Идват още милиони от Брюксел за София. Но този път има условия

Амбицията на Керезов е София да успее да финансира от пет до осем основни приоритета за десетки милиони левове именно по тази нова концепция и да бъде първият град с таксономичен анализ, който да кандидатства за финансиране от европейските фондове на база постигнати резултати.

"Европа става все по-прагматична в раздаването на средства и ние трябва да сме много добре подготвени", казва Генчо Керезов, зам.-кмет по дигитализацията на Столична община. Фотограф : Надежда Чипева

Концепцията за ESG е сравнително нова за ЕС , но очакванията са новите изисквания да се наложат съвсем скоро. Това ще засегне както общините, така особено много банковия сектор и фондовете, които ще бъдат задължени да не отпускат кредити и инвестират, ако няма доказани преки мерки по ESG,затова е важно още отсега всеки да има план (виж повече за това в карето най-долу).

"Случайно или не, тази тема дойде в много подходящ момент - точно когато бяхме сложили основите на програмата "Пясъчник за иновации", по която се случиха проектите в детската градина. Защото другата линия, през която Европа разсъждава, е, че ще се финансират само проекти, които имат валидирани резултати - не става само с чудесна идея на думи, искат да видят какво си направил вече. И по този начин всичко се напасва доста добре", коментира зам.-кметът по дигитализацията Генчо Керезов за "Капитал".

Според него тази нова концепция на ЕС е отворила вратата за много амбициозни проекти в неговото направление, които ще дадат възможност София да се превърне в по-модерен, удобен и устойчив град.

Как ще работи?

Планът на Керезов е до началото на октомври да има готов таксономичен анализ, след което да се започне комуникация с Европейската инвестиционна банка и да представи данните по всеки от проектите, които да бъдат финансирани. ЕИБ може да финансираекспертна помощ в размер на 250 хил. евро грант за всеки проект. Задачата на експертите от банката пък ще е да разширят анализа на всеки от проектите и да подготвят документацията за кандидатстване по европейските фондове.

"На нас ни трябва помощта на банката, защото те имат опит с това - в Западна Европа вече бизнесът прави нещо такова", казва Керезов. Очаква се ЕИБ да успее да подготви тръжните процедури за близо 4 месеца и когато общината има разработени такива, ще търси "голямо финансиране".

Амбицията е в средата на следващата година звеното да търси европейски средства за проектите, за които е успяло да осъществи доказан резултат. Става въпрос за около 100 млн. лв., които на практика са ⅕ от инвестиционната програма на града за година. "Защото, ако си свършим работата видимо добре и имаме подготвена документация, няма кой да ни откаже. Това са практики, които Европа ще финансира и които планирахме дори преди да имаме информация за тях", добавя Керезов.

Още на етапа на анализ звеното ще опита да дефинира към коя европейска програма може да се ориентира всеки от проектите. Възможно е те да се финансират с мултифондово финансиране (от Фонда за възстановяване и устойчивост, програмите "Хоризонт" или "Лайф"). Но проблемът е, че София невинаги ще може да си позволи да ги дофинансира.

"Затова тук е следващата роля на банката. Тя може с нисколихвени кредити да дофинансира там, където ние не успеем", казва Керезов. Предимството в случая е, че експертите от ЕИБ ще познават добре проектите, без да има нужда да го анализират допълнително."Ако не успеем с мултифондово финансиране, ще се възползваме от опцията за нисколихвени кредити, които да плащаме по малко за 10 - 20 години, така че столичани да не бъдат допълнително ангажирани финансово, а изплащането да става чрез направените оптимизации на разходи за комунални услуги, например.", обяснява зам.-кметът Керезов.

В режим на мащабиране

След като екипът на Керезов конструира нужните данни, банката се очаква да каже какъв да е срокът за осъществяването им. "А проектите ще бъдат дръзки", казва зам.-кметът.

Така например програмата "Пясъчник за иновации" включва редица пилотни проекти като "канарчето" (както се нарича сензорът) за измерване на качеството на въздуха в детските градини, умните комунални услуги и фотоволтаичната инсталация, които вече са доказали ефективността си.

Тези пилотни проекти и други нови, които предстои да бъдат тествани, ще минат през такосномичен анализ, през ESG стандарта с 200 показателя и ще бъде измерен ефектът от тях. После общината ще може да използва тези данни, за да доказва резултати пред ЕС.

Така например проектът за "умна" детска градина би отговорил на екологичните стандарти, както и на социалните такива, защото подобрява качеството на живот на децата, както и на управлението, защото системата за умно потребление помага на ръководствата на детските градини да оптимизират разходите си.

После ще се пресметне какъв ще е ефектът от тези показатели, ако той бъде приложен в 400 сгради (всички детски градини, училища и ясли в София), на база на обърнатата пирамида - успеваемостта на едното може да бъде мултиплицирана във всички - и какъв е крайният кумулативен ефект за ден, седмица, месец, година.

Интересно би било този проект да се мащабира във всички обществени сгради, но това би било доста по-сложно и скъпо.

"Уловихме темата за таксономията по-рано от всички в Източна и дори Централна Европа и ще сме първите, които отсега ще започнат да разглеждат част от инвестиционната си програма през таксономичен анализ. Съвсем скоро повечето механизми за финансиране ще се подчиняват на ESG стандартите и колкото по-рано тръгнем в тази посока, толкова по-добре", коментира Керезов.

Четете тук кои са другите проекти, които екипът на Керезов готви да бъдат финансирани по новия европейски механизъм. Те включват водородна технология, е-мобилност, отворени данни и центрове за данни.