Кой пък ще ми каже дали да нося маска

Без контрол в градския

Същото това объркване се случва и при сигнал за пътник без маска в градския транспорт. Още миналата седмица кметът на столичния район "Средец" Трайчо Трайков публикува във фейсбук резултатите от опита си да разбере кой всъщност трябва да санкционира нарушителите в такъв случай. След 40-минутно лутане в разговори с различни институции обаче му става ясно, че нито една от тях не се смята за отговорна - според полицията санкциите са ангажимент на контрольорите на градския транспорт, според тях пък е РЗИ, а според здравната инспекция е министерството на транспорта.

Интересното е, че от СДВР всъщност си признават, че са безсилни в подобна ситуация. "Няма как, ако забележите такъв пътник и се обадите, превозното средство да бъде спряно и да изчака проверка, защото така би се нарушил графикът му. Заради това е изключително трудно и невъзможно да бъде реагирано", обясниха от пресцентъра на СДВР за "Капитал". Причината е, че проверките в масовия градски транспорт се извършват регулярно, по предварителни планове, съставени от Центъра за градска мобилност (ЦГМ), като дори понякога контрольорите и полицаите извършват едновременно двете проверки за редовност и спазване на мерките. Именно контрольорите са другите отговорни за задачата освен министерството, посочиха в отговор за "Капитал" от РЗИ. А единственият начин превозно средство от градския транспорт да се провери по сигнал на граждани е ако се анализират много такива сигнали, подадени за пътници без маска конкретно в него. Така "не е невъзможно" то да бъде включено в последваща проверка, казват от полицията.

Министри в действие

Макар и тези отговори да дават някаква объркана представа как се (или по-скоро не се) случва контролът у нас, най-голямото противоречие идва оттам, че здравната инспекция трябва едновременно да отговаря за всичко. "Ако искате, може да звъннете и в РЗИ", бяха ни посъветвали от 112. Оттам потвърждават, че отговарят за контрола на всички мерки, въведени в заповедта на министъра на здравеопазването със срок от 1 до 30 септември, но поясняват, че в нея е записано още, че министерствата могат да създават организация и контрол за прилагането на мерките в контролираните от тях обекти.

Така например "министърът на земеделието и храните следва да възложи на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) реализирането на проверки в заведенията за хранене и развлечения, контролирани от агенцията", а този на социалната политика - на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да организира проверки на работодатели. Явно това е и причината от РЗИ да посочват министерството на транспорта като отговорно в случая на Трайков.

Проверките на БАБХ и Главната инспекция по труда (ГИТ) обаче в повечето пъти също се извършват със съдействието на РЗИ. "Разбира се, те нямат възможност да са постоянно с нас, но когато може, работим съвместно", коментираха от пресцентъра на ГИТ за "Капитал". Общият извод, който посочват, е, че в голяма степен работодателите спазват нужната организация, свързана с COVID-19. За периода от 13 март до 7 октомври от Инспекцията по труда са извършили общо 10 800 проверки за прилагането на противоепидемични мерки в предприятията, но няма точни данни за броя на актовете, съставени заради неспазването им. В същото време от прессъобщение на инспекцията от месец юли става ясно, че дотогава проверките с тази насоченост са били общо 5000. От тях всяка трета е била съвместно със здравната агенция, а 70 - с БАБХ. Причината за съвместните проверки е по-ефективният контрол, пише в прессъобщението.

От БАБХ пък посочиха, че за събирането на тази информация е нужно повече време и "Капитал" не успя да я получи преди редакционното приключване на броя. За разлика от сайта на ГИТ, където такива данни са били публикувани, единствената подобна новина в този на агенцията по храните е, че е извършила 2442 проверки в заведения и търговски обекти във връзка с летния туристически сезон. За констатирани несъответствия са съставени 18 акта и 183 предписания, но липсва информация колко от тях са във връзка със спазването на противоепидемиологичните мерки.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Една система с много грешки

За да си го представим по-ясно - ако тази структура беше компютърна програма, щеше да се състои от много възможности "if" с функциите на съответните министерства, които обаче дават грешка и препращат към единствената останала възможност - РЗИ. И така РЗИ-София, в чиято администрация работят общо 261 души, тръгва по заложената формула: да контролира цяла София с население 1.3 млн.

От тези 261 души едва 87 всъщност отговарят за контрола по спазването на мерките, свързани с COVID-19. Така, някак докато следят за спазването на мерките в търговски обекти, заведения, молове, спортни обекти, детски административни и офис сгради и пр., същите тези хора трябва да издават направления за тестове за коронавирус, да намират контактните лица на заболелите, да ги проследяват заедно с полицията и личните лекари. А иначе друга част от задълженията на инспекцията покрива издаването на предписания и актове на цялата здравна система, намирането на линейки, контрола на хигиената на всеки възможен обект, регистрацията на добавки и козметика и др.

Провалът на тази задача се вижда ясно. В столицата и въобще в цялата страна животът тече с нормални темпове, сякаш някой е извадил флаш паметта с периода от затварянето. Лесно може да се забрави, че контрол има, и това е съвсем естествено, при положение че той се осъществява предимно от една здравна инспекция с недостатъчен капацитет. Държавата обаче не се възползва от подареното през пролетната карантина време, за да реши проблема с неправилната организация на здравния контрол и сега е напът да докаже, че предпочита да работи с крайности. В същото време ефектът от стария проблем с неговорещите помежду си институции още повече наболява в условията на криза.

Друг фактор е наложената праволинейност - държавният здравен контрол по спазването на въведените противоепидемични мерки се извършва системно и без предупреждение, а при подаването на сигнали процедурата е съвсем различна. Оказва се, че РЗИ-София действа по приети в началото на 2019 г. правила, според които сигнали могат да се получават писмено и устно. Устните сигнали например се спускат по дълъг административен път. Служителите ги регистрират и попълват регистрационен фиш, после отиват в деловодната система и се разпределят според вида им. В същия документ се казва, че срокът за произнасяне по предложенията и сигналите е 30 дни, като с резолюция можело да се определи и по-кратък срок.

С две думи, работи се по стария и любим бюрократичен начин - с папката хвърчащи листа, напосоки и колкото може. И няма значение, че пандемията навън не чака да влезе в нечий списък. Нейните намерения все пак излизат от нашата рамка на мислене.