите и земеделското министерство.

Това, че Денков и Габриел ще решават за външното министерство означава, че може и да останат на постовете си.

В крайна сметка кои министри ще бъдат сменени?

Преговорите за смяна на министри започнаха още през януари с идеята рокадите да бъдат уточнени преди ротацията на 6 март, но заради сблъсъка за външното министерство бяха замразени и решението беше прехвърлено на Денков и Габриел. Неофициално от мнозинството заявяват, че са се обсъждали различни имена за смяна в различни министерства - като се започне от минимални като смяна само на титулярите в здравеопазването и електронното управление, и се стигне до по-мащабни, с промяна на върха в още три министерства - социалното, на иновациите и в енергетиката. За последното са настоявали Борисов и Пеевски.

На този етап от мнозинството сочат като почти сигурни смените на министрите на здравеопазването и на електронното управление - Христо Хинков и Александър Йоловски. Хинков, който беше номиниран от една от партиите в ДБ - ДСБ, вече заяви, че няма да остане след ротацията. Една от причините беше, че той не получи политическа подкрепа за смяната на директора на "Пирогов" Валентин Димитров, когото той освободи, но след намесата на ГЕРБ и ДПС Димитров запази поста си. Оставката на Йоловски пък беше поискана от ПП-ДБ веднага след скандала със сертифицирането на машините за гласуване от ръководеното от него министерство и след обвиненията, които отправи към Кирил Петков и депутата Божидар Божанов за оказван върху него натиск за обществени поръчки. Тогава и той запази поста, след като отново ГЕРБ и ДПС застанаха зад него.

Подобно на Хинков и Йоловски също каза неотдавна, че може да не остане министър след ротацията, но ако това се окаже вярно, причината най-вероятно ще е в състоянието, до което е доведено Министерството на електронното управление (още по темата на стр. 17).

Според участници в разговорите в мнозинството има консенсус и за смяната на социалния министър Иванка Шалапатова и министъра на иновациите Милена Стойчева.

Всичко това обаче е с уговорката, че все още няма окончателно решение за нито едно от обсъжданите имена, а очакванията на ПП-ДБ са, че Борисов ще предяви истинските си претенции непосредствено преди крайния срок на ротацията. Като част от тази игра може да се приеме и заявката на ГЕРБ, че са готови да се откажат от ротацията на премиерите, за да запазят външното министерство.

Кои ключови решения останаха за след ротацията?

Кажи-речи всички основания за съществуване на правителството към този момент са оставени за след ротацията. От едрите задачи, които кабинетът и парламентът трябваше да свършат, досега бяха приети само промените в конституцията (които без адекватни изменения в Закона за съдебната власт са безпредметни), както и нов антикорупционен закон. Последният никога не влезе в действие, не е избрана и антикорупционна комисия. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС записаха такъв механизъм за назначаване на състава й - с трима членове, излъчени от трите формации, че той няма как да заработи по начина, който се очаква от него.

Колкото до Закона за съдебната власт (ЗСВ) - към Министерството на правосъдието е сформирана работна група, която пише текстовете. Проблемът обаче е в приемането им от парламента. Очаква се именно по ЗСВ да има сериозни сблъсъци между ПП-ДБ и ГЕРБ-ДПС. тъй като ако текстовете трябва да ограничат политическото влияние в съдебната система.

За след ротацията остана и сочената като ключова тема за попълване състава на регулаторите. Досега ПП-ДБ два пъти обявяваха, че ще разпишат механизми в "подробен документ", но това така и не се случи. Публично стана известно мнението на ГЕРБ, че (по думите на бившата шефка на парламентарната група, а сега конституционен съдия Десислава Атанасова) една трета от позициите в регулаторите трябва да бъдат "дадени" на ДПС. Именно по тази причина е много вероятно най-важните решения да останат за след европейските избори.

Над 15 са регулаторните органи с изтекъл мандат, които трябва да бъдат подновени, а около 70 са членовете им. Възможностите, които се откриват в тази ситуация, са горе-долу две: или изборът на новите състави да повтори попълването на Конституционния съд от квотата на парламента, или отказът от този подход да взриви сглобката. Вариантите за попълването са това да става на порции или ударно, като вторият е по-скоро изключен.

Към "регулаторите" условно се брои и изборът на нов Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, което пък трябва да ознаменува края на съдебната реформа. Този избор зависи от приемането на нов Закон за съдебната власт.

Скандалът с магистратския клуб на Нотариуса - какво да очакваме от съдебната реформа

Ако има скандал, който е в състояние да взриви настоящото управление, това не е нито разпределението на постовете след ротацията, нито постът на външния министър, за който ПП-ДБ и ГЕРБ спорят публично. Убийството на Мартин Божанов - Нотариуса, което сочи към поредния криминален канал (по подобие на Осемте джуджета) за влияние в съдебната система, обрасъл с политически и медийни връзки, изглежда, че може да причини сериозни сътресения в държавата. Белезите, че ситуацията след разстрела му става все по-напрегната, са видими: главният прокурор Борислав Сарафов, който до момента опитваше да демонстрира нов подход на прокуратурата, започна да се държи като предшественика си Иван Гешев. На този фон санкционираният за корупция от две държави депутат от ДПС Делян Пеевски, за когото отдавна има свидетелства, че привиква магистрати в клубове, поиска да се направи нарочна комисия в парламента, която да разследва мрежата около Нотариуса. Любопитното обстоятелство е, че заплашваната от Божанов съдийка Владислава Цариградска твърди, че когато са я предупреждавали от името на Нотариуса, е споменато, че той е бил близък с бившия главен прокурор Иван Гешев и с Делян Пеевски. Първоначално градската прокуратура на София се насочи към депутата, като шефката ѝ обясни, че той ще бъде разпитан, но само 24 часа по-късно вече се твърдеше, че няма никакви основания.

Ако криминалният канал, част от който изглежда, че е бил убитият, се разплете, е твърде вероятно да изскочат поредица обвързаности между прокурори, съдии и политици. Вече е публично ясно следите към кои политици биха водили. Затова е съществено дали от комисията в парламента, а и тази, която предстои да сформира ВСС, ще успеят да стигнат до конкретни имена, а не само такива, които се спускат в публичното пространство. Ако всички разследвания успеят да докажат политическите връзки на Божанов, за които до момента само се твърди, е много вероятно това да взриви управлението.

Как новосформираното мнозинство в СОС ще съжителства със сглобката?

Макар че загубиха изборите в София, на практика ГЕРБ ще продължат да управляват общината. Това се случи след сложни маневри в Общинския съвет, който преди седмица първо избра председател от ПП-ДБ, но впоследствие хората на Борисов, БСП - София, уж консервативната десница, както и част от "Възраждане" си поделиха ключовите комисии. Подобен развой означава, че всички решения на кмета Васил Терзиев могат да бъдат блокирани от новото мнозинство. Разбира се, може и да има друг развой: този ход на ГЕРБ, които се сдружиха с всички останали срещу ПП-ДБ-СС, да принуди партиите на промяната да се съгласят на "сглобка" с Борисов и в СОС - оферта, която месеци наред след местните избори те отказваха да приемат.

Дали това ще се случи обаче не е сигурно, защото е възможен и различен вариант: ПП-ДБ-СС да опитват да се противопоставят на част от решенията на СОС през областния управител на столицата. Това би означавало противопоставяне между местната и централната власт , което може да се пренесе в цялата страна, при това с шизофренен отенък, доколкото едни и същи формации в едната власт са партньори, а в другата - опоненти.

Случващото се в Столичната община води до два съществени извода: първият е, че ценностното обяснение на управленската коалиция в държавата - т.нар. евро-атлантизъм, няма убединелна стойност. Видимо е, че ГЕРБ нямат никакъв проблем да си партнират с БСП и "Възраждане". А вторият извод е, че твърденията на ПП-ДБ как принуждават Борисов да излезе от своето обичайното амплоа (да държи всички ключови ресурсни постове или органи) е крайно невярно.

В крайна сметка изглежда, че бившият премиер успява да запазва влиянието си: в управлениетно на държавата (заедно с влиянието на Делян Пеевски) - през ПП-ДБ и "споделените" евроатлантически ценностни, а на местно - през противопоставянето на на ПП-ДБ и на въпросните ценности.

Ще се отрази ли на властта, ако Пеевски стане лидер на ДПС

Дори и Пеевски да бъде избран за съпредседател на ДПС на предстоящата национална конференция на партията на 24 февруари, това едва ли ще стане причина движението да предяви претенции за официално участие в изпълнителната власт. Пеевски вече на няколко пъти заяви, че ДПС не желае да участва в правителството след ротацията. На този етап санкционираният от САЩ за корупция по закона "Магнитски" депутат изполва позициите си в управляващото мнозинство по две линии. Едната е чрез изявите си да трупа червени точки пред евро-атлантическите ни партньори с надеждата на излезе поне от един от двата санкционни списъка, в които е - този на САЩ и на Великобритания, което обаче на този етап изглежда трудно осъществимо. Другата е да се опита да тушира вътрешнопартийното напрежение около номинацията му за съпредседател, особено в средите на българските изселници в Турция, като решава част от проблемите им.

Освен това депутатът продължава да има влияние в редица ресурсни министерства чрез кадрите на ДПС на по-ниските нива и през назначенията на ГЕРБ в изпълнителната власт. За предстоящата ротация силите на движението най-вероятно ще се съсредоточат в запазването на позициите в ключовите регулатори и в съдебната власт чрез парламентарната квота в съдебния и прокурорския съвет. Което обаче не означава, ако управлението на ПП-ДБ и ГЕРБ се запази и се стигне до трета ротация, ДПС да предяви претенции за официално участие във властта.

По темата работиха Велина Господинова, Полина Паунова, Алексей Лазаров, Румяна Червенкова