Без магистрали и скоростни жп трасета за товарни превози няма как да развиваме пристанищен сектор с висока добавена стойност
Данета Желева - главен изпълнителен директор на "Индустриален холдинг България"
Съдържание от "Индустриален холдинг България"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Данета Желева е магистър по право. В ръководството на "Индустриален холдинг България" е от 1999 г., а от 2003 г. е изпълнителен директор на компанията. Заместник-председател е на Асоциацията на индустриалния капитал в България, член на управителния съвет на фондация "Атанас Буров" и председател на Асоциацията на частните пристанища и пристанищни терминали.Холдингът
"Индустриален холдинг България" е един от големите български индустриални холдинги, управляващ инвестиционен портфейл в различни сектори - морски транспорт, корабостроене и кораборемонт, корабно проектиране и надзор, пристанищна дейност, машиностроене. Акциите на компанията се търгуват на Българската фондова борса.На 16 май 2024 г. (четвъртък) "Капитал" организира събитието "Среща на бизнеса от Черноморието". Една от водещите теми на събитието е развитието на пристанищната инфраструктура, а лектор в панела посветен на темата е Ивайло Радославов, изпълнителен директор, "Одесос ПБМ".
Може да се регистрирате за присъствие или гледане онлайн на сайта на конференцията, където може да откриете програмата, темите и участниците.
Черноморският регион традиционно се свързва най-вече със сектора на туризма. Вече повече от 20 години дружествата в групата на "Индустриален холдинг България" (ИХБ) развиват дейността си в региона на Варна, как оценявате условията за развитие на индустриални предприятия и отчитате ли градация в бизнес климата?
Варна и Бургас определено имат своите предимства за развитие на индустриите, свързани с морето, каквито бизнеси развиват дружествата на "Индустриален холдинг България" там - кораборемонт в "Булярд", морски транспорт и опериране на кораби "ИХБ шипинг", корабен дизайн "ИХБ шипдизайн", сертификация и класификация в "Български корабен регистър" и пристанищна дейност в терминал "Одесос ПБМ" в гр. Варна и КРЗ "Порт Бургас".
Варна е с изключителен потенциал за развитие на индустрия, защото освен множеството добре работещи висши учебни заведения и директна свързаност по въздух с много международни дестинации има прекрасна възможност да бъде осигурен така търсеният в днешно време баланс между работа и личен живот.
Дружествата в групата на ИХБ имат нужда от специфични тесни специалисти, за да развиват дейността си. Успявате ли да намерите необходимите кадри в региона и партнирате ли си със специализираните висши учебни заведения от региона?
Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и Варненският технически университет успяват вече години наред да създават кадри, които впоследствие да намерят своята реализация по специалността както при нас, така и в останалите кораборемонтни заводи в града и пристанищни терминали. Това накара в последните години много чуждестранни компании в сектора като Cargill, Oldendorf, K-Lines, SSY и други да изберат Варна за място, където да позиционират своите офиси за чартиране, технически мениджмънт, снабдяване и набиране на екипажи.
От години поддържаме партньорски програми с тези учебни заведения и това ни позволи да направим плавен преход на поколенията в нашите екипи. На някои от тези кадри вече изцяло разчитаме в средния и висшия мениджмънт на компаниите ни като специалисти корабостроене, навигация, корабни машини и механизми, управление и експлоатация на пристанища.
От известно време активно работим и в посока създаване на възможности за съвременно обучение и привлекателност на професионалното образование в морските гимназии. В тази посока са и плановете ни за изграждане на модерен център за практически занимания на учениците от професионалната морска гимназия "Свети Николай Чудотворец "в Аспарухово на територията на нашата компания в Южна промишлена зона. Надяваме се, че това ще даде възможност младите хора по-отрано да овладеят определени професии и да намерят добри възможности за кариерно развитие и без да е необходимо да продължат с висше образование.
Пандемията, войните и геополитическата и макроикономическата обстановка промениха компанията, която управлявате, доколко разклатиха устоите на традициите в секторите?
Това, което се случи последните 3-4 години, направи света друг. Освен че промени множество вериги на доставки, концепции за икономическо, политическо и технологично развитие, промени изключително много мисленето, живота и бъдещето на големи групи хора. Накара ни да приемем динамиката на новата действителност с всички съпътстващи рискове като нещо закономерно и очаквано. Неминуемо това се отрази и на нашата компания. Макар и базирани в България, бизнесите на "Индустриален холдинг България" винаги са били насочени към чуждите пазари. Тази нова реалност ни помогна много да интернационализираме
екипите си и по този начин да преодолеем до известна степен недобрите демографски тенденции в нашата страна.
Отчитате ръст на приходите от кораборемонтна дейност, на какво се дължи той и очаквате ли възходящият тренд да се запази?
Войната в Украйна ограничи и преразпредели възможностите за кораборемонт в региона на Черно море. Това доведе до ръст на клиентите както в "Булярд", така и в останалите кораборемонтни заводи в гр. Варна. Това определено постави Варна на картата като сериозен и надежден хъб за такъв тип услуги, не само за традиционните услуги по поддръжката на големи кораби, а и за извършване на преустройства заради все по-засилващите се изисквания за декарбонизация на морската индустрия. Очаквам този тренд да се запази, защото възстановяването на необходимата за кораборемонтна инфраструктура ще бъде дълъг и труден процес.
През изминалата година започнаха дейностите по разширяване на варненското пристанище "Одесос ПБМ". Разкажете ни повече за проекта - какво предвижда, кога се очаква да завърши, защо решихте да направите тази инвестиция и какво очаквате да постигнете?
Проектът представлява надграждане на съществуващите ни възможности с модерна инфра- и суперструктура в обхвата на многоцелеви терминал със специализирани условия за обработка на зърнени товари и жп свързаност. В момента завършваме и очакваме да бъде въведена в експлоатация нова кейова стена за дълбоководно кейово място с проектна дълбочина 12.5 м и до края на третото тримесечие 12 000 кв.м нови закрити плоски складове за насипни товари. Увеличаваме пропускателната способност чрез три броя нови дигитални кантара и отварянето на допълнителен транспортен портал. Голяма част от техниката е купена и доставена.
Какви са следващите стъпки, които ще предприемете в посока развитие на пристанището?
Основната част от следващия етап е изграждането на модерно силозно стопанство, съдържащо всички съвременни технологични операции и услуги - еквивалент на най-модерните терминали в Констанца. Проектантската компания, която наехме, приложи най-добрите технологични решения от терминалите на Comvex и Chimpex в Констанца и Bunge в Николаев така, че да пасват на нашата даденост и пазарен капацитет. Желанието ни е да предлагаме на нашите клиенти и партньори качествена и високоефективна услуга на високо европейско ниво.
Какви са плановете ви за развитие на КРЗ "Порт Бургас"?
Макар и стартирало преди проекта ни във Варна, разширението на пристанищния терминал там се забавя предвид сложността и трудностите да водим двата проекта едновременно. Не без значение е и кандидатстването ни за съпътстващо финансиране по Механизъм за свързване на Европа сектор "Транспорт" по отношение базовата инфраструктура на разширението.
Какви са най-големите предизвикателства пред декарбонизацията на корабната индустрия?
Предизвикателствата са много, имайки предвид дългия хоризонт на планиране на този тип инвестиции, както и това, че са свързани с огромен финансов ресурс и изискват едновременни и последователни действия от множество участници в процеса. На практика това е път, който засяга всички по веригата - създаване на концепция, проектиране, строителство, експлоатация и поддръжка на кораба, от една страна, от друга - всички съпътстващи услуги като зареждане, снабдяване, резервни части и чисто експлоатационните дейности, свързани с посещенията в пристанищата за обслужване на обичайната търговска дейност.
Не трябва да забравяме и човешкия фактор - подготовката на кадри, които да са в състояние да създават, прилагат и развиват тези нови технологии по възможно най-добрия и ефективен начин.
Румъния успя да развие значително по-добре пристанищния си сектор, кои са предпоставките за това и какво може да направи страната ни, за да навакса изоставането?
Румъния успя да наложи добър модел в пристанищните услуги заедно с ясна и последователна държавна политика и мерки, които съответстват на търговския интерес на фирмите. Либерализирането на пристанищния им сектор беше съпроводено с улеснени административни процедури при изготвяне и реализиране на проектите, като заедно с това се реализираха от държавата много инвестиции в довеждащата инфраструктура. Това е най-важният и определящ фактор за развитието на всяко пристанище - било то държавно, частно или концесионирано. Без развитие на магистрали и скоростни жп трасета за товарни превози няма как да развиваме пристанищен сектор с висока добавена стойност.
Как централната и местната власт могат да подпомогнат за развитието на сектора?
Политиката на централната и местната власт трябва да бъде насочена към спешно изграждане на ефективна довеждаща пътна и жп инфраструктура и облекчени административни процедури, които да улесняват пристанищния бизнес. В последните две години сме разработвали алтернативни логистични схеми за доставка на товари до Румъния и нямаме нито един спечелен проект единствено заради липсата на подходяща свързаност. По никакъв начин цената на пристанищната услуга не може да компенсира неефективността на транспортната система.
Конкретно за Варна има един съществен проблем, който може да бъде решен лесно от страна на централната и местната власт и който би дал възможност за нормално функциониране и развитие на цялата Южна промишлена зона на града. Това е изграждането на южно трасе на улица "Девня", което да отведе тежкия трафик от градския. По този начин индустрията няма да бъде зависима от градски ремонти на улиците, както и от туристически трафик и градското движение. Трасето е предвидено за изграждане в Общия устройствен план на града, залегнало е и в Плана за интегрирано развитие на община Варна 2021 - 2027 г. Искрено се надявам централната и местната власт да намерят обща мотивация и усилия и да реализират това задължително условие за нормално развитие на цялата Южна промишлена зона.
