Проектът за стадион на ЦСКА - отваряне на парка, зали за събития, ресторант и солари
Концепцията на проектантите е осигуряването на нови функции и услуги за задържането на хората, а строителството може да започне догодина
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Тази седмица общинският съвет задвижи проекта за нов стадион на ЦСКА. Инвестицията се оценява на 90 млн. лв. и е изцяло частна, но земята е на държавата.
- Предвижда се отваряне на 40 дка от парка, зали за събития, ресторант, детски сектор, ново осветление, киоски, за да се задържат хората не само "за мача".
- Строителството зависи от съгласуване с две институции, като само НИНКН изисква четири месеца. Така оптимистичният срок за старта отива за догодина.
Ще има ли нов стадион на ЦСКА и кога? Макар и темата да потъна в политически игри, вероятно с предизборни цели, отговорът е по-скоро "да". Екокомисията в общинския съвет придвижи проекта една стъпка напред (какво още остава виж по-надолу). Заради това е важно да се разбере какво точно се предвижда.
Проектантите от "ИПА" представиха първо пред "Капитал" концепцията за съоръжението, което се оценява на 90 млн. лв. Отличителното освен дизайна на самото съоръжение е идеята мястото да бъде свързано с парка, да привлича хората не само покрай мачове, а целогодишно.
"Новост" е обособяването на различни зони - мултифункционална, за събития и дори балове, детски сектор, ресторант, ВИП ложа, кетъринг, студиа и още. А това, от което всички ще спечелят, е премахването на сегашната ограда и рушащите се съоръжения. Така ще се позволи по-добър и лесен пешеходен и велодостъп до различните точки на Борисовата градина.
Въпросът с паркоместата остава да се реши окончателно, като са възможни няколко варианта, а премахването на 75 дървета ще бъде заради обособяването на алея и достъп за линейки (виж по-надолу). Инвестицията, вкл. в облагородяването на парка, е изцяло частна (макар и държавата да участва с 50% заради земята). Ако всички процедури вървят гладко, строителството може да започне догодина. То също ще бъде по-различно - частите ще са предварително готови директно от завода и на терен той само ще се сглобява, подобно на LEGO, обясняват архитектите.
Инвеститорите в проекта са собствениците на ЦСКА, като оценката на стадиона е около 90 млн. лева. Пред "Капитал" източници от клуба увериха, че средствата са осигурени. Малко след като обяви плановете за стадиона, клубът прие нов акционер - новоучредена фондация "Национален фонд за спорт, култура, наука и изкуство", която е основана от Данаил Илиев, мениджър в хазартните "Уинбет" и "Инбет" на Валтер и Георги Папазки. Повече за собствеността вижте тук.
Нови части от парка, отворени за всички
В момента достъпът до терена на "Българска армия" е ограничен. Това ще се промени - игрищата ще бъдат преместени в "Панчарево", а оградата и рушащите се съоръжения - премахнати. Добавят се нова алейна мрежа с пейки, ново осветление и настилка (дали да е асфалтова ще бъде съгласувано с общината). Става въпрос за 40 дка от парка (17 дка алейна среда и 23 дка зелени площи). Заедно с "освободените" 12 дка миналата година благодарение на районния кмет Трайчо Трайков ("Средец") това правят 32 дка парк, които досега са били "затворени" за хората и вече ще могат да се ползват.
Един от големите плюсове е, че по този начин човек ще може да стигне много по-лесно от къпалнята до розариума например, защото ще можете да мине по диагонал. Сега заради оградата се налага заобикаляне. Липсва връзка и откъм входа на "Капитолия" например. Заради създаването на тази алейна мрежа и промяната (реално стесняването на стадиона) се наложи и изсичането на 75 дървета, станали повод за спор в екокомисията в общинския съвет тази седмица. Проектантите обясняват, че след съгласувания с експерти от Направление "Архитектура и градоустройство" реално са спасили повече дървета, а тези, които се премахват сега, не са вековни. Предвижда се засаждането на нови 300 дървета и запазването на 450 "стари", с което общият им брой става 750.
"Отваряме обекта, за да може всъщност да подобрим ситуацията с тапите, както и за да подпомогнем развитието на Борисовата. Защото, когато има хора, те пазят. Когато няма хора, започва да става усойно и затова имаш проблеми", обяснява арх. Цветан Петров, собственик на "Иво Петров архитекти", архитектурното бюро, изготвило проекта. То е било избрано миналия август от немска група, провела срещи с различни компании, които отговаряли на критериите на собствениците.
"Нашата концепция е само съоръжението да бъде един вид с ограничен достъп, всичко останало да бъде отворено", обяснява той. За самия стадион е осигурен отвсякъде и инвалиден достъп.
Стадионът: модерно осветление, фотоволтаици, детски сектор
Капацитетът при футболни мачове е 16 хиляди души, а при концерти - 30 хиляди. Многото входове и точки за достъп позволяват при аварийни ситуации те да могат да напуснат стадиона за респективно 8 и 14 минути, казва арх. Ангел Христов, който демонстрира софтуерна симулация за целта.
На стадиона се предвижда да бъде изграден и специален детски сектор в сектор В, където родителите спокойно да оставят децата си. Те ще се забавляват с аниматор в закрито пространство с гледка към терена и ще са предпазени и от шума. "Искаме да привлечем семействата и да им предложим изживяване в събота и неделя. Това е причината в чужбина да имат 50 хиляди продадени карти за сезон за клуб - предлага се много повече от просто гледане на мач, осигурени са всички условия", казва арх. Петров.
Целият покрив ще бъде покрит с фотоволтаици за зелена енергия. Друго енергийно ефективно решение е за умното използване на водите - с резервоари за вода, тъй като модерното игрище изисква то бързо да се отводнява, което пък изисква напояване.
Осигурена е специална техника за поддържане на тревата, тъй като желанието на собствениците е максимално да се доближат до естествените треви.
Осветлението ще бъде LED и ще бъде разположено по козирката на стадиона. Ще бъдат премахнати светлинните стълбове, които и сега пречат на минувачи и живеещи, като целта е именно да се спре "светлинното замърсяване", обяснява арх. Александър Хаджиев от "Иво Петров архитекти".
Екологично се предвижда да бъде и самото строителство. Голяма част от съоръжението ще бъде произведено в завод, за да не се строи в парка, а после само ще бъде доставено - колони, металната конструкция, трибуните. Единственото, което ще бъде построено на място, е сектор А. "Всичко останало ще бъде докарано и само сглобено тип Lego. Този вариант е по-щадящ за парка, макар и да е по-скъп", обяснява арх. Цветан Петров.
Това се прави и за да се съкрати срокът за изпълнение. Очаква се строителството да отнеме между 14 и 18 месеца или максимум година и половина. Изборът на строител ще се случи, след като проектът има всички нужни съгласувания (какво остава чети в карето долу), както и след разрешение за строеж. Той ще се случи по определени от частния инвеститор и държавата критерии, чрез търг на пазарен принцип.
И към него: ресторанти, зали, ВИП ложи
Концепцията на проектантите от "Иво Петров архитекти" е стадионът да бъде "не само за футбол, но и за живота покрай футбола". Идеята е мястото да "задържи" хората преди и след мача, вместо, както е досега, посетителите да се изсипват накуп петнадесет минути преди мача и да си тръгват десетина минути след него.
"Целта е да задържим хората и това да стане място за социални контакти, както е в чужбина. Затова сме предвидили зони, в които искаме хората да се събират. Искаме да работят целогодишно. Искаме всеки ден да работи музеят", казва арх. Петров, като пояснява, че за него ще има отделен проект.
В сектор А ще бъдат разположени VIP зоните от стадиона, спортно-технически помещения, зона за журналисти с пространство за кетъринг, зала за пресконференции, фен магазин, музей, ресторант, помещение за контрол, безопасност и управление по време на събития, тв студио с гледка към терена.
Ресторантът ще е разположен на приземния етаж, с изглед към парка и ще бъде отворен за свободно ползване от посетителите на Борисовата градина дори и в дните, в които няма мачове на стадиона. Капацитетът му е 96 души.
Любопитна е идеята за мултифункционално пространство, което ще се намира на трето ниво и от едната страна ще има гледка към парка. Там могат да се организират балове, приеми, спортни събития, чествания и пресконференциите. Очакванията на собствениците са за 200 събития годишно. Пространството може и да се разделя на по-малки зони посредством подвижни стени.
Предвиждат се и ложи за ВИП гости, заимствано от западните тенденции, заради социалната им роля. Те ще могат да бъдат наети от всеки, който си плати за тях. Те са отворени към терена и представляват стаи с телевизори, кухня, маси за хранене. До кетъринг зоната иначе ще имат достъп всички, които са си платили годишна членска карта, в зависимост от пакета, който са избрали.
VIP зоните са на три нива: бронз, сребро и злато. Бронз нивото е разделено на две зони с обща площ близо 500 кв.м, като за удобството на феновете е предвидена възможност за купуване на различни храни и напитки.
На самия партер се предвиждат много "киоски" - места за хранене и напитки.
"В момента тенденцията на Запад е да се дават на култови места в града дали примерно бургери или италиански ресторант. Представяме си тази зона да бъде от такъв тип", казват проектантите.
Идеята да има подобни места е хората да се събират в тях доста преди започването на мача. Сега те са разпръснати из целия парк, което създава и неудобства за всички.
Феновете със "сребърни" абонаментни карти ще имат на разположение пространство с площ близо 1300 кв.м, със зони за кетъринг и директна гледка към футболния терен и новата паркова среда. В дните без футболни мачове това ниво ще може да се използва за различни културни, развлекателни и бизнес събития.
Последният VIP етаж e предназначено ексклузивно за картодържателите ниво "Злато" и ще осигурява най-високото ниво на изживяване за феновете. На това ниво са разположени самостоятелни помещения тип skybox с директна гледка към стадиона. Skybox-овете ще бъдат разработени по индивидуален дизайн съгласно съвременните тенденции и с възможност за целогодишно ползване. Ползвателите на VIP ниво "Злато" ще имат възможност да избират от първокласно меню от ястия и напитки.
Музеят
Предвижда се обновяване на музея на ЦСКА, който е с площ близо 500 кв.м. За него в момента се готви отделен проект, като целта е да представи историята на клуба от създаването досега. "Имаме идея да има такива зони, в които интерактивно да се прожектират филми, извадки и кадри от това, за да може да е интересно, а да може и да се подменя. Тоест да е различен всеки път като го видиш. Свързали сме се с международни куратори, защото тук трябва помощ. Проучваме и базиликата в Пловдив например", обяснява арх. Цветан Петров.
Инвестицията: печели ли се от стадион
Инвеститорите са наясно, че вложението от 90 млн. лв. няма да може да се възвърне сигурно в следващите поне двадесет години. Мотивите им, казват от клуба, са "да оставят нещо след себе си". "Със сигурност това не е бизнес кейс. Искаме стадионът ако не друго, да се самоиздържа, но идеята да се построи е просто в смисъла, който виждат собствениците", казва арх. Петров.
Кога ще се построи обаче е по-сложният въпрос. Предвид това как се движат процедурите (хронологията виж долу) чак към края на годината може да се пристъпи към издаване на разрешение за строеж. Това прави доста вероятно следващият кмет и главен архитект (ако има такива) да са отговорни за издаването му. Трудността при това обаче е изискването за паркиране, на което трябва да се отговори. Тоест належащо ще бъде общината да вземе окончателно решение за автомобилния достъп в парка. Ако всичко е наред, строителство в най-оптимистичния вариант би могло да започне в началото на следващата година. А при дадените срокове - стадионът да е готов през половината на 2025 г.
Паркирането - до ски пазара, буферния паркинг или под "Капотолия"
Едно от изискванията на УЕФА е за определен брой паркоместа. За да ги покрият, от клуба са измислили няколко възможни варианта. Единият е да се използва паркингът до стадион "Васил Левски" (зад ски пазара), след като общината го прехвърли на спортното министерството.
"Казаха, че събитията на ЦСКА и Националния стадион никога няма да съвпаднат в един и същ ден, така че да има на двата стадиона мач, и предлагат да се ползват тези същите 147 паркоместа. А пък Столичната община предлага да сключим договор в случай на мач да ползваме паркоместата на буферния паркинг към метрото", обясни арх. Петров.
Друг вариант, който обаче зависи от одобрението на Подробния устройствен план на Борисовата градина, е подземният паркинг под "Капитолия".
Такъв е предвиден в ПУП-а, изготвен от арх. Ковачев, и предвижда общо 420 паркоместа. Още по време на общественото обсъждане стана ясно, че част от тях могат да се ползват от клуба. Но въпросният план все още не е одобрен, а се очакват и обжалвания.
Какво се случи досега и какви още стъпки остават
През май 2019 г. главният архитект на София Здравко Здравко е издал визата за проектиране на стадиона. В нея се казва, че тя трябва да се съгласува с проектанта на ПУП на Борисовата арх. Ковачев, както и с РИОСВ и НИНКН, защото стадионът попада в зона със защита.Минават години, през които обаче задвижване по документите няма (за сметка на политически пиар), защото не е ясно кой ще отговаря за евентуален нов стадион - клуб или държава, както и откъде ще дойдат средствата.
През март 2023 г. се взима решението да се създаде дружество с участието на различни страни и държавата чрез апортни вноски (виж карето за собствеността).
След това следва бързо задвижване на документацията.
Една от критиките беше именно дали е законно задвижването на проекта, докато няма влязъл в сила ПУП. Здравков обясни, че това е юридически издържано и няма основания за притеснения. А проектантът от ИПА коментира за "Капитал", че законът дава право, когато няма подробен устройствен план, но има законна сграда, тя да се реконструира, като се спази нейният контур. "Но ако през това време е допуснат нов план, се казва, че трябва да сме в съответствие с него и затова именно ние трябваше да съгласуваме с арх. Ковачев", казва арх. Петров.
Така това условие е изпълнено.
През март 2023 г. инвеститорът внася документите за съгласуване в РИОСВ. Два месеца по-късно са получени 20 жалби. Това може да забави допълнително процедурата. "Преписката е внесена като уведомление за инвестиционно предложение, като въз основа на представена информация РИОСВ - София, е определила процедура за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, която към момента не е приключила. В хода на процедурата инспекцията е изискала становища от компетентните институции, както и допълнителна информация от възложителя, която е входирана и изпратена до кмета на район "Средец" с оглед изясняване на обществения интерес", казват в отговори от РИОСВ до "Капитал".
На 2 май 2023 г. "Спортни имоти Българска армия" внася за съгласуване от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) визата за проектиране. Впоследствие от там са искали допълване на документацията в срок от 10 дни. Сега тя предстои да бъде разгледана. "Срокът за изготвяне на становища по преписки е 4-месечен. Той започва да тече от представянето на пълната документация. Стадионът попада в обхвата на "Княз Борисовата градина", която е резерват на градинското и парковото изкуство с категория "национално значение", обясниха в отговори от НИНКН за "Капитал".
Изтичането на четирите месеца, нужни на НИНКН, означава, че най-рано през ноември би могло да се получи становище. От тук насетне следват още процедури, което изпраща срока за началото на 2024 г.
Кой инвестира в стадиона
През февруари Министерството на младежта и спорта апортира земята, върху която са построени стадион "Българска армия" (и тенис кортовете в Борисовата градина) и базата в "Панчарево", в изцяло ново дружество - "Спортни имоти Българска армия", като ги оценява на около 28 млн. лева.След като внася четвърт от сумата - малко над 7 млн. лева, "Арена ЦСКА", чийто едноличен собственик е "ПФК ЦСКА - София", се превръща в равнопоставен партньор на държавата. След обявяването на плановете за стадиона в дружеството зад футболния клуб се забелязват промени, като ЦСКА приема нов акционер.
Според Търговския регистър едноличен собственик на клуба до април е дружеството "Спорт инвестмънт", на което Гриша Ганчев (и Юлиан Инджов, собственик на строителната "ИСА-2000") прехвърлят акциите си. На 3 април "Спорт инвестмънт" прехвърля на Христо Стоичков 20%, като запазва мажоритарен дял от 80%. В самата "Спорт инвестмънт" също има рокади. Едноличният собственик на капитала - Николай Куманов, в края на февруари разпределя акциите си 50/50 на две фирми - "Литекс" и "Фонд Спорт".
Според Търговския регистър "Литекс" е собственост на офшорна компания, чийто собственик е Данаил Ганчев, син на Гриша Ганчев, докато "Фонд Спорт" принадлежи на учредена в с. Дряново фондация "Национален фонд за спорт, култура, наука и изкуство". Нейният учредител - Данаил Илиев, е мениджър в хазартни компании като "Уинбет" и "Инбет", които се свързват с Валтер и Георги Папазки. (Повече за това кой стои зад стадиона четете тук.)
3 коментара
Злобното Верче Стаевска, не харесва тази статия
Киоски щяло да има, мчи тъй де след като всичко се "реновира" що да не ядем в "киоски" няма да ядем в закусвални, я или в в някакви си Заведения за Бързо Хранене.
Толкова е презастроено това село,че и парковите площи ще презастроите. Абе,Сантова, за кенефи нищо не казахте. Иво Петров Архитекти кенефи планирал ли е? Питам щото сегашното положение е с химически кенефи. Смятам още,че луксозен ресторант не е добра идея так където ще ходят 300-500 лумпена, Джуджи ще плаче след първият погром и ще пита както питаше едно време в Ловеч "Ти, къщичка за птици правил ли си?"
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.