Ваксината на AstraZeneca е 80% ефективнa при възрастни хора според ново проучване в САЩ

Приблизително 20% от участниците са били на 65 години и повече и при тях наблюдаваната ефективност е дори малко по-висока от средната - 80%. Приблизително 60% от хората в тази възрастова група са имали съпътстващи заболявания, свързани с повишен риск от прогресия на тежък COVID-19, като диабет, тежко затлъстяване или сърдечно заболяване, така че резултатите са изключително обнадеждаващи.

Участниците са получили две дози, прилагани в интервал от четири седмици. Данните за имуногенността показват, че прилагането на втората доза с интервал, по-дълъг от четири седмици, може допълнително да увеличи ефикасността ѝ. Предишни проучвания показват, че удължен интервал от до 12 седмици демонстрира още по-голяма ефикасност - до 82%.

"Тези констатации потвърждават предишни резултати, наблюдавани в по-ранни проучвания за всички възрастни популации, но е вълнуващо да се наблюдават подобни резултати за ефикасност при хора над 65 години за първия път", казва Ан Фалси, професор по медицина в Университета в Рочестър и главен изследовател на проучването, цитирана в съобщението.

Мене Пангалос, изпълнителен вицепрезидент по научноизследователска и развойна дейност в областта на биофармацевтиците в AstraZeneca, заявява, че компанията се готви да предаде констатациите на Агенцията по храните и лекарствата на САЩ, където ваксината все още не е одобрена. В страната вече са оторизирани трима други производители - Moderna, Pfizer/BioNTech и Johnson&Johnson, които се очаква до два месеца да произведат достатъчно дози за всички нужди в страната, така че американският пазар ще е труден за AstraZeneca.

Проучванията за възможните странични ефекти продължават

Учени от Германия и Норвегия, където са съобщени някои от случаите на тромбози, миналата седмица предположиха, че в редки случаи ваксината може да предизвика силен имунен отговор, при който тялото може да произведе специфични антитела, които пък да доведат до образуване на много специфични кръвни съсиреци. Професор Паал Андре Холм от норвежката университетска болница в Осло, където се лекуват три такива случая, обяви за "направени открития", които биха могли да "обяснят клиничната прогресия на нашите пациенти", но предупреди, че констатациите са предварителни. Засега не са публикувани никакви данни, подкрепящи хипотезата.

Екип от германски изследователи от университетската клиника в Грайфсвалд също заявиха в петък, че са стигнали до подобно заключение. Ако това е така, лекарства за това има и те са 100% ефективни в предотвратяването на тромби, но не могат да бъдат предписвани профилактично, а само при настъпване на усложнения, казват учените.

От Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) миналата седмица констатираха, че няма доказателства, че ваксината е причина за случаите с кръвните съсиреци, но заявиха, че предприемат разследвания за потенциална връзка с т.нар. мозъчна венозна синусова тромбоза. От там отбелязаха, че много от събитията се случват при по-млади жени, а това състояние, макар и рядко, се свързва с бременност и употребата на орални контрацептиви. "Това е едно от нещата, които ще разследваме допълнително в близко бъдеще", каза Сабин Щраус, председател на комитета по безопасност на EMA.

EMA също възнамерява да проучи дали тези, които са развили състоянието, са били заразени преди това или по време на ваксината с ковид, което може да причини образуване на кръвни съсиреци.

Американски експерти пък са предпазливи по хипотезата за антителата и казват, че високата степен на публичност на събитията може да накара повече клиницисти да докладват за състоянието от нормалното, което би създало впечатление, че събитията са свързани с ваксината. Те също така поставят под въпрос защо подобни събития биха възникнали само при ваксината на AstraZeneca, а не при тези на Pfizer/BioNTech, Moderna, J&J или руската Sputnik V, при положение че всички те са насочени към шиповия протеин на коронавируса и би трябвало да провокират едни и същи антитела. J&J и Sputnik V пък също използват нерепликиращ се аденовирус, за да достави шиповия протеин в клетките. "Няма причина ваксината AstraZeneca да причинява това, а останалите ваксини, особено тези, базирани на аденовирус, да не го. Ще видим, когато германските и норвежки учени представят рецензирана публикация и научната общност може да я прегледа", казва д-р Питър Хотес, изследовател на ваксини в Медицинския колеж "Бейлор" в Хюстън, цитиран от Reuters.

След официалното съобщение на ЕМА, че ползите от ваксината надвишават рисковете, повечето държави в Европа възобновиха имунизациите с препарата на AstraZeneca. Все пак някои - основно скандинавските страни, предпочетоха да изчакат още до пълно разсейване на съмненията.