Плевен и Ловеч остават в сянката на недостроената магистрала "Хемус"

Регионът остава под дебелата сянка на недостроената магистрала "Хемус", коментира и кметът на Ловеч Корнелия Маринова. За сравнение тя посочи предимствата, които транспортната свързаност носи на Южна България. "Точно такива очакваме и за Северна България, чакаме ги от десетилетия. Това превръща региона в заложник", добави тя.

Проблемни остават и връзките Север - Юг. Троянският проход е затворен между 4 и 6 месеца от годината, защото АПИ не е в състояние да чисти навяванията от южната страна, посочи кметът на Троян Донка Михайлова. По думите й за да може проходът да се използва целогодишно, трябва да се построи защитно съоръжение. Проектирането би струвало 20-30 млн. лв., а за строителството може да се ползват средства от новите оперативни програми. "Водила съм разговори с няколко регионални министри, всички подкрепят идеята, нито един не я е изпълнил", каза тя.

Да работиш без пари

Липсата на финансова децентрализация не позволява на общините да заделят достатъчно средства за капиталови разходи, което обяснява и лошото състояние на пътищата, коментираха събеседниците. "Искаме една пета от данъка на физическите лица да остава в общините, защото гражданите получават услуги от общините. Искаме малка част от данък печалба на фирмите да остава при нас, защото когато инвеститорът дойде, той иска ВиК, транспортна връзка, интернет. Чукаме по вратите на министерствата и получаваме толкова, колкото Министерският съвет реши. Това не го разбираме по друг начин освен ние, кметовете, да бъдем зависим", каза Донка Михайлова, която е и заместник-председател на Националното сдружение на общините в България.

За да се справи с недостига на бюджет за капиталови разходи, Троян е намерил частично решение - заеми от търговски банки, за което пак има нормативен таван. С такива средства обаче все пак общината е успяла да придвижи изграждането на нова спортна зала, както и да започне реконструкцията на централния пазар, която се извършва от общинска фирма. По думите на Михайлова общинските фирми са надежден механизъм, който не се използва много. "Имаме 5 общински дружества, всичките са на печалба и реинвестират", каза тя.

За ограничените механизми, с които общините разполагат, решението на Плевен за привличане на инвеститори е подкрепата на местните власти. "Липсата на административен рекет и изнудване на инвеститора - това привлича", каза Спартански.

Плевенските инвеститори

В деня на срещата в Плевен стана ясно, че френската "Малтери суфле", която работи в града от 2011 г., започва разширение на производството на малц за пивоварната индустрия. Компанията ще инвестира близо 60 млн. евро, за да удвои капацитета си до 60 хил. тона годишно. Проектът, който дълги години беше отлаган, ще приключи до края на 2024 г.

Друга мащабна инвестиция в града е разширяването на завода за стъклен амбалаж "Рубин". "Компанията вече вложи 100 млн. лв. в модернизация на съществуващата база, сега предстои разширение с нови 100 млн. лв.", каза Спартански.

През погледа на бизнеса

Компаниите в региона като цяло са доволни от средата, макар че проблеми не липсват. Но оценката им зависи и от гледната точка. "За мен тук е рай, точно аз лоша дума няма да кажа", коментира управителят на "Лебозол България", местното търговско дружество на германския производител на течни торове, Хусейн Ахриев - руснак, който живее в Плевен от 2000 г. По думите му градът логистично е на много добро място. А единствената му забележка е, че може да е по-чисто.

Положителна оценка с уточнението, че "винаги може да е по-добре", дава и изпълнителният директор на германската "ВОСС аутомотив" Йордан Йовев. Компанията започна производство на компоненти за автомобилната индустрия в Ловеч преди четири години като нае помещенията на фалиралата "Литекс моторс" и в момента за нея работят 570 души. Факторите, които са натежали за избора на Ловеч от 6 обмисляни локации в страната, са били историята на града в машиностроенето, доброто посрещане от местната власт и наличието на терен, където бързо да започне производството. Друг фактор е бил предстоящото изграждане на магистрала. Такава обаче още няма.

Проблемът с работната ръка също не е бил толкова голям преди четири години. "За нас квалификацията е много важна. В същото време има тенденция хората да стават все по-ниско квалифицирани, а машините - все по-сложни. Това не е устойчива тенденция", каза Йовев. По думите му все по-често идват кандидати, които дори не са завършили средно образование, а уменията на завършилите са все по-ограничени.

На предприятието често му се налага да се справя и със спирания на тока. "Качеството на електроснабдяването не е много високо. Всички машини спират и трябва да бъдат рестартирани, а това отнема половин час", обясни Йовев. По думите му за такъв завод не е целесъобразно да се захранва с UPS. "Просто живеем с проблема."

Директорите на ловешката "ВОСС аутомотив" и плевенската "Лебозол" Йордан Йовев и Хусейн Ахриев (от ляво надясно) обявиха, че компаниите им подготвят инвестиции Фотограф : Георги Георгиев

Война и енергия

Войната в Украйна и енергийната криза не са оказали съществено влияние върху бизнеса на двете предприятия. "При нас се отрази на цените, върху дейността ни нямаше голямо въздействие. Но моралният шок от тази безобразна и ненужна война се усети", каза Ахриев.

За "ВОСС аутомотив" краткотрайно сътресение е имало само заради разрушените вериги за доставки, но то бързо е било преодоляно. "Цената на тока, разбира се, експлодира и таванът беше добро решение", коментира Йовев.

Компенсациите за бизнеса, които правителството въведе за цени на тока над определено ниво, привидно създадоха неконкурентна среда в търговията на електроенергия, но само на пръв поглед, коментира Павел Китов, директор "Бизнес развитие" в "КЕР Токи пауър". Според него това е дало възможност на търговците да се фокусират върху добавената стойност - предлагане на решения, съобразени с конкретния клиент, консултации за енергийна ефективност и оптимизация на разходите, дигитални решения, обслужване. "Таванът на цената не обезсмисля конкуренцията в сектора, напротив, подсилва я", каза той.

Поскъпването на енергията и политиката на ЕС за декарбонизация засилват интереса на компаниите към зелени проекти и налагат нови критерии за банково финансиране. "Досега банките оценяваха кредитоспособността на база финансовото състояние. Това остава валидно и занапред, но все по-важен е и прегледът на въздействието на бизнеса върху околната среда. Нашата банка има конкретни цели до 2030 г. за намаляване на въглеродните емисии за определени отрасли, които финансира", каза Кирил Янчев, ръководител отдел "Устойчиво развитие" в ОББ.

Някои компании също вече изискват зелено поведение от доставчиците си. "Един от клиентите ни изисква да сме въглеродно неутрални до 2038 г., а друг - продуктите за него да са изцяло от зелена енергия", коментира Йовев. Това стимулира преминаването към ВЕИ решения по чисто бизнес причини. Затова и след мерките за намаляване на потреблението на електроенергия като въвеждане на LED осветление и оползотворяване на остатъчната топлина, следващата стъпка на "ВОСС аутомотив" ще бъде инсталиране на фотоволтаици върху покривите на завода.

Това обаче се оказва нелека задача. "Изградили сме около 1000 кв. м панели, но не можем да ги включим в мрежата", каза Ахриев. Целта на инсталацията е да се ползва за лични нужди и да се продава само когато има излишна енергия. Въпреки това компанията вече 7-8 месеца не успява да се свърже. "Най-тясното място е присъединяването от мрежовите оператори, защото основен проблем е капацитетът на мрежата", коментира Китов.

Разширяване на бизнеса

Въпреки проблемите според Йовев перспектива напред има и затова "ВОСС аутомотив" смята да продължи да разширява бизнеса си. През следващите три години компанията планира да вложи около 10 млн. лв., с което общата й инвестиция в Ловеч ще достигне 40 млн. лв. Причина за решението е увеличеното търсене на електромобили, което ще наложи сериозна трансформация в предприятието и закупуването на нови линии. "Освен това се стараем да излезем извън автомобилния сегмент, като нова ниша са стационарните системи за съхранение на енергия, които използват технологиите на автомобилния бизнес. Имаме големи амбиции в това направление", каза Йовев. Това обаче ще изисква и повече квалифицирани инженери и работници, което се очаква да е проблем.

"Лебозол", която в момента търгува с течни торове, също подготвя да започне производство в Плевен. Българската компания е участвала в конкурс на германската групата и е била избрана да изпълни проекта. Заводът ще бъде изграден на терена на фирмата в индустриалната зона, като в момента се прави оценка на необходимите инвестиции. Очакванията са това да създаде около 50 нови работни места като начало, а оптимистичната оценка е производството да започне следващата година.