София е напът да получи финансиране за зелени проекти по новите стандарти на ЕС

"Първичните данни, които имаме от анализа, показват, че за всеки от проектитеще можем да спестяваме по 100 хиляди тона въглеродни емисии на година", обяснява Керезов пред "Капитал". За сравнение, метрото успява да спести по-малко: 90 хиляди тона емисии на година (какви са шестте зелени проекта на София четете в карето долу).

С помощ от ЕИБ

Следващият етап за осъществяването на проектите е в ръцете на Европейската инвестиционна банка. Предстои зам.-кметът по дигитализацията да им изпрати официално питане, с което да поиска съдействие от експерти. Те ще имат задачата да разработят проектите в детайли и да ги подготвят за кандидатстване за финансиране. Ще бъде решено и дали всички предложения ще бъдат включени в един общ проект за зелена трансформация, или ще бъдат финансирани по отделно.

"Сега сме в най-начален етап. Чакаме предложението да бъде официално подадено, да го анализираме, да видим до каква степен съвпада с целите на банката и пътната карта. И тогава вече ще предложим техническа помощ за структурирането на самия проект - с финансовата му част, с цялата документация, която впоследствие да отключи възможност за външно финансиране", коментира за "Капитал" Теодор Радонов, който е ръководител на представителството на групата ЕИБ в София.

Един от възможните инструменти е Планът за възстановяване и устойчивост. "Ако успеем да финансираме проектите по плана, максималното финансиране, разбира се, ще бъде 85% и ще търсим подкрепата на банката, за да го дофинансира чрез нисколихвен кредит", казва Керезов.

Силата на мащаба

"Искаме те да имат бизнес елемент, който да изкарва пари на общината, чрез които пък ние можем да изплащаме кредита на ЕИБ. Това вече е завършване на цикъла на устойчивост и е доста сложна задача", обяснява още зам.-кметът. Пример за такъв проект е този за умните детски градини и училища. Засега се планира всички такива сгради в столицата (общо 400) да станат енергийно ефективни.

Всички те са на делегиран от общината бюджет и оптимизирането на разходите им за електроенергия например би значело повече инвестиции в качествена среда, ремонти, образование. "Проектът може да бъде разширен и до яслите, до сградите на общинското здравеопазване, а защо не и до всички обществени сгради, които са собственост на общината - да бъдат енергийно независими. И ето това вече ще бъде обект и на съвместната ни работата с банката - да дефинираме правилния мащаб, който да е управляем, финансируем и който да доведе до максимално най-добри резултати", казва Керезов. Целта е в бъдеще общината да може да произвежда максимално повече енергия от собствените си сгради.

Данните са важни

Новият механизъм се отличава по това, че всичко е разделено на етапи: първо е пожелателно да се прави пилотен проект (такъв за умна детска градина беше реализиран в столичната 76 "Сърничка"), после следва по-задълбочен анализ върху въздействието, като тук се включва призмата на ESG. Другата важна особеност е, че всичко се измерва и инвестиции се правят на база на данните. За съжаление не само София, но и България като цяло обаче няма навика да ги събира и използва.

Затова и един от проектите на Столичната община, които чакат финансиране, е център за данни, където да е събрана цялата информация и да се използва, когато някой има нужда от нея. "Това ще даде изключително много ефективност за вземането на решенията. Защото ако имахме такъв център в момента, вече проектите можеха да бъдат дефинирани. Само че ние минаваме през процеса, в който трябва да изградим и инфраструктурата първо", казва Керезов.

Сега целта е до края на 2023 г. да има подписани договори по проектите за зелен преход, за да може да започне изпълнението. Има и такива, които не са особено сигурни - като например този за изцяло електрифициран транспорт на боклуците от гара Яна до бъдещата площадката за изгаряне на "Топлофикация София". В момента обаче текат спорове дали въобще да има инсинератор за изгаряне на RDF отпадъци, макар и общината да задейства обществена поръчка, която стигна до Комисията за защита на конкуренцията.

"Има проекти на идейно ниво, които за съжаление могат и да не се случат. Но пък дори да успеем да направим няколко от тях, това ще бъде изключително голям успех. Виждате в момента най-голямото предизвикателство - разходите и цената на електроенергията, която не зависи от фактори, които можем ние да управляваме. Когато обаче имаме устойчивост и независимост от цялата енергийна система, тогава можем да бъдем много по-гъвкави", твърди Керезов.

Да стигне и до другите

Ако успее да завърши започнатото, София ще бъде първия град, който ще изпълни проекти в съзвучие с новите стандарти на Европейския съюз. Теодор Радонов от ЕИБ признава, че към момента все още не са постъпили подобни предложения от други общини. Но според Керезов София трябва да даде пример и да помогне на други градове да мултиплицират нейните проекти. "Защото, веднъж правени в столицата, те са лесно репликируеми. Ние никога няма да откажем помощ на която и да е друга община, ще им покажем нашия проект, ще им кажем да преценят в какъв мащаб могат да го предложат. После ще следва сходна процедура, но веднъж когато пътят е извървян, би трябвало да става доста по-бързо", казва зам.-кметът по дигитализацията.