Не, AstraZeneca не е по-лошата ваксина

Това би трябвало да е най-голямото успокоение, което можем да получим от ваксините на индивидуално ниво. Разбира се, всеки иска да бъде предпазен и от по-леки симптоми в максимално възможната степен. Но в условията на световен недостиг на ваксини и развиваща се в момента трета вълна на епидемията, това е по-скоро лукс. В крайна сметка докато отказват ваксина, която предпазва от най-лошия изход, за да чакат такава, която е потенциално малко по-добра за по-леките случаи, много хора остават уязвими именно за най-лошия изход.

До тази ситуация не се стигна случайно или само защото хората се подвеждат по некоректна информация. Ваксината на AstraZeneca претърпя няколко значителни удара по имиджа си:

• грешка с дозирането в тестовете първо доведоха до нееднозначни резултати за ефективността на препарата - тя варираше между 60 и 90% в различните групи;
• последва лоша комуникация по казуса;
• слабата представителност на възрастни хора в изследванията пък направи неясна ефективността в тази група;
• за капак през януари компанията и ЕК влязоха в конфронтация заради намалени доставки от препарата;
• за скептицизма сред голяма част от хората важна роля изигра и решението на някои страни в ЕС да не използват ваксината при възрастни хора на 65 г. и дори над 55 г., въпреки че европейският регулатор я одобри за всички над 18 г.(България не е от тях).

"Ваксината на Astrа е много по-добра от нейния имидж. Всички налични ваксини са много успешни в сравнение с онова, което ни очаква, ако не сме ваксинирани".

Кристиан Дростен

Водещият германски вирусолог в подкаста си

И ако страни като Германия или Дания могат да компенсират с по-големи доставки от другите ваксини за възрастните хора, то за други, като България, които разчитат на AstraZeneca като цяло за масовата ваксинация, щетата е по-голяма. Това недоверие може да забави още повече и съвсем да провали и без това трудната кампания в страната ни. И не само тук.

Осъзнавайки това, в последните седмици много здравни експерти и власти - в България, Германия и други страни, правят опити да променят нагласите, като комуникират публично качествата на ваксината на AstraZeneca. Това обаче ще бъде трудна задача, въпреки че ваксината от гледна точка на епидемиолозите и имунолозите изпълнява задачата си повече от добре.

"Няма по-добра или по-лоша ваксина. И трите ваксини, които се използват за защита от COVID-19 в България, са одобрени в условията на висока безвредност и висока имуногенност"

акад.Богдан Петрунов

имунолог и алерголог от БАН

Какво означава ефективността на ваксините?

Ваксините срещу Covid-19 защитават пряко по два начина. Първо, те намаляват риска от зараза. Именно това е "ефективността", която направи сензационните заглавия, когато резултатите на Pfizer и Moderna излязоха през есента - 95% и 94,1%. Ето как най-общо казано се формира този процент (ще закръглим числата за улеснение): събирате две групи от по 10 хил. доброволци. На едната поставяте ваксина, а на другата - безвреден препарат, плацебо. След това броите колко хора от двете групи ще се разболеят в даден период. В групата с плацебо 100 души са проявили симптоми. От групата с ваксината обаче само 5 души са развили симптоми. Това означава, че ваксината има 95% ефективност (съотношението 100 към 5), т.е. рискът ваксинираните да се заразят спада с 95%.

Петте процента, които все пак ще имат лошия късмет да проявят признаци на заболяването, пък ще имат леки или средно силни симптоми. Това е вторият ефект на ваксината - тя смекчава симптомите и дава сигурност, че ваксинираните няма да се разболеят тежко, да влязат в болница или да умрат. Това не се е случило на нито един от десетките хиляди доброволци във всеки от тестовете на ваксините на AstraZeneca, на Pfizer и на Moderna, а също така и на тези на Johnson&Johnson и на Novavax, които скоро ще кандидатстват за одобрение.

По същия начин действат и ваксините за грип. Те като цяло имат ефективност между 40 и 50% и далече не предпазват изцяло от симптоматично заболяване. Но помагат болестта да премине по-бързо и по-леко и предпазват възрастните и уязвимите от тежки усложнения.

А как е в истинския живот?

Това, разбира се, са резултати от клинични проучвания. В реалността, особено когато обемите на ваксинация достигнат стотици хиляди и милиони, се появяват и изключения, но те са много малко. Данни от Израел към момент, в който да били ваксинирани 700 хил. души с Pfizer показват, че сред тях няма нито един смъртен случай и има общо 16 хоспитализации или дял от 0.002%.

Ваксината на AstraZeneca бе одобрена по-късно, интервалът между дозите при нея е и доста голям, така че няма още категорични данни. Все пак според ново (още нерецензирано) проучване на Единбургския университет и шотландската здравна агенция и двете ваксини силно редуцират риска от хоспитализации още след първата доза. Изследването наблюдава голяма група от 1.13 млн. души, ваксинирани в Шотландия с първа доза от Pfizer или AstraZeneca между 8 декември и 15 февруари, от които едва 58 души са стигнали до болница заради ковид. Малко по-голям дял от хоспитализираните са били ваксинирани с Pfizer, което може да доведе до извод, че AstraZeneca e по-ефективна на този етап в предпазването от хоспитализаици (94% срещу 85%). Но броят на случаите в това проучване да е твърде малък, за да се твърди това със сигурност.

Нови данни в последните седмици показват и че ваксината на AstraZeneca също така има по-висока ефективност от въпросните 60%, които прие европейският регулатор. Особеното при този продукт е, че, изглежда, ефективността му зависи от времето между дозите. Според проучване на Oxford, три месеца след първата доза ваксината показва 76% ефективност, която се вдига до 82%, ако втората доза се постави в този момент - 12 седмици след първата. Но при получилите втора доза в интервал от по-малко от 6 седмици по някаква причина ефективността пада до 55%. За това и страните, които използват ваксината на AstraZeneca (вкл. България) приеха подхода за интервал от 12 седмици между ваксините.

И при това проучване обаче с няколко хиляди участници няма такива, които са били хоспитализирани, докато в контролната група има приети болница.

Много държави по света разчитат на достъпната ваксина на AstraZeneca

В този контекст популярният проф. Джон Йоанидис от Станфорд подчертава в интервю за изданието Greek Reporter, че не е коректно да се прави сравнение между отчетената ефективност в клиничните проучвания на различните ваксини, тъй като всяка от тях се тества срещу себе си. Сравненията са коректни за неваксинираната контролна група, а не срещу други ваксини. Освен това клиничните проучвания се правят в групи в различни части на света, в които обстоятелствата не са еднакви - разпространение на вируса, начин на живот на хората, общ здравен статус на нацията, расови особености и и т.н.

На този фон няколко процента разлика в ефективността на ваксините не са по-важни от ключовия факт, че всички те, изглежда, пазят в огромна степен от тежко и фатално протичане на болестта.

AstraZeneca e достъпна и масова ваксина, на която голям част от света разчита и ще разчита и занапред, за да предпази населението си. Въпреки някои (далеч не фатални) грешки около нея здравните специалисти са съгласни, че ваксината върши работата си повече от добре. И за никого не е от полза този факт да остава в сянка.

Натрупването на колебания ще създадат проблеми не само за по-бедните страни, но и в западния свят. В Германия вече има многобройни случаи на лекари и сестри, които не са се явили на ваксинация, защото са разбрали, че ще е с продукта на AstraZeneca. Според местни издания в страната са оползотворени над 85% от доставките от Pfizer, но под 20% от тези на AstraZeneca. В условията на още ограничени и нерегулярни доставки това създава сериозни проблеми в ритъма на ваксинациите. Същото се случи и в България миналата седмица, като много хора от приоритетна Фаза 3 отказваха ваксинация с продукта на AstraZeneca, което пък в крайна сметка доведе до рухването на целия план.