"Безплатният" ремонт в София свършва, дупките остават
Общината рискува да загуби европейско финансиране, ако не е готова до юли. И новият срок едва ли ще се спази, а резултатите са далеч от обещаното някога "на картинка"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- София рискува да загуби европейско финансиране за ремонтите на центъра, ако не е готова до юли.
- Резултатът дотук е далеч от обещаното "на картинка" и дори създава предпоставки за пътни инциденти.
- Остава въпросът как общината ще изпълнява проекти занапред, след като дори с "безплатните пари" формулата не проработи.
Ако ежедневният ви маршрут някога минавал през карето между Народния театър, "Графа", Княжеската градинка и "Кристал" в центъра на столицата, вероятно вече сте го променили. Причината са безкрайните ремонти: първо беше "Шишман", после "Шести септември", където прахът и шумът успяха да изгонят и най-упорито промушващите се сред разкопките. В добавка и пешеходната пътека при ул. "Ген. Гурко", точно до МВР, някъде се загуби, та сега пресичането е на собствен риск.
Такова е и цялостното усещане за ремонтите в центъра - безхаберно, с гаранция за недобро качество на живот, а на места и с риск за човешки живот. Те се бяха превърнали в нещо като емблема на предишния кмет Йорданка Фандъкова, но изчерпаното търпение на хората подтикна очаквания към новата управа - бързо да промени ситуацията. Към момента обаче не изглежда това да се случва, поне ако съдим по продължаващата "работа" в този участък.
Но не само "зебрата" е избягала при ремонтите, ами и едни пари. Досега те се случваха с евросредства, но заради голямото забавяне може да се наложи общината да покрие сметката. А още по-неприятна е мисълта, че занапред ремонти с подобно качество дори няма да са с "безплатни" пари, а с общински, т.е. основно на данъкоплатците.
Пропиленият център на София
Има обаче и друго. Общината разполага с четири месеца да завърши и да отчете ремонтите, ако не иска да загуби средствата от ЕС, става ясно от отговор по Закона за достъп до обществена информация до "Капитал". В него се казва, че е подадено искане за верификация за всички разходи, разплатени от Столичната община до 31 декември 2023 г. Общината е сключила и анекс с регионалното министерство за двуетапно отчитане на дейностите до юли 2024 г. Исканите средства са за всички извършени и приети разходи на дейностите по изпълнение. Това реално значи, че общината вече е удължила отчитането до средата на тази година, за да има още време да подава документи. Ако въпросната верификация не мине и някои разходи бъдат отхвърлени, те ще се поемат от бюджета на Столичната община. "За всички изпълнени и приети дейности през 2024 г по завършване на обектите в обхвата на проекта, включително и на горепосочените улици, разходите се поемат от бюджета на Столичната община", обясняват от там.
Общата сума за реконструкцията на центъра е 46 млн. лв. по програма "Региони в растеж" (2014 - 2020), като 13.8 млн. лв. са за "Графа" и прилежащите отсечки, 23.5 млн. лв. за пространството около пл. "Александър Невски" и "Кристал". От тях към момента са отчетени респективно разходи за 10.8 млн. лв. и 12.2 млн. лв. според системата ИСУН. Наложените финансови корекции към различните изпълнители пък са за над 10 млн. лв. И както ясно виждат и работещите в "Капитал", чийто офис е базиран на също ремонтопотърпевшата ул. "Иван Вазов", и новият срок надали ще бъде спазен. Но по-големият проблем е, че София пропиля шанса да се преобрази като модерен град със съвременни практики с "безплатните" пари от Европа.
Некачественото изпълнение, което се простира от жълтите павета до "Графа", е едно на ръка. Друго са липсващите удобство и компактност, които иначе бяха предвидени "на картинка" - с пешеходна свързаност, с повече места за хората и по-малко за колите. Те бяха или напълно пренебрегнати, или изпълнени колкото да се "отбие номерът", създавайки предпоставки за инциденти.
Трябваше да е за хората, но е за колите
Амбициите бяха ул. "Шишман" да е пешеходна, или поне споделена - с "ляво паркиране", за да се намали скоростта и да се даде повече пространство на пешеходци и велосипеди. Така в реконструкцията се вложиха материали, които са подходящи спрямо тази идея. Тя обаче не се осъществи и сега новата настилката се руши, защото не издържа големия трафик. Колите често паркират от двете страни, качвайки се върху "тротоарите", които са ниски, а пешеходците са принудени да вървят по улицата. Изравнените бордюри с пътното платно в този случай вместо удобство са по-скоро предпоставка за инциденти.
Има, разбира се, пътен знак за "жилищна зона", както и действаща "Зона 30", но те са само формални - местната управа не е направила нищо, за да гарантира това. Подобна обратна метаморфоза преживя и съседната ул. "Иван Вазов", за която също имаше големи градоустройствени амбиции, вдъхновени от предложенията на датския архитект Ян Гел. През 2018 г. той консултира столичната управа според своята концепция за "градове за хората" и предложи любопитна идея за "Иван Вазов" - тя да свързва парка около паметника на Съветската армия с градинката пред Народния театър. Проектът отново изглеждаше впечатляващо. Но реалността не донесе нищо повече от дългогодишно прекопаване на улицата, защото все нещо се оказваше забравено.
"Инвестициите в градска среда и инфраструктура са като цяло нещо положително. В процеса обаче имаше пропуснати възможности - например на ул. "Граф Игнатиев" да няма антипаркинг елементи, ул. "Шишман" да бъде пешеходна, контролът за паркиране върху тротоарите да е по-сериозен", коментира за "Капитал" урбанистът Нурхан Реджеб, работил по доклада на Геел и по Наредбата за градската среда на Столичната община. Според него важното в случая е публичната власт да е осъзнала "комплексността на този вид намеси в градската среда, за да може при следващи мащабни трансформации да има създадена пътна карта, за да може да се управляват тези процеси, а не да се реагира при всяко породено недоволство".
И при "Шишман", и при "Иван Вазов" общината се оказа в собствения си капан с неуреденото паркиране в града и не посмя да лиши гражданите от паркоместата по улицата. А те бяха готови да ги бранят с павета и колци. Дотук с амбициите за пешеходен център. Другата страна на ремонта - чисто битовата, пък разкрива корупционния проблем в София, в допълнение с липса на компетентност.
Дупка или кошче за боклук
За всеки следващ ремонт от поредицата бизнесът и жителите в центъра разбираха постфактум. С годините гневът се трансформира в примирие и стигна до примирена форма на "съжителство" с вечното копане. След "Шишман" същата участ съпроводи и "Шести септември", чийто ремонт сега е в частта при "Седмочисленици" и "Графа". Това би следвало да е финалното парче от реконструкция, продължила две години. Едва ли някой би се наел с прогноза кога ще завърши ремонтът, но ако съдим от двете зейнали ями по улицата, по-скоро ще е нужно още търпение.
Въпросните ями са предвидени за подземни контейнери, които все така липсват. Но и без контейнери те изпълняват функцията си - тази при вече завършената ул. "Славянска" е пълна с боклуци и строителни отпадъци.
Въпрос на време е и новата дупка на "Шести септември" да се превърне в същото.
При одобрението на разходите, които после се верифицират и от ЕС, всичко това би следвало да има значение. Миналата година, когато за пръв път София подаде искане за получаване на европари по този проект, Европейската прокуратура започна разследване за 6 млн. лв. под кодовото име "Жълто паве". Управляваната от ГЕРБ Столична община е изплатила толкова на миналия изпълнител, но после е решила да преработва проекта и възлага същите условия на друг изпълнител за сходна сума. От там обясниха за "Капитал", че разследването продължава, и засега нямат право да споделят детайли.
Равносметките от централните ремонти са много, но важната е, че София изгуби шанс да изглежда малко по-добре. Друга такава възможност скоро няма да има - след упражнението с "безплатните" европари занапред те ще идват от бюджета на общината. И това ще е съществен риск заради загубеното доверие на хората. С действията си общината дотук е доказала, че няма капацитет да създаде качествен продукт за тях.
"Планирането и управлението на мащабните градски проекти е и един от най-важните фактори за успеха им. Той изисква и поемане на политическа воля и лидерство и целенасочено следване на поставените приоритети", смята урбанистът Нурхан Реджеб.
Новият кмет Васил Терзиев коментира, че решението е във въвеждането на нови процеси, които да задължават комуналните дружества да работят в синхрон, за да не се разкопава една улица няколко пъти, както и в нови условия в обществените поръчки и в целия процес на надзор. Дали е възможно по този начин да се сложи край на епопеята "ремонт на ремонта" ще можем да разберем чак след години, а дотогава ще трябва да приемем постигнатите вече "видими резултати".
3 коментара
Много точен анализ. За съзжаление извода е, че столицата ни е град със славно минало, светло бъдеще и незавидно настояще! Всички тези проекти се ръководят от екипи за управление и консултанти - над 20 души! Вглеждаме се в строителите само, но рибата се вмирисва от към главата! И защо новия кмет се лиши то експертие на "Екипа на София" и от самия арх.Любо Георгиев? Питайте колко пари е платила за тези екипи и те ще върнат ли нещо при провала с възстановяването на средствата?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.