Варна може да привлече нов бизнес с реклама и желание от местната власт

Нова индустриална зона също е стъпка в правилната посока, стана ясно на "Срещата на бизнеса във Варна и региона"

Варна стара сграда централна пешеходна улица
Варна стара сграда централна пешеходна улица
Варна стара сграда централна пешеходна улица    ©  Надежда Чипева
Варна стара сграда централна пешеходна улица    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Реално Варна има всички условия и перспективи да ускори своето развитие, да диверсифицира икономиката, да привлича и задържа повече млади хора и специалисти в града. Това е така от години, нo катализаторът така и не се появява, а тежките времена, които настъпиха с Covid-19 показаха, че той е повече от необходим. Защото е ударен ключовият сектор на региона - туризмът, и всичко съпътстващи го дейности.

Открояват се няколко проблема, но се набива на очи скъсаната комуникация между местна власт и бизнес и липсата на промоция на региона като инвестиционна дестинация. В добавка са липсата на индустриални зони и някои грешни политически решения. Всичко това се случва на фона на условията в третия по големина град в България - има няколко университета, уникално местоположение, близо до граница, пристанище, природа, както и близост до един от най-плодородните региони на България.

Защо Варна изостава от другите големи градове и как бизнесът взима в свои ръце проблемът с пазара на труда бяха сред темите на по време на Срещата на бизнеса във Варна и региона, организирана от "Капитал". Тя се проведе на 24 септември в хотел "Интернационал" в комплекс "Златни пясъци".

Полага ли усилия общината

Варна трябва да се сдобие с индустриална зона, но процесът е на доста ранен етап. Зам.-кметът на община Варна Христо Иванов обясни, че до края на септември или октомври 2020 г. трябва да бъде приет общ устройствен план на община Аксаково и в най-скоро време да започне нейната реализация. След това трябва да се изработи ПУП за зоната.

Отделно, Иванов обясни, че общината е започнала тази година да води разговори с университетите, за да задържи студентите в града след завършването. "В момента се разработва зона "Чайка", в която имат собственост Икономическият университет, Медицинският университет. Ще се постараем да бъде развита като интелектуално-технологична зона.

Стела Николова, общински съветник, подчерта, че общината не прави достатъчно за привличането на инвеститори, а кметът е трудно откриваем за срещи с такива. Що се отнася до мерките за спасяване на варненската икономика покрай пандемията, според нея местната власт е била недостатъчно активна отново. "Това, което местната власт направи - да освободи туристическия бранш от някои задължения, беше добро решение. Но можеше още нещо да се направи", каза Стела Николова, като уточни, че е можело да се насърчи културният туризъм - напр. с по-ниски или липсващи такси вход в музеи.

За скъсаната връзка между бизнес и местната власт говори и Радостин Петров, основател и изпълнителен директор на софтуерната компания, която разработва онлайн игрите "Зариба". Според него промоцията на града като инвестиционна дестинация също е много важно за привличане на нови бизнеси.

Пазара на труда

Както и в повечето региони из страната, проблемът с кадрите мъчи бизнесът, но затовa пък той сам инициира решения. Мая Атанасова, директор "Човешки ресурси" в "Девня цимент" и "Вулкан цимент", обясни колко е важна комуникацията с местната власт и другите фирми в съседство. Тя даде пример как заедно с другите предприятия - "Агрополихим" и "Солвей соди" , са развили специализирано професионално обучение в училището "Васил Левски" в град Девня съвместно с общината.

"Вече четвърта година имаме професионална паралелка в училище. Трябва да градим системно тези компетенции у децата, за да може да се интегрират в една социална среда", обясни тя. Павлин Косев, председател на варненската Асоциация на ресторантьорите и хотелиерите и Генерален мениджър на хотели AQUA, твърди, че по негови наблюдение работещи в туризма в чужбина се връщали през последната година, като уточни, че повечето били на средни, мениджърски позиции. Същевременно доста служители са останали на борсата и Косев изрази надежда правителството да представи инструменти, с които да задържи кадрите.

Ивайло Иванов, съосновател и оперативен директор на PubGalaxy заяви, че се стремят да бъдат адаптивни при търсенето на кадри. Компанията обаче се възползва и от преквалификация на служители, които искат да сменят профила си и да влязат в IT сектора. И той, и Радостин Петров от "Зариба" обаче смятат, че Варна трудно би поела сериозен наплив от технологични компании заради липсата на кадри.

Covid-19 ефектът в различните сектори

Със силно застъпен туристически бранш, който пострада покрай Covid-19 особено на север, Варна има потенциал още повече да забави темпа си на растеж. Павлин Косев отбеляза, че не само пряко туристическия бранш, но и други отрасли, които съпътстват услугите му са повлияни. "Визирам всякакви фирми за консумативи, материали, инвентар, посуда, голям отрасъл са...Под туризъм доста хора си представят само хотели и ресторанти, но категорично не е само това", обясни той. Все пак сподели, че потокът от туристи се е засилил от средата на юли, основно с българи, но и с поляци и чехи. Въпреки това август бил както силен, така и труден, тъй като хотелите са подхождали плахо към разходите за персонал. "В момента в който вълната ни заля с туристи август месец, производителността беше такава каквато никога не е била", спомена той. Градските хотели също са усетили удара от пандемията заради спадът в командировки и преминаването в онлайн режим на много компании.

"Предполагаме, че следващата година ще е трудна. Може би ще има свиване основно в частния сектор, където се касае жилищното строителство", сподели Мая Атанасова относно бизнеса на "Девня цимент" и "Вулкан цимент".

Бизнес и образование - има ли химия

Бизнесът се оказва си сътрудничи по-добре с образованието и технологиите. А университетите се настройват винаги в новата реалност. Има ли обаче бърз отговор на рязката промяна в трансформацията на икономиката, като глобален процес.

"Разковничето не е в постоянното създаване на нови специалности, а идеята е във всички дисциплини да се вкарат дигитални елементи на обучението, строгото профилиране не е решение. Важно е да има гъвкавост на завършилите университета. И когато те отидат на работа в компанията бързо да могат да се адаптират", коментира ректора на Икономически университет Варна, Проф. Евгени Станимиров. Според него моделите в образователния бизнес също бързо се променят, а Covid-19 ускорил този процес.

И дава пример с преминаването към дистанционно обучение и изцяло промяната на правилата за студенти и преподаватели. Това, което трябваше да се промени за 3-4 години, сега промени за 3-4 месеца. Според Станимиров в момента студентите се интересуват от това колко бързо ще успеят да се адаптират, когато постъпят на работа след завършването им. Университетът съдейства активно с бизнеса - през платформа за търсене на кадри, участие на представители на корпоративния сектор в изпитни комисии и в учебния процес.

"Кризата с Covid-19 показа и необходимостта от по-ускорена дигитализация най-вече в сферата на образованието. В корона кризата и затварянето на икономиката видяхме, че нещата може да се случват. Интернет не е лукс, а необходимост. Целта е да се направи и присъствено и онлайн образование", каза Владислав Димитров, регионален мениджър "Корпоративни продажби" на Vivacom във Варна и Шумен

Цялата среща може да гледате тук:

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko
    • + 2

    Докато не се изреже туморът ТИМ, никакъв нормален бизнес няма да се развие във Варна! Община и общински съвет работят за ТИМ. Нищо не се случва, без разрешението на тимуровците. Това е положението!

    Нередност?
  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • + 2

    Всеки град с население над 100 000 е длъжен да има гимназия за ИТ кадри (ама истинска), които да подхранват индустрията. Хванали сме влака, нека не слизаме.

    ИКТ секторът е най-доброто нещо, случило се на българския народ в последните 30 г. Нека държавата помогне за формирането ни като регионален сектор за разработка на софтуер!

    Представете си само едни 200 000 програмисти - с добри доходи от бизнес, който е 90% износ, с заможни семейства, с високо потребление, голям данъчен принос... Това е реалистично да се случи за 10 години. От образователното министерство зависи...

    Нередност?
Нов коментар