Западна Европа се подготвя за втората вълна от COVID-19
Локдаунът е скъп и носи само временно облекчение, затова много европейски страни ще опитат да го използват като "последно средство"
- Локдаунът е скъп и носи само временно облекчение, затова много европейски страни ще опитат да го използват като "последно средство".
- Правителствата планират и прилагат различни мерки, но общото е таргетиран и регионален подход, където това е възможно.
- Засега първата линия на борба с вируса остава тестване и проследяване, социална дистанция и ясна правителствена комуникация.
Не един и двама европейски лидери описват възможността за ново въвеждане на стриктни карантинни мерки на национално ниво като "бедствие". С наближаването на зимата Световната здравна организация издаде остро предупреждение за рисковете от активизирането на COVID-19 в Европа и другаде по света и изрази съмнение, че страните от ЕС "наистина са изчерпали всички опции", за да предотвратят втори кръг на национални "затваряния", или т.нар. локдаун, които според организацията са последното средство, до което трябва да се прибягва.
Пандемията далеч не е свършила и европейските правителствата трябва да поемат контрола. Когато коронавирусът удари за първи път, те бяха неподготвени и както казва списание Economist, "дръпнаха аварийната спирачка". Но днес според изданието няма да имат извинение, ако го направят отново. Пълно затваряне като сегашното ново в Израел е знак, че политиките са се провалили, защото това крайно решение е скъпо и е неустойчиво. Същевременно Европа е във фазата на "живот с вируса" и различните държави планират и прилагат различни мерки за предстоящите месеци, но общото между тях е таргетираният подход.
Регионално, специфично и целево
"Германия може и ще избегне втори локдаун", обяви преди дни германският министър на икономиката Петер Алтмайер. По думите му ръстът на инфекциите ще бъде туширан с таргетирани и регионално ограничени мерки. Страната бе принудена да започне отново да затяга рестрикциите, включително като увеличи глобата за неносенето на маски на места, където е задължително, и като ограничи големите събирания. Одобрението за канцлера Ангела Меркел се повиши заради начина, по който правителството ѝ реагира на пандемията, но миналата седмица тя заяви, че ще стане по-трудно през предстоящите месеци. "Искаме да действаме регионално, специфично и целево, вместо да блокираме отново цялата страна. Това трябва да бъде избегнато на всяка цена", коментира Меркел. Приоритет на правителството ѝ ще бъде да запази икономиката, училищата и детските градини функциониращи. Също така гражданите от рисковите групи са съветвани да се ваксинират срещу сезонния грип.
Британският премиер Борис Джонсън също смята, че ново затваряне на икономиката би имало "катастрофални" последици. В началото на септември той обяви "правилото на шестимата" в Англия, т.е. на едно място не трябва се събират повече от 6 души, а тази седмица медиите в Обединеното кралство пишат, че предстои налагането на локдаун за най-тежко засегнатите градове на базата на тристепенна система за тревога. Това вече се случи в Париж, който от вторник е в най-висока степен на тревога от пандемията и затвори баровете за две седмици, а служителите бяха посъветвани да приоритизират работата от вкъщи "сега повече от всякога". От 26 септември Марсилия е в подобно положение. Въпреки това президентът Еманюел Макрон казва, че ще се опита да няма пълно затваряне на страната, тъй като икономиката се е свила с 8.7% тази година. В сряда към клуба на затворените барове и кафенета се присъедини и Брюксел, като регионалните власти наложиха едномесечна забрана да работят също и на фитнеси и зали за събития.
Още една европейска столица - Мадрид, влезе в местен локдаун през уикенда, тъй като Испания е с най-високото равнище на инфектиране в ЕС. Жителите на града могат да напускат квартала си само по важни причини и не трябва да се събират на групи над 6 души. Същевременно италианското здравно министерство заяви, че става задължително носенето на маски както навън, така и вътре, защото покачването на заболелите в южните части на страната буди притеснения. Италия бе сред лидерите по жертви от COVID-19 в Европа през пролетта, но сега използва натрупания опит, за да опита да предотврати втора вълна.
Докато ЕС залага на по-целево насочени мерки, Израел стана първата в света, обявила втори национален локдаун. Ситуацията там е утежнена от вътрешни политически конфликти, което подклажда обществено недоверие в решенията на правителството. От месеци десетки хиляди демонстранти искат оставката на премиера Бенямин Нетаняху, който е на процес по обвинения в корупция и е критикуван за лошия развой на пандемията. След затягането на мерките срещу коронавируса миналия месец се оказа, че те важат и за протестите, тоест те трябва да се състоят от групи до 20 души, носещи маски, стоящи на разстояние 2 м, и участниците не трябва да се намират на повече от 1 км от домовете си. Това моментално бе определено от опонентите на премиера като недемократичен опит да се потуши недоволството срещу него. Но трудности с предотвратяването на големите събирания на хора има и в случая с ултраортодоксалните евреи, особено по време на религиозните им празници.
Мерки с икономически и социален смисъл
Затворени бизнеси и празни улици - последиците от локдауна в началото на годината още будят лош спомен в Европа и правителствата опитват да не се стига до повторение. Някои (Германия) залагат на дисциплината на населението при спазването на мерките, както и на масово тестване и проследяване. Други (Франция и Испания) разчитат повече на рестрикции в проблемни региони. Трети (Великобритания) обмислят временно "затваряне" - специалисти от Британската научна съветническа група препоръчват пред FT налагането на двуседмичен национален локдаун през октомври, който отчасти ще съвпадне с училищната ваканция и така щетите върху образованието ще са по-малки.
"Правителствата трябва да идентифицират мерките, които имат най-голям икономически и социален смисъл. Маските са евтини и вършат работа. Отварянето на училищата трябва да бъде приоритет. Работата на места като баровете - не", обобщава Economist. И допълва, че в близко бъдеще първата линия на борба с коронавируса ще остане тестване и проследяване, социална дистанция и ясна правителствена комуникация.
Дори и с ръста на новозаразените Европа се учи да живее с COVID-19. "Лична защита като носенето на маски, което например на места в САЩ не бе добре възприето, сега е широко разпространено на континента и помага на хората да продължат ежедневните си занимания с калкулиран риск", пише New York Times. Дори говореното на политиците се промени - в началото на годината френският президент призоваваше французите да обявят "война" на коронавируса, докато сега посланието му е да "се научат да живеят" с него.
Добрите новини са в това, което научихме от първата вълна на коронавируса. Вече може да се говори за медицински напредък при лекуването, тъй като докторите сега знаят, че освен белите дробове и други органи като сърцето и бъбреците също са застрашени, и лекуват симптомите в по-ранен етап. Фармацевтичните компании усилено работят по ваксина, а изследвания показват, че лекарства като дексаметазона намаляват леталния изход при тежко болни пациенти с 20 - 30%. Като цяло в момента смъртните случаи в Европа са с 90% по-малко, отколкото през пролетта, въпреки че това няма да остане така, когато вирусът се завърне сред рисковите групи. Съжителството с COVID-19 засега продължава.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.