Българските градове ще разпределят 3 млрд. лв. след 2021 г.

За този период 2014-2020 по "Региони в растеж" са изплатени на изпълнители общо 1.7 млрд. лв., или 57% от бюджета

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Над половината от договорените средства за периода 2014-2020 г. от Оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) вече са изплатени към изпълнители. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на управляващия орган на европейската програма Деница Николова.

Към днешна дата е договорен близо 93% от ресурса, или 2.8 млрд. лв. от бюджета на програмата, който е малко над 3 млрд. лв. Почти 1.2 млрд. лв. са сертифицираните от ЕК разходи. Това означава обаче, че в следващите две години предстои да бъдат изплатени огромно количество пари - над милиард лева.

Николова съобщи, че е одобрен работният проект за ОПРР за следващия програмен период 2021-2027 г., който страната ни ще внесе за преговори в Европейската комисия. Според нея в предстоящия програмен период ОПРР ще е с бюджет 3 млрд. лв., което го прави сходен с настоящия. Промяната обаче ще е в начина, по който се финансират градовете - този път десетте най-големи ще имат отделна програма.

Общини - да, жп - не

Според информационната система за управление на средствата от ЕС (ИСУН) ОПРР е с най-голям процент на изплатени средства спрямо другите значими програми от кохезионните фондове. Единствената, която е по-напред в резултатите, е оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", по която са разплатени 68%, или 1.45 млрд. лв. Доста по-зле се справят програмите "Околна среда" и "Транспорт", по които към 9 септември 2020 г. са изплатени съответно 32.5% и 45.4%. Това е разбираемо, предвид проектите, които трябва да се финансират по двете програми и които са или блокирали, или забавени - ВиК, жп или пътна инфраструктура.

В рамките на ОПРР се изпълняват всякакви проекти, но те са предимно на общинско ниво - ремонти на пътища, училища и медицински центрове, енергийна ефективност, реставрация на туристически обекти, реконструкция на централните части на градовете. Бенефициенти са както общини, така и държавни агенции, като например Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Почти всичко е договорено, половината е платено

"Изпълнението на ОПРР върви с добри темпове както за усвояване, така и за реализация на проектите - 93% от бюджета е договорен, 57% разплатен, сертифицирани и разплатени от ЕК са 39% от него. Отчитаме много добра кондиция и няма риск за изпълнението на ОПРР", обобщи Деница Николова.

Най-голям финансов ресурс от програмата отива в 39-те големи града. За тях по приоритетната ос "Устойчиво и интегрирано градско развитие" бяха отпуснати 1.64 млрд. лв., от които са договорени 1.59 млрд. лв. и са изплатени 920 млн. лв. Най-значителен финансов ресурс обаче концентрира София - над 240 млн. лв. Именно по ОПРР се финансираше печално известният ремонт на столичната ул. "Граф Игнатиев" например.

Освен това предстои сключване на договор с изпълнител на строителните дейности по проекта за ремонт на спешните медицински центрове в страната, доставят се постепенно и 400 нови линейки, съобщиха от регионалното министерство.

Бъдещето на програмата

Три ще са основните приоритета в следващите няколко години: градско развитие, интергрирано териториално развитие на регионите и техническа помощ, т.е. повишаване на административния капацитет из страната.

Разделението този път ще е между десетте най-големи общини и 40 по-малки, чиито градски центрове са с население над 15 000 души.

В първия приоритет, който ще се отнася за десетте най-големи, е съсредоточен 6% от ресурса на Европейския фонд за регионално развитие за проекти за градско развитие. Ако парите за следващия период по този фонд са сравними с настоящите, които са 6.9 млрд. лв, това значи, че десетте най-големи града ще получат около 415 млн. лв, или около 15% от програмата.

Вторият приоритет включва 40 по-малки общини, които ще имат достъп и до финансиране от останалите оперативни програми и най-вече Програмата за развитие на селските райони. "Паралелно с това общините ще трябва да си партнират при изпълнението на проектите и по този начин ще се постига много по-голям ефект за няколко населени места и практически няма да има град или село без възможност за еврофинансиране", подчерта Николова.

Парите по първите две приоритетни оси ще се отпускат за ремонти на училища и детски градини, развитие на индустриалните паркове и енергийна ефективност, както и инвестиции в градския транспорт, здравеопазването и рехабилитацията на пътища.

Ще продължи и финансирането за развитие на туристическата и културна инфраструктура, ремонти на градската среда и социална инфраструктура. Накратко - ще продължат да се извършват същия тип проекти, които са били и досега, с някои допълнения.

През октомври трябва да започне подготовка на насоки за кандидатстване с интегрирани териториални инвестиции, каза още зам.-министър Николова.