Какви са най-големите и скъпи нужди на София за следващия програмен период

Друга мярка, за която се чака вече десетилетие, е по-доброто и адекватно обслужване с градски транспорт. Тя включва оптимизация на разписанията чрез промени в маршрутната схема. Два са най-големите фактори, които забавят градския транспорт, отбелязват от "Софияплан". Първият е връзката между разписанията на превозните средства при прекачвания, които не са добре синхронизирани. Вторият фактор е свързан с маршрутите на градския транспорт.

Проблемът идва от там, че потоците на движение не са познати на общината и тя не знае какви оптимизации да направи, за да накара хората "да слязат от колите". "Представете си го като кръвоносна система - как пътуват хората в София и прииждащите от другите градове в града и в какви количества. Ако общината иска хората да се движат с градски транспорт, тя трябва да им осигури такъв по нужните потоци с нужната честота на преминаване", казва арх. Любо Георгиев - директор на "Софияплан".

За да се сдобият с тези "потоци", от "Софияплан" са разговаряли с всички мобилни оператори, които са изразили готовност да им помогнат, като предоставят анонимизирани данни за SIM картите, чрез които може да се проследи как се движат хората. Засега обаче това не се е случило. Други варианти са да се ползват данни на Google (на база на такива работи Google Maps) или пък да се работи с компании като TomTom. "Има много начини и те действат, въпросът е какво е най-удачно на местно ниво. Ако убедим общината да закупи такива анонимизирани данни, бихме могли да видим как са се движили хората през пиковите часове през последния месец например", обяснява арх. Георгиев.

Зелена енергия - над 100 млн. лв.

Една от идеите е изграждането на децентрализирано топлоснабдяване, каквото сега се прилага в Дания и Холандия. По сметки то е по-ефективно от гледна точка на разпределение на енергията, казва арх. Георгиев. Това може да се приложи и в София и "Топлофикация" да се децентрализира и да се превърне в енергиен хъб благодарение на ценната си мрежа, като разпределя геотермална енергия и на базата на фотоволтаици произвежда ток, който се използва за загряване на вода.

Картата на "Софияплан" позволява да се види в кои квартали от каква намеса има нужда - дали са добре обвързани с градски транспорт, паркове и др.

Освен това могат да се поставят фотоволтаици на покривите на жилищните блокове, които да генерират енергия, а ако тя е в излишък, да се продава да съседния блок или на заведение или супермаркет в близост. Друга опция е събирането на дъждовна вода на покрива и използването и в казанчетата, вместо да се използва чешмяна вода, която е питейна и хлорирана. "Това на практика е почти възможно, има нужда само от малко административни пипвания", казва арх. Георгиев.

Но са нужни и меки мерки - трудно сто апартамента могат да се обединят около идеята за фотоволтаици, затова ролята на общината е да събира всички заинтересовани страни и да обяснява ползите.

София има достатъчно възобновяеми източници, с които може да се постигне доста голямо покритие, според изследване на "Софияплан" и "Софена". Има много източници - каптажи, естествени извори, сонди. Например близо до Казичене е разположен каптаж с температура от 100 градуса - съвсем достатъчна за създаването на парна електроцентрала, която да захранва най-малко едно или две села с топлина и ток, твърди арх. Георгиев.

Време е за паркове - близо 100 млн. лв.

Възстановяване на функциите на зелените клинове и изграждането на нови паркове също е заложено. Парадоксално е например, че кварталите около Витоша са оцветени в червено, защото просто няма осигурен достъп до планината.

На други места пък трябва да се изграждат чисто нови паркове, планирани отдавна, като за най-приоритетните е предвидено и отчуждаването им в индикативния бюджет.

"Отчуждаването не е панацея за зелените площи, защото няма как да се намерят толкова пари за всички предвидени площи. Вместо това трябва да се търсят други механизми, с които собствениците да се обезщетяват - с право на строеж например на разрешени за това места, чрез заплащане или експлоатация на земята чрез спортни обекти, които не нарушават екологичните качества. И след 15 години няма да има достатъчно пари за изкупуване", казва арх. Георгиев.

За канализация - 1 млрд. лв.

В края на 2020 г. Столичната община изпусна усвояването на 260 млн. лв. европейски средства за канализация заради грешки в проектите и успя да осигури такава в само някои участъци. От картата на "Софияплан" се вижда, че трябва да се направи още страшно много. Индикативният бюджет за това е 1 милиард лева, с които да се осигури такава за почти всички квартали извън компактния широк център, както и да се решат други правни проблеми.

Нови и ремонтирани детски градини и болници - 1 млрд. лв.

В програмата е включено изграждането на детски градини и училища с цел по-добра среда, както и ремонтът на общински болници. "Много от поликлиниките са в лошо състояние, но те в крайна сметка са общински сгради и общината може да подготви проект като партньор с личните лекари или поликлиниките да участват като търговско дружество в партньорство в общината и държавна агенция например", казва арх. Георгиев.

Дълбоко обновяване на публични и жилищни сгради - 490 млн. лв.

Тук се включва цялостно конструктивно обследване на сгради, за да се прецени какво е състоянието на конструкцията на дадена сграда и дали има рискове. Това ще помогне да се прецени доколко са защитени например сградите в центъра (строени преди 1945 г.) от земетресения, за да се предприемат действия. Освен обследването се включват и нови инсталации, възможността за енергийните кооперативи и местно производство на енергия чрез фотоволтаици.