Предизборно депутатите отлагат с година премахването на регулираните цени на тока

Реално обаче става дума преди всичко за предизборен популизъм - депутатите ще могат да кажат, че са осигурили фиксирани цени на тока за бита. Също така отлагането на реформата ще позволи със заповед на енергийния министър държавата да изкупува енергия от ТЕЦ "Марица-изток 2", като покрива пълните й разходи - нещо, което нямаше как да се случи през борсата. Това ще позволи на държавната централа да агонизира още една година, но да няма съкращения на енергетици и миньори в комплекса.

Решението ще има и по-голям ефект, който излиза извън енергетиката: страната вероятно няма да получи очакваните 1.3 млрд. лв. по Плана за възстановяване (ПВУ), тъй като енергийната реформа е една от задължителните. Поради което ще се наложат и нови разговори с Брюксел по темата.

В същото време се пропуска и удобният момента за въвеждане на либерализацията на пазара на ток, тъй като сега борсовите цени са много ниски, дори под фиксираните такива, и реално имаше възможност домакинствата да получат и по-ниските тарифи.

Според Радослав Рибарски от ПП - ДБ с това решение просто се "отлага проблемът във времето и нищо не го налага освен изборите". По думите му ГЕРБ, ДПС и БСП не предлагат конкретни промени, които да подобрят процесите, а просто отдалечават либерализацията от предстоящия вот.

Председателят на енергийната комисия Делян Добрев от ГЕРБ обаче защити изменението именно с това, че единственото, което се предлага, е отлагане на либерализацията на едро, но крайната дата за извеждането на домакинствата на свободния пазар - 1 януари 2026 г. си остава. Според него по времето на кабинета "Денков" не е направено достатъчно, домакинствата не са подготвени и има неяснота относно дефинирането на енергийната бедност. А освен всичко и няма пари във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", които да се използват, в случай че трябва да се субсидират домакинствата.

Твърдо зад отлагането на реформата се обявиха и представителите на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про".

Без пари от Европа

Промените в Закона за енергетиката, с които се въведе либерализацията на пазара на ток на едро, бяха гласувани през есента на 2023 г. с гласовете на ГЕРБ - СДС, ПП - ДБ и ДПС, а против бяха БСП, ИТН и "Възраждане". Движещата сила към онзи момент беше Планът за възстановяване и по-точно второто плащане по него в размер на 1.3 млрд. лева.

Сега спирането на реформата бе подкрепено от всички без ПП - ДБ, а за европейските пари беше изразено мнение, че така или иначе не идват.

Всъщност, за да бъдат получени средства, е необходимо депутатите да приемат още няколко неща, като закона за личния фалит и пътната карта за климатичната неутралност, но вместо това те предпочитат да отменят други вече направени реформи.

При всички случаи сегашното решение за отлагане на либерализацията на пазара на ток на едро ще блокира напълно възможността за изпълнение на Плана за възстановяване, но това не изглежда да притеснява мнозинството в парламента.

Какво няма да се случи

Към настоящия момент решението на парламента е без значение за домакинствата. Одобреният миналата есен модел така или иначе предвиждаше формално премахване на регулираните цени на тока за бита от 1 юли 2024 г. Да, ролята на НЕК като обществен доставчик на енергия отпада, но реално домакинствата щяха да имат таван на разходите, определен от правителството, и компенсации над този таван, подобно на тези, които се плащаха на бизнеса.

Това означаваше, че КЕВР няма да определя регулираната цена, по която НЕК да продава тока на трите електроснабдителни дружества в страната (тези на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про"). Вместо това самите снабдителни дружества (въпросните три и всички други, които се лицензират за такава услуга) ще купуват нужната енергия от борсата и всеки месец регулаторът ще определя компенсация за покриване на част от разходите на битови крайни потребители.

Идеята беше така да се избегне рискът от волатилността на борсовите цени, като същевременно се изпълнят изискванията за либерализация на пазара, така че да се отпушат плащанията по Плана за възстановяване.

При сегашните борсови цени на тока обаче подобни опасения са безпочвени. Към момента тарифата, на която НЕК доставя на домакинствата е 0.12 лв. на кВтч (без мрежовите такси), а тази на борсата е дори по-ниска - под 0.09 лв. на кВтч от началото на април. Много е вероятно през следващите месеци борсовите цени на тока да са дори още по-ниски заради свръхпроизводството на соларните централи и така не само да няма скок, а да има понижение на тарифите.

С отмяната на либерализацията на едро обаче КЕВР ще определи фиксирана цена за година напред (до 1 юли 2025), без значение от нулевите стойности на борсата. И е много вероятно домакинствата да продължат да плащат както сега и да нямат възможност да се възползват от по-изгодните тарифи.

Нова финансова инжекция за ТЕЦ "Марица-изток 2"

Връщането на квотите за регулирания пазар означава още, че държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", чиято енергия струва над 300 лв./МВтч (0.3 лв./кВтч), ще може да продължи да работи. При свободен пазар и сделки на борсата това нямаше да е възможно, просто защото никой не би платил толкова за енергия, която се продава на три пъти по-ниски цени от другите производители. В случая обаче всички битови потребители ще плащат скъпия ток на ТЕЦ-а, както се случваше и през последната година.

Това няма да спаси централата, но ще отложи реформите в нея с една година и ще намали още повече възможността да бъде осигурена алтернатива за енергетиците. В същото време ще се натрупат и нови милиони загуби в ТЕЦ-а, които също не е ясно как ще бъдат покрити.

Проблемът с ФСЕС

Един от мотивите на депутатите от ГЕРБ и ДПС за отлагане на либерализацията на пазара на ток на едро е, че няма достатъчно средства във фонда "Сигурност на енергийната система" (ФСЕС), с които да се плащат евентуалните компенсации за бита, както и да се осигури ликвидност за електроснабдителните дружества.

На практика е вярно, че парите във фонда действително липсват. Но това е така не защото някой ги е взел или изхарчил, а защото сметките на Комисията за енергийно и водно регулиране за приходите на ФСЕС не се сбъдват. Причината е в много по-ниските цени на електроенергията и въглеродни квоти в последните месеци - двете формират основния приход на фонда.

Регулаторът обаче отказа да преразгледа решенията си и да балансира бюджета на фонда, като актуализира очакваните приходи и намали разходите - дори в момента на топлофикационните дружества се плащат изключително високи компенсации.

"ЕРП-тата са притеснени от липсата на ликвидност, няма наредба от КЕВР за лицензиране на нови снабдители", заяви Добрев по време на дебатите. Като представители на електроразпределителни дружества подкрепиха решението с думите, че няма подходящ финансов механизъм, който да свали цялата тежест на либерализацията от тях. Според електроснабдителните дружества през студените месеци ще са нужни по 1 млрд. лв. за закупуване на енергия от борсата, тъй като фактурите на потребителите се плащат с 40 дни закъснение.

Време за подготовка или пропуснато време

Според инициаторите на отлагането на либерализацията това ще даде време всички неясноти да бъдат изчистени, да се изработи ясен механизъм за компенсиране само на енергийно бедните, а не на всички потребители, както и да се направи разяснителна кампания сред населението.

Според Рибарски обаче и сега имаше достатъчно време за всичко това, а председателят на КЕВР Иван Иванов дори обяви, че регулаторът е готов с всички необходими наредби и правила и отлагането дори още повече може да обърка процесите.

Освен това, ако либерализацията на едро се случи на 1 юли 2025 г., ще има само 6 месеца за пълното излизане на потребителите на свободния пазар - от 1 януари 2026 г., когато няма да има опции за тавани на разходите и други подобни механизми, с изключение на тези за енергийно бедните.