Вярно или не: Дали за мръсния въздух наистина се заговори, след като Нено Димов стана министър

В интервю по БНТ в събота екоминистърът заяви, че е поставил първи темата за замърсяването. Това е доста далеч от истината

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В събота министърът на околната среда и водите Нено Димов гостува на Българската национална телевизия. В отговор на въпрос за замърсяването на въздуха той каза следното:

"Ако се върнем април 2017 г., кой въобще имаше тази тема? Някой въобще споменавал ли e за замърсяването на въздуха? На практика това стана тема, когато аз обявих, че това ще бъде приоритет на министерството, защото аз си давах сметка колко сериозен е този проблем и може би това е един от най-сериозните или може би най-сериозният екологичен проблем и го обявих като основен приоритет.

И тук ще отворя една скоба: когато човек отвори приоритет, е много лесно да промени закон, наредба или нещо друго, но най-ясно се изразява в това какви пари е готов да задели. Поемайки министерството, имаше заделени в оперативната програма ("Околна среда" - бел. ред.) около 120 млн. лв. Към момента аз съм извоювал седем пъти [повече], над 700 млн. лв. има за решаване на този проблем в текущата оперативна програма.

Нещо повече - в бюджета за следващите три години има 100 млн. лв., които са отделени в тригодишната прогноза, включително и в този, който предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента, което показва изключителната насоченост и на правителството, и на министерството в частност към този проблем."

Още в началото на изказването му има твърдение, което не звучи правдоподобно. Министърът си приписа общественото вълнение по темата за качеството на въздуха и твърди, че именно той я е поставил в полезрението на обществото. Нещо повече - той сам е "извоювал" финансирането по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) за въздуха.

Кой всъщност ни развълнува

Нено Димов встъпи официално в длъжността на министър на околната среда и водите на 4 май 2017. Преди това да се случи, темата вече набираше скорост заради поне две ключови събития.

Първото е решението на Съдът на Европейския съюз от 5 април 2017 г., с което Европейската комисия (ЕК) осъди България заради бездействие по проблема с мръсния въздух в продължение на шест години.

Второто събитие отново е от началото на април 2017 г. и това е стартът на гражданската система за мониторинг на качеството на въздуха AirBG.info. В деня, в който ЕК ни осъди, заработиха 15 станции в София, а впоследствие те станаха стотици.

Дори тези две събития не са началото на разговора за мръсния въздух. Те се случиха заради притесненията на много хора от големите градове в страната, които повдигнаха темата, а някои от тях и активно протестираха.

Това, че екоминистърът не спомена поне факта, че България е била осъдена в навечерието на неговото встъпване в длъжност, е безспорен пропуск. Решението на Съда на ЕС беше и основната причина българските институции да започнат да действат и да предприемат реални мерки. Дотогава мерките бяха изцяло повърхностни. Едно такова доказателство например е отговор на Столичната община до "Капитал" през март 2017 г. относно свършеното от нея по проблема.

Тези 700 млн. лв. можеше да са по-добра новина

Фактът, че вече са предвидени инвестиции в борбата с мръсния въздух, сам по себе си е прекрасна новина. Но и тук трябва да се отбележат два важни детайла. През май 2019 г. екоминистерството съобщи, че общините ще имат достъп до нови 390 млн. лв. за мерки за въздуха, свързани с транспорт, отпуснати по ОПОС, след като първоначално бяха заложени само 115 млн. лв. На въпрос на "Капитал" към Димов по време на пресконференция откъде са новите 390 млн. лв. той отвърна с въпрос: "От коя медия сте вие?" След това добави неясно, че парите са "от субсидията на вестник "Капитал". Той отказа да уточни дали това не са прехвърлени средства от друга ос на програмата - за водите. Там проектите се движат бавно и ако не бъдат изпълнени в срок, парите могат да бъдат загубени.

Вторият детайл е, че по-голямата част от парите отиват за намаляване на замърсяването на транспорта, a той не е най-големият източник на фини прахови частици. Според анализа на Световната банка към 2016 г. над 50% от фините прахови частици с размер 10 микрона се дължат на битовото отопление, а на пътния транспорт (и градски, и лични автомобили) - под 10%. Същевременно справка в сайта на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС показва, че 561 млн. лв. са предвидени за мерки срещу замърсяването на транспорта, а едва около 111 млн. лв. - за отоплението.