С какво е важно газовото споразумение между България и Турция

Въпросното споразумение има две основни функции: позволява на българския газов доставчик да използва турската газова инфраструктура, както и дава възможност за преносен капацитет в размер на до 1.5 млрд. куб. м на година. Твърде вероятно е количествата да бъдат от втечнен природен газ (LNG) през наличните турски терминали. Няма обаче истинска междусистемна свързаност, тъй като за целта от българска страна трябваше да подпише "Булгартрансгаз". Което означава, че други търговци на газ освен държавния "Булгаргаз" няма да могат да използват турската инфраструктура.

Важно е да се уточни обаче, че договорът не фиксира конкретен внос, а само дава възможност да се използва капацитет през газопреносната мрежа. Което означава, че за да има България възможност да внася 1.5 млрд куб. м газ през Турция, първо ще трябва да си осигури съответните количества през търговците на LNG.

От турска гледна точка обаче това споразумение отваря възможност страната да се превърне във важен разпределителен газов хъб за целия Балкански полуостров и дори Украйна. Сега през Турция минава азерския газ, но реалното му разпределение към ЕС става в Гърция. Колкото до руския "Турски поток" турската "Боташ" към момента няма възможност да търгува с транспортирания по него газ.

Дългоочаквана сделка

Oще миналият месец се заговори за тази сделка между България и Турция. Причината беше посещение на президента Румен Радев в Истанбул, където се е състояла среща с турския лидер Реджеп Таип Ердоган. Интересен факт е, че при Ердоган в същия ден на среща беше и директорът на руския газов гигант Газпром.

Според източници на "Капитал" българският президент има персонална заслуга за газовото споразумение, което нито правителствата на Бойко Борисов, нито това на Кирил Петков успяха да осъществят. Опити не са липсвали, като лично Кирил Петков беше на посещение в Турция миналото лято, но явно променящата се геополитическа обстановка и други подробности, които ще останат тайна, са ключът за постигнатото сега споразумение.

Някои от танкерите с втечнен газ в началото на лятото на 2022 г. от правителството на Петков бяха вкарани през турските терминали, без да съществува междусистемно споразумение, а с договорка на най-високо политическо ниво.

"През миналия месец нашите президенти се срещнаха в Истанбул. Още преди да измине 1 месец, въпросите, които бяха обсъдени, вече се превръщат в конкретни стъпки. Договорът ще развие сътрудничеството в сферата на природния газ между двете страни, а освен това е важен за повишаване на сигурността на доставките в балканския регион. Нашите 5 терминала ще имат принос за този успех. Това е важна стъпка Турция да се превърне в център за доставка на горива, като капацитетът може да бъде увеличен в бъдеще", заяви по време на подписването на споразумението в София министърът на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез.

Скрити подробности

От публичната информация до момента не става ясно каква е конкретната причина споразумението да е в срок от точно 13 години. На пръв поглед е възможно да има връзка с въглеродно неутрални цели на ЕС, но вече стана ясно, че редица държави сключват дългосрочни договори за доставка на втечнен газ с разнородни търговци, без да се съобразяват с целите на ЕС, а с нуждата от по-предвидима и ниска цена. Пример е случаят на Германия с Катар. Възможно е срокът да е бил изискване на турската страна, с което "Булгаргаз" просто да се е съгласил.

Също така няма и никакви финансови параметри на сделката, поради което не е ясно колко ще плаща "Булгаргаз" за достъпа до капацитет и също така ще дължи ли такси, ако не пренася никакви количества. Последното е обичайна практика в газовите среди и ако е така, то разходите непременно ще се отразят върху цената на газа за българския пазар, тъй като дружеството ще трябва да си ги покрие.

Какво се променя

"Булгаргаз" ще може да използва турските терминали за втечнен газ по подобие на гръцките Ревитуса и в момента строящия се Александруполис. Турция има 5 терминала, като този в Сарош, според турските медии, предстои да бъде пуснат след броени дни. Освен това "Боташ" заяви, че ще започне да работи с Индонезия, която е сред държавите с най-големи залежи в целия свят.

Всичко това са предпоставки Турция да се превърне в регионална енергийна сила, като само два от терминалите й има капацитет за регазификация от 14.2 млрд. куб. м на година (4 пъти повече от българските нужди). Другите три са с по-малък капацитет, тъй като са плаващи - от типа FSRU (floating receiving terminal), но позволяват сериозна гъвкавост на газопреносната мрежа. Страната има и сериозно политическо влияние в Азербайджан, която много европейски лидери припознаха като газов партньор през последните месеци след началото на войната в Украйна.